Решение № 217 от 27.10.2022, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 273/2022
- Вид
- Решение № 217
- Подписан
- 27.10.2022
- В сила
- 27.10.2022
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Йордан Василев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 217 гр. Шумен, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: М. Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от М. Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500273 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №13 от 21.01.2022г. по гр.д.№1258/2021г. Районен съд - гр.Нови Пазар е отхвърлил частично предявените от С. Х. М. срещу "4финанс" ЕООД /сега "ВИВУС.БГ" ЕООД/ установителен иск, като е отхвърлил иска на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл. чл. 19, ал.4 и чл. 22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП на С. Х. М. с ЕГН ********** за прогласяване на нищожност спрямо „4финанс“ ЕООД, с ЕИК 202393458, за прогласяване на нищожността на целия Договор за кредит № 9996892010/29.01.2020 г., прогласил на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 19, ал.5 от ЗПК и чл. 143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, по отношение на „4финанс“ ЕООД, нищожността на клаузата за заплащането на такса за „експресно разглеждане“ съгласно Договор за кредит № 9996892010/29.01.2020 г. в размер на 145,74лв., сключен между „4финанс“ ЕООД от една страна като кредитодател и С. Х. М. с ЕГН **********, като кредитополучател, съгласно който се дължи „такса експресно разглеждане“ в размер на 154,73лв., и е присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна в размер на 27,40лв., като отхвърлил искането за разликата до 352лв. С Определение №244 от 21.03.2022г. по същото дело, съдът е отхвърлил искането на ищцовата страна за изменение на решението в частта му за разноските.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд в частта, с която е отхвърлена претенцията за прогласяване нищожността 1 на целия договор, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Подадена е и частна жалба срещу определението на съда по чл.248 ГПК, с която ищеца моли да бъде отменено атакуваното определение и да му бъде присъден пълния размер на адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна. съда
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е поискал от да прогласи недействителността на договор за потребителски кредит № 9996892010/29.01.2020 г., сключен между „4финанс“ ЕООД с ЕИК 202393458 и С. Х. М. с ЕГН **********, а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на уговорените клаузи за заплащане на наказателна такса, допълнителна услуга и комисионна по процесния договор. Ищеца е претендирал нищожност както на целия договор, така и в условията на евентуалност на отделни клаузи от него, като е основа претенцията си на накърняване на добрите нрави при сключването му, както предвид високия лихвен процент /40,05%/ и ГПР /48,30%/, така и на нарушение на разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК вр. чл.22 ЗПК, и чл.19, ал.4 от ЗПК. От представения по делото Договор за потребителски кредит е видно, че на 29.01.2020г. страните са сключили договора, като ответника е предоставил кредит на ищцовата страна в размер на 1000 лева, със срок на издължаване 30 дни. В приложения формуляр е отразен годишния лихвен процент - 40,99%, и ГПР - 49,7%, и е посочена такса за експресно разглеждане - 154,73 лева. В представения Анекс към договора от 30.03.2020г. е посочена допълнително отпусната сума 100 лева, стандартен ГЛП 40,97%, промоционален лихвен процент - 40,71%, и ГПР - 49,8 %, такса за експресно разглеждане - 15,07лева, а в този от 16.09.2020г. е удължен срока за връщане на дължимата сума до 16.10.2020г.
Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. На първо место е необходимо да се отбележи, че възнаградителната лихва по договора за кредит е уговорена действително в нарушение на добрите нрави. Максималният размер на договорната лихва / възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр..
Въпреки че не е налице действащо нормативно ограничение при договарянето на размера на 2 възнаградителната лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика /решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.
№315/2005г., ІІ г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на договорната възнаградителна лихва, съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума. Настоящата инстанция споделя тази практика. В съответствие с препращащата разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на законната лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие.
Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по време на действие на целия договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява 10% или трикратния-30%. В случая отразеният в договора ГЛП - 40,99% надвишава трикратния размер на законната лихва за периода на договора. Накърнен е принципът за еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 и ал.
2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит, формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
3
В процесния случай в ГПР по сключения между страните договор за кредит, не е включена дължимата от ищеца такса за експресно разглеждане от кредитора на искането му за отпускане на кредит, поради което и следва да се приеме от една страна, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора. Така констатираното несъответствие на посочения в договора с действителния годишен процент на разходите, се дължи на обстоятелството, че в него не е включен разходът за заплащане на такса на заемодателя за експресно разглеждане на искането на кредитополучателя за отпускане на кредит. Според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което се налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза за заплащане от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане от кредитора на искането му за отпускане на кредит, е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да заплати на заемодателя такса, която не е взета предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвид горното настоящият състав на съда намира, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, а посочения в договора размер на годишния процент на разходите не съответстват на действително уговорения такъв и е нищожна. От друга страна и доколкото посочения ГПР в договора не отговаря на действителния му размер, е необходимо да се приеме, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК същият следва да се приеме за нищожен. Само за пълнота следва да се отбележи, че при недействителност на договора, съобразно чл.23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо предявения установителен иск е основателен, и като такъв следва да се уважи.
4
Уважаването на този иск, обуславя десезирането на съда от разглеждането на евентуално заявената претенция, поради което и решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили в тази част.
Предвид изложеното, атакуваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията за нищожност на целия договор, и постанови друго, с което иска следва да се уважи, а в частта, с която е уважена евентуалната претенция, следва да бъде обезсилено.