Решение № 285 от 20.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Варна, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000555 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.294, ал.1 от ГПК.

С решение №99/19.07.2022г. по т.д. №2395/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., касационният съд е отменил предходното решение на въззивния съд - решение № 260130/16.07.2021 г. по в.т.д. №588/2020 г. на Варненски апелативен съд, и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне в друг състав на въззивния Варненски апелативен съд. За да постанови този резултат, касационната съдебна инстанция е приела в мотивите си, че от въззивния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на направено от въззивника – ответник в първоинстанционното производство възражение за прихващане, извършено между „Консорциум Реми груп” АД и праводателя на молителя „Факторът” ООД „Аква Виа” ЕООД, на 07.04.2016г. на дължимите вземания с насрещно вземане на касатора в общ размер от 130 186,92 лв., както и по отношение на направеното възражение за прихващане на първото заявено от „Факторът” ЕООД вземане /прехвърлено му чрез цесия от цедента „Аква Виа” ООД ООД/ по влязлото в сила решение по гр.д. № 3226/2018г. на ВРС, XLIII състав с вземане на праводателя на „Консорциум Реми Груп” АД - „Реми Ауто” ЕООД, което му е било цедирано, изразяващо се в непроизнасяне по оплакване във въззивната жалба на осн. чл.266, ал.3 ГПК за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, което е свързано с попълване на делото с доказателства и което се е отразило на крайния извод 1 за недоказаност на активното вземане на ответника по направено от него възражение за прихващане за сумата от 31 966,63 лв.

Съобразявайки тези констатации и допустимите с оглед на това предметни предели на въззивното производство при новото произнасяне по въззивната жалба, съдът е допуснал исканата от въззивника „Консорциум Реми Груп” АД съдебно – счетоводна експертиза за установяване наличието на счетоводно отразяване на прехвърленото му от цедента „Реми ауто” ЕООД вземане от длъжника „Аква Виа” ООД в размер на 31 966,63 лева, предмет на предявеното възражение за съдебно прихващане.

В проведеното пред въззивния съд въззивникът „Консорциум Реми груп” АД чрез пълномощника си по делото адвокат М. Х. обосновава становище за основателност и доказаност на заявеното възражение за съдебно прихващане с насрещното му вземане в общ размер 31 966, 63 лв., прехвърлено му от цедента „Реми ауто” ЕООД и моли за неговото уважаване. С оглед на това се иска да се приеме, че вземането на молителя „Факторът” ООД, предявено с молбата му за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ в размер на сумата 32 000 лв., е погасено чрез прихващане и това вземане не съществува, поради което и молителят не се легитимира като кредитор на ответното дружество с това вземане.

Насрещната страна – молителят „Факторът” ЕООД, представляван по пълномощие от адвокат Л. П., поддържа заявеното в хода на процеса насрещно твърдение, че „Реми ауто” ЕООД няма вземане спрямо „Аква Виа” ООД, съответно не може да го прехвърля с договор за цесия и по този начин да се създава вземане на „Консорциум Реми груп” АД спрямо „Факторът” ЕООД. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Доводите на страната са развити в писмена защита.

Присъединеният кредитор „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД не е взел участие в заседанието чрез законен или упълномощен представител.

За да се произнесе по основния спорен въпрос, предмет на настоящото въззивно производство, свързан с активната легитимация на молителя „Факторът” ЕООД като титуляр на изискуемо парично вземане по чл.608, ал.1, във връзка с чл.625 ТЗ спрямо ответното дружество – длъжник „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД, съдът взе предвид следното:

Производството по несъстоятелност е особено исково производство, което започва по молба на самият длъжник или негов кредитор, титуляр на парично изискуемо вземане по чл. 608, ал. 1 във връзка с чл. 625 ТЗ.

