Решение № 1222 от 21.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1222 гр. Плевен, 21.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Т. Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Т. Досева Гражданско дело № 20244430101477 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

Г. М., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че ищцата e страна по Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., сключен с ***. Твърди, че съгласно чл.3 от Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., ищцата трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 335.48 лева, при сума на получаване 300.00 лева, при срок на кредита от 4 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., ищцата трябва да заплати неустойка в размер на 150.92 лева, разсрочена на 4 вноски. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., съгласно която ищцата трябва да заплати неустойка в размер на 150.92 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК: На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3- то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.

1

№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на ,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение сочи, че клаузата за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 150.92 лева е в размер на почти равен на половината от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Счита, че именно и въз основа на това, така уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Счита, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на 2

Директива 2008/48/ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем според които се дължи неустойка в размер на 150.92 лева при неосигуряване на договореното в чл. 6 от договора обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 ог ЗПК. Твърди, че с процесната клауза на чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.

Наред с това, счита, че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Посочва, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП 3 неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит, по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.8 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С- 453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски 4 практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.

Моли да бъде прогласена за нищожна клаузата предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 587.36 лева, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.

143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, както и поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Моли *** да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 150,92 лева, представляваща недължимо заплатена неустойка по Договор за паричен заем № *** от 31.10.2023г., ведно със законовата лихва от датата на депозирана на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който твърди, че действително на 31.10.2023г. между страните по делото е възникнало валидно правоотношение, въз основа на сключен Договор за паричен заем №***, с който ,,*** е отпуснало в заем сумата от 300 лева, чието връщане се дължи на 4 вноски в размер на 81.37 лева, при фиксиран ГЛП40.08%, ГПР в размер на 48.37% и дата на последна вноска -25.02.2024г.

Общата сума за плащане съгласно чл.3, ал.12 е в размер на 325.48 лева.

Твърди, че съгласно чл.8 от договора е посочено, че заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение, но тази клауза не е произвела действие, доколкото доверителят ми не е изисквал нейното плащане. Поради което, счита че не е станал повод за завеждане на настоящия иск, именно поради факта, че с поведението си кредиторът не е изисквал заплащане на същата. Твърди, че в подкрепа на това са и данните от счетоводната система на кредитора, видно от която извършените плащания от ищцата са погасявали единствено дължимата главница и договорна лихва. Твърди, че ищцата е извършила плащания в общ размер на 240.00 лева, а именно на дата:

28.11.2023г. в размер на 120.00 лева и на дата 30.12.2023г. в размер на 120.00 лева, с която сума доверителят ми е погасил следното:

222.34 лева — изплатена главница; 17.66 лева — изплатена договорна лихва. Поради гореизложеното и на основание чл.78, ал.2 ГПК моли извършените съдебно5 деловодни разноски да се възложат в тежест на ищеца. Претендира направените деловодни разноски.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск, в който ответника по първоначалния иск твърди, че на 31.10.2023г. М. Г. М. е сключила Договор за паричен заем №*** след подадено от ищцата Искане №***, което заемодателят ,,*** е одобрил. Твърди, че заемната сума по процесния договор е в размер на 300 лева, като същата следва да се върне на 4 равни месечни вноски в размер на 81.37 лева, с падеж 25-то число на съответния месец, при фиксиран ГЛП- 40.08%, ГПР в размер на 48.37% .Общото дължимо по договора е в размер на 325.48 лева. Посочва, че ищцата по първоначалния иск не оспорва сключването на договора и предоставянето на заемната сума, видно от твърденията в исковата молба. Твърди, че след сключване на договора за заем и усвояване на заемната сума, М. М. е погасила към кредитора сумата в размер на 240 лева, разпределени както следва по елементи: 222.34 лева- за главница; 17.66 лева- за възнаградителна лихва.