Решение № 265 от 16.11.2018, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 265/16.11. 2018 год. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 03.10.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ДАРИНА МАРКОВА при секретаря

Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 333 по описа за

2018 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от

КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********, представлявано от Р И Х -ответник по т.д. № 88/2017год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 146/26.02.2018год., в частта, с която дружествоно е осъдено да заплати на ФАКТОРЪТ ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от Й Х, сумата от общо 94 672.38 лева, представляващи сбор от дължими главници по договор за изработка, сключен между трето лице АКВА ВИА ЕООД, ЕИК *********, Добрич като изпълнител и КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД като възложител, по издадени от АКВА ВИА ЕООД 8 бр. фактури в периода от 08.05.2012г. до 14.12.2012г., което вземане е цедирано от АКВА ВИА ЕООД на ищеца ФАКТОРЪТ ЕООД с четири договора за цесия, всички от 07.01.2014г., както следва: по фактура №106/08.05.2012г. за сумата от 5 709.47 лева с ДДС; по фактура №107/10.05.2012г. за сумата от 41 229.55 лева с ДДС, по фактура №108/19.05.2012г.за сумата от 20 804.01 лева; по фактура №112/31.07.2012г. за сумата от 1 442.62 лева; по фактура №113/03.09.2012г. за сумата от 15 097.93 лева; по фактура №114/11.10.2012г. за сумата от 1968.94 лева; по фактура №115/01.11.2012г. за сумата от 1442.62 лева и по фактура №117/14.12.2012г. за сумата от 6 977.24 лева, всички с ДДС ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от завеждане на иска на 27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението ведно със сумата от 28 116.06 лева, представляващи сбор от мораторни лихви, изчислени върху главницата по всяка една фактура, за периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г., съответно по фактура №106 – 1695.62 лева лихва; по фактура №107 – 12 244.45 лева; по фактура №108 – 6 178.44; по фактура №112 – 428.44 лева; по фактура №113 – 4483.82 лева; по фактура №114 – 584.74 лева; по фактура №115 – 428.44 лева и по фактура №117 – 2072.11 лева, на основание чл.99 вр.чл.266 и чл.79 ЗЗД както и чл.86 ЗЗД, както и в частта с която осъжда КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД да заплати на ФАКТОРЪТ ЕООД, сумата от общо 9103.23 лева, представляващи сторените по делото разноски, вкл.адв хонорар, редуциран на 3500 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.

Счита решението в обжалваната част за неправилно- поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен в посочената част.

Относно твърденията за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението:-Съдът е обсъждал само някои от релевантните по спорното право доказателства, някои не е обсъждал въобще, а трети са ценени неправилно, което е довело до необоснованост на фактическите констатации и направени въз основа на тях неправилни правни изводи, относно съществуването на спорното право. Не е обсъдил и всички наведени от ответната страна възражения, а относно възражението за съдебно прихващане е приел, че такова не е наведено в процеса. За това счита, че съдът при постановяване на решението е нарушил разпоредбите на чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК.

Относно допуснати нарушения на материалния закон:

С

ОИМ ответникът е обосновал възражението си за недействителност на цесиите с клаузите на Комплексен договор за съвместна дейност при извършване на СМР от 17.12.2007год. с които страните по него-ответното дружество и цедента „Аква Виа“ООД са си поделили отговорносттите за съвместната дейност. С клаузата по т.

5.1. плащането по договорите за конкретни обекти е обвързано от страните с извършено разплащане от страна на

Инвеститора към възложителя-Консорциум Реми Груп“АД. А съгласно чл.6.3 изпълнителят „Аква Виа“ООД е поел стопанския риск при неплащане от инвеститор начислените суми за извършените работи да се преобразуват в неустойка, която се начислява след третата година от падежа на задължението за плащане. Следователно, всяко едно бъдещо вземане на „Аква Виа“ООД е обвързано не само от изпълнението на възложената услуга, но и от приемането и заплащането й изцяло или частично от инвеститора на съответния обект-т.е. от действията на трети лица. За това обвързаността на правата на вземанията на изпълнителя със задълженията на трети лица-инвеститори, прави вземанията бъдещи, на това основание по арг.чл.99 ал.2 ЗЗД, и цедирането им на ищеца е недействително. Договорите за цесия са недействителни, поради липса на предмет –чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД.

Излага също, че с обжалваното решение съдът неправилно е приел за неоснователни и останалите възражения за нищожност на договорите за цесия поради абсолютната им симулативност и поради липса на основание. Този извод съдът е направил въз основа на оспорени от ответната страна писмени доказателства, както и установени от заключенията на ССЕ факти, също оспорени от ответната страна.

Необоснован е и направения от съда извод, че плащанията са редовно осчетоводени, след като счетоводството на цедента, според съда е нередовно водено. Твърди, че при изготвяне на заключенията вещите лица не са се съобразили с правилата на НСС относно изискванията на които трябва да отговаря счетоводното отчитане на договорите за цесия. С оглед на представените от ищеца счетоводни документи, а така също и според заключението на вещото лице Т, липсва отразено конкретно вземане към ответника не само по всеки от сключените договори за цесия, както изисква НСС, но и за общата сума, предмет на предявения иск. За това е неаргументирано становището на вещото лице за възникнало вземане на ищеца от „Консорциум Реми Груп“, след като същото е приело за неправилно извършеното осчетоводяване на вземането му към ответника. За това и по арг. от чл.55 ал.2 ТЗ се прави извод, че счетоводните записвания не съставляват доказателство в полза на ищеца. За това и направеният от съда извод за неоснователност на направеното възражение за недействителност поради липса на основание поради липса на плащане цената по договорите за цесия е незаконосъобразен. За това прави извод, че ищецът не е доказал предпоставките за възникване право на вземане от ответното дружество за претендираната главница от общо 94 672,38лв., както и изтекли лихви за забава върху главницата в размер на 28 116,06лв.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна, въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

За съдебно заседаниое жалбата се поддържа чрез писмено становище на страната, както и процесуалния представител на същата. В евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната дстрана.