В случая производството е инициирано с молба на кредитора „Факторът” ЕООД от 27.01.2020г., в която е посочено, че молителят е кредитор на ответното дружество с 2 вземания за неплатена цена по договори за доставка на стоки и строителни услуги, сключени с „АКВА ВИА” ЕООД. С договор за цесия от 21.11.2017г. „АКВА ВИА” ЕООД е прехвърлило на „ФАКТОРЪТ” ЕООД своите вземания към дружеството длъжник по фактури №0100000126/13.03.2013г., №0100000127/15.03.2013г., №**********/05.04.2013г., №0100000131/10.05.2013г. и №0100000134/27.05.2013г. на обща стойност 23 520,85 лева, заедно с дължимите мораторни лихви върху всяко просроченото задължение. С уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, извършената цесия била съобщена на длъжника на 06.03.2018 г. чрез телепоща. Вземанията са съдебно установени с постановените решения по г.д. №3626/2018г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение по в.т.д.№1455/2019г. на Варненски окръжен съд.

Н а 31.01.2020г., в указан срок за изпълнение на дадени от съда указания по поправяне на молбата (привнасяне на предварителни разноски и представяне на доказателства) молителят е подал уточнителна молба, в която е посочил, че с влязло в сила решение по т.д. № 88/2017 год. на Варненски окръжен съд, потвърдено с решение по в.т.д. №333/2018г. на Варненски апелативен съд, ответното дружество – длъжник „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД е осъдено да заплати на „ФАКТОРЪТ” ЕООД сумата от 94 672,38 лева, представляващи сбор от дължими главници по договор за изработка, сключен между трето лице „АКВА ВИА” ЕООД, ЕИК 148062870, гр.Добрич като изпълнител и „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД като възложител, по издадени от „АКВА ВИА” ЕООД осем броя фактури в периода от 08.05.2012г. до 14.12.2012г. Вземането е било цедирано от „АКВА ВИА” ЕООД на молителя „ФАКТОРЪТ” ЕООД с четири договора за цесия, всички от 07.01.2014г.

В отговора си на молбата ответникът „Консорциум Реми груп” АД възразява, на първо място, по допустимостта за разглеждане на уточнителната молба от 31.01.2020г. и въведеното с нея вземане на кредитора – молител, с твърдения, че същата не съставлява уточнение на първоначалната молба, а е съвсем нова, различна, непредявена по законовия ред искова молба, поради което не може и не следва да бъде разглеждана в настоящото производство. Твърди се, че с тази уточнителна молба недопустимо се разширява предмета на делото чрез заявяване не само на ново основание, но и чрез въвеждане на нова презумпция - тази по чл.608 ал.4 ТЗ, и в тази връзка е поискано да бъде коригиран доклада по делото като от предмета му се изключи втората искова молба с посоченото в нея вземане, на което ищецът основава молбата си по чл.625 ТЗ.

Според ответника, съдът следва да разглежда само първата искова молба, съответно вземането на ищеца по нея, за да се произнесе относно материалноправната му легитимация като кредитор на длъжника по търговска сделка с изискуемо парично вземане.

По отношение на посоченото в тази първоначална молба вземане на кредитора – 3 молител „Факторът” ЕООД (в общ размер на 30 692,50 лв., включващо 23520,85 лв. – главница; 7171,65 лв. – лихви за забава) ответникът е направил възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане в общ размер на 31 966,63 лева. Твърди се, че това вземане произтича от сключен между „Аква виа” ООД и „Реми ауто” ЕООД договор от 02.01.2007 г. за извършване на транспортни услуги и включва неплатени цени за осъществен превоз и ползване на строителна техника и механизация, по издадени в периода м. октомври 2012 - м. октомври 2013 год. тринадесет фактури. Вземането по тези фактури в общ размер от 24 791,30 лв., ведно с лихвите за забава по всяка фактура до 31.03.2016 г. в общ размер на 7 175,33 лв., е било прехвърлено от „Реми ауто” ЕООД на „Консорциум Реми Груп” АД с договор за цесия от 04.04.2016 год., съобщено на длъжника „Аква Виа” ООД на основание чл.99, ал.3 ЗЗД на 07.04.2016 година.

