Определение № 1978 от 16.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1978 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110100702 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, заведена пред Районен съд - Луковит, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, срещу Б.

С. Д., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на незаплатени суми по Договор за потребителски кредит № 40013078802, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 по ч.гр.д. №705/2025г. по описа на РС Луковит, както и осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати възнаграждения за услугите Фаст и Флекси по посочения потребителски договор.

Делото е изпратено на РС Белокрадчик по подсъдност с определение от 18.11.2025 г., постановено по гр. д. № 855 по описа за 2025 г. на Районен съд – Луковит, като е мотивирано с разпоредбата на чл. 113 ГПК, а именно, че искове срещу потребители се предявяват по настоящ адрес на същия.

С определение № 462/08.12.2025г. по гр.д. № 1220/2025г. РС Белоградчик е прекратил производството, като е приел, че спорът е потребителски, а ответникът има адрес в гр. София, поради което делото е подсъдно на СРС.

Настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото, приема, че не е местно компетентен да се произнесе по предявения иск, като предвид обстоятелството, че делото е препратено по подсъдност от друг съд, то е налице основание за повдигане на спор за подсъдност с Районен съд Белоградчик, от който му е препратено делото.

Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Тоест касае се за задължителна местна подсъдност, за която съдът следи служебно.

1

В случая в правоотношението с ищеца ответникът безспорно има качество потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Потребителската защита и в частност благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 ГПК, ще намери приложение не само когато е предявен иск, произтичащ директно от правата в ЗЗП, т. е. само когато спорът произтича от уредените изрично възможности с ЗЗП. Потребител по договор за кредит, какъвто очевидно е настоящият ответник, може да се ползва от особената местна подсъдност.

Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностните актове, е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на § 1 от ДР на ЗЗП (при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите).

Поради това, с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска, ищецът води иска срещу ответника, който има качеството на потребител на финансова услуга като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП.

Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл са Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.

№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.

№783/2012 г. на ВКС-II т.о. Определение № 607/23.11.2015 г. по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., както и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК).

В случая от извършената справка за адресна регистрация се установява, че настоящият адрес на ответника е в с. Тополовец, общ. Ружинци, обл.

Видин. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК, делото не е подсъдно на Софийски районен съд, поради което и доколкото делото неправилно е препратено по подсъдност от друг съд, то единствената възможност за Софийски район съд е да бъде повдигнат спор за подсъдност.

С оглед възникналия спор по смисъла на чл. 122 ГПК, между Софийски районен съд и Районен съд - Белоградчик, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Софийски градски съд, който да определи компетентния съд за произнасяне по подадената искова претенция.

Воден от изложеното и на основание чл. 122 ГПК, Софийски районен съд, 126 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 702/2026 г., по описа на 2

Софийски районен съд, 126 състав.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски градски съд между Софийски районен съд и Районен съд - Белоградчик, който да определи компетентния съд за произнасяне по предявените искове от „Профи кредит България“ ЕООД, срещу Б. С. Д..

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд за решаване на спора.

Определението не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3