Въззиваемата страна чрез процесуални представители, оспорва жалбата като неоснователна.

По жалбата съдът събрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, подадена от ФАКТОРЪТ ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от Й Х, чрез процесуален представител, срещу КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********, представлявано от Р Х, с петитум-осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми в общ размер от 94 672.38 лева, с твърдения, че са дължими на основание на договор за изработка, сключен от ответника с трето лице АКВА ВИА ЕООД, ЕИК *********, Добрич, по издадени от последното 8 бр. фактури, в периода от 08.05.2012г. до 14.12.2012г., което вземане е цедирано от третото лице на ищеца Факторът ЕООД с договор от 07.01.2014г. и съобщено на ответното дружество на 30.11.2016г., както следва: по фактура №106/08.05.2012г. за сумата от 22 396.33 лева с ДДС; по фактура №107/10.05.2012г. за сумата от 41 229.55 лева с ДДС, по фактура №108/19.05.2012г.за сумата от 31 804.01 лева; по фактура №112/31.07.2012г. за сумата от 1 442.62 лева; по фактура №113/03.09.2012г. за сумата от 15 097.93 лева; по фактура №114/11.10.2012г. за сумата от 1968.94 лева; по фактура №115/01.11.2012г. за сумата от 1442.62 лева и по фактура №117/14.12.2012г. за сумата от 6 977.24 лева, всички с ДДС.

Претендират се и мораторните лихви върху всяка от дължимите главници по фактурите, считано от 28.12.2013г. до 28.12.2016г. като същите са уточнени по размер в исковата молба. Претендират се и законните лихви върху главниците от момента на завеждане на иска на 27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението както и сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че през 2012год. по договор с ответника, трето лице АКВА ВИА ЕООД, е изпълнило СМР, които са приети от възложителя КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, и за които са издадени фактури за задълженията към изпълнителя АКВА ВИА ЕООД. Твърди се, че за част от дължимите суми, а именно-тези по фактури №106/08.05.2012г. и фактура №108/19.05.2012г., е извършено частично прихващане на задължения, на 28.12.2012г. За това, по тези фактури се претендира главница, както следва: по ф.№106 – сума в размер на 5 709.47 лева с ДДС и по ф.№108 – сумата от 20 804.01 лева с ДДС. Сочи, че всички вземания на АКВА ВИА ЕООД ведно с мораторните лихви, са цедирани на ищеца ФАКТОРЪТ ЕООД с договор за цесия от 07.01.2014г., за това дружеството се явява надлежно легитимирано да претендира плащанията по тях. Твърди се, че цесията е надлежно съобщена на длъжника на 30.11.2016г. Претендират се общо суми в размер на 94 672.38 лева с ДДС и мораторна лихва за периода от 28.12.2013г. до 28.12.2016г. в размер на 28 906.58 лева. В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Г. уточнява, че вземането, предявено с исковата молба се основава на четири договора за цесия като с всеки един са прехвърлени вземанията по различни фактури, до общия посочен размер на претенцията в размер на 94672.38 лева. Прави се също уточнение относно претендираните мораторни лихви, а именно сочи се начало на изискуемостта съобразно чл.303а от ТЗ четиринадесет дни след издаването на фактурата.

Претенцията на ищеца е за част от периода, а именно за времето от 28.12.2013г. до 28.12.2016г. По повод доводите на насрещната страна за противоречие на извършената цесия със съществуващ договор за съвместна дейност между Аква виа ЕООД и КРГ АД, ищецът оспорва съществуването на този договор, подписването му от представляващия дружеството цедент и датата на съставянето му като твърди, че той е създаден след цесиите за нуждите на процеса. Оспорва се автентичността на подписа на „уведомление за извършено прихващане”, положен за Аква Виа ЕООД както и съдържанието на документа. Оспорва се и извършената цесия, на която се позовава ответника.

С писмен отговор КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********, Варна изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди се, че вземанията са недействителни, а цесията нищожна поради невъзможен предмет, твърди същи че ответникът не е длъжник на ФАКТОРЪТ ЕООД и ищецът не е кредитор на ответника.

Оспорва се действителността на сключените няколко договора за цесия на вземания на АКВА ВИА ЕООД с ФАКТОРЪТ ЕООД.

Претендира се отхвърляне на предявените искове като недопустими и неоснователни.

По повод доводите на насрещната страна за противоречие на извършената цесия със съществуващ договор за съвместна дейност между Аква виа ЕООД и КРГ АД, ищецът оспорва съществуването на този договор, подписването му от представляващия дружеството цедент и датата на съставянето му като твърди, че той е създаден след цесиите за нуждите на процеса. Оспорва се автентичността на подписа на „уведомление за извършено прихващане”, положен за Аква Виа ЕООД както и съдържанието на документа. Оспорва се и извършената цесия, на която се позовава ответника.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Г. уточнява, че вземането, предявено с исковата молба се основава на четири договора за цесия като с всеки един са прехвърлени вземанията по различни фактури, до общия посочен размер на претенцията в размер на 94672.38 лева./л.173/