В условие на евентуалност спрямо възражението за недопустимост за разглеждане на уточнителната молба от 31.01.2020г., ответникът е противопоставил възражение за погасяване на сочените в тази молба вземания на кредитора (за сума в общ размер на 94 672,38 лв. и обезщетение за забавено плащане от 28 116,06 лв.), с извършено на 07.04.2016 г. с праводателя на ищеца „Аква Виа” ЕООД извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на ответника „Консорциум Реми Груп” АД в общ размер на 130 186,92 лева. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 1.06.2020г. е заявено, че това възражение не се поддържа. Поради това и такова възражение не е докладвано при направеното допълване на доклада, не е включено в предмета на делото.

При подадена молба от кредитор друг кредитор може да се присъедини към образуваното производство като подаде нарочна молба най-късно до приключване на първото открито съдебно заседание. Срокът по чл. 629, ал. 4 ТЗ е преклузивен. В случая с молба, подадена преди насроченото по делото първо открито съдебно заседание е подадена молба от друг кредитор – „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, гр.София, придобил с договор за цесия вземанията срещу длъжника на стария кредитор – цедент „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД по Договор за банков кредит №270/05205/020031 от 22.08.2008 г., които към 14.02.2020 г. са в общ размер на 3 829 349,64 лева, ведно със законна лихва върху сумата. Изискуемостта на кредита е настъпила на 31.08.2016 г., а ответникът е изпаднал в просрочие на 01.09.2016 г.

Предмет на разглеждане от съда във фазата, в която се дава отговор на въпроса дали са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, е както молбата на първоначалния кредитор, така и молбата на присъединения кредитор като последният има същите процесуални права, каквито притежава кредиторът, инициирал производството. Това означава, че ако не установи активна легитимация по молбата на първоначалния кредитор съдът не може да отхвърли искането за откриване 4 на производство по несъстоятелност, а дължи произнасяне по молбата на присъединения кредитор. Дори ако първоначалният кредитор оттегли молбата си, производството не се прекратява, а продължава с участието на присъединения кредитор.

Съдът е длъжен да изследва и установи общото имуществено и финансово състояние на длъжника (а не само възможността за погасяване на вземането на кредитора, подал молбата по чл. 625 ТЗ). В този смисъл, дори ако в първоначалната молба кредиторът не е посочил всички свои вземания, те трябва да бъдат съобразени при установяване на имущественото състояние на длъжника и възможността му да погаси без (съществени) затруднения ликвидните и изискуеми задължения към своите кредитори. Впрочем, още в първоначалната молба кредиторът е посочил, че по издадения му по невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд по в.т.д.

№333/2018г. на ВАпС изпълнителен лист е образувано ИД № 20187110400559 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, т.е. наличието и на други задължения към този кредитор, за които се води съдебен спор, е оповестено.

На второ място, дори да се приеме, че вземанията, посочени в уточнителната молба от 31.01.2020г. (към който момент с оглед произнасянето на ВКС в производството по чл.288 ГПК съдебното решение по т.д. №88/2017г. на ВОС, с което същите са установени по основание и размер е влязло в сила), не могат и не следва да се вземат предвид при установяване легитимацията на първоначалния кредитор да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и (евентуално) уважаване на възражението на ответника - длъжник за съдебно прихващане с вземането на кредитора, посочено в първоначалната молба (23 520,85 лв. - главници, 7 171,65 лв. мораторни лихви върху тях), с оглед на което да се приеме, че първоначалния молител не се легитимира като кредитор с изискуемо и ликвидно вземане спрямо длъжника, то съдът е длъжен да разгледа и се произнесе по молбата на присъединения кредитор. А както сочи и касационната инстанция в отменителното си решение, вземанията на присъединения кредитор „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД са надлежно установени по основание и размер и възраженията на длъжника спрямо тяхното съществуване и/или погасяване чрез прихващане са неоснователни.