Решение № 93 от 04.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Велико Търново, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело за възобновяване № 20244000600102 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искане на осъдения Ц. В. К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1022/2023 г. на Плевенски окръжен съд с решение, по което е потвърдена постановената присъда по НОХД № 363/2023 г. на РС Плевен.

По реда на настоящото производство – Глава ХХХ III от НПК, претендира в условията на алтернативност – отмяна на постановеното решение по ВНОХД № 1022/2023 г. на Окръжен съд Плевен и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав; отмяна на Решението по цитираното ВНОХД, както и Присъдата № 133/26.10.2023 г., постановена по НОХД № 363/2023 г. на РС Плевен и оправдаване на подсъдимия на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обосновава искането си с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото в инстанционните съдилища; че съдът се е позовал единствено на показанията на пострадалата - св. A. M., страдаща от лека умствена изостаналост; като и че неправилно съдът се е позовал на показанията й. Изтъква, че при обжалване на постановената присъда въззивният съд отказал да уважи изложените в жалбата му доводи и потвърдил присъдата на първостепенния съд, постановена по НОХД № 363/2023 г. на РС Плевен. Твърди мотивите на инстанционните съдилища да са непълни и нелогични, което било съществено процесуално нарушение, налагащ извод за необоснованост на постановените актове.

В съдебно заседание осъденият Ц. К. и защитникът му поддържат искането за възобновяване на всички основания, посочени в него, включително и при условията на алтернативност. Позовават се на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на прецизно фактическо и юридическо формулиране на обвинението с внесения обвинителен акт, довело до нарушаване правото на защита на осъдения.

1

Представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно и предлага като такова да бъде оставено без уважение.

Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

С присъда № 133/26.10.2023 г. по НОХД № 363/2023 г. Плевенския районен съд е признал Ц. В. К. за виновен да е извършил престъпление по чл. 159б, ал.1 вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК и му е наложил 3 /три/ години лишаване от свобода и „Глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. Осъдил е Ц. К. да заплати и сторените по делото разноски. С Определение № 197/27.02.2024 г. /по същото НОХД № 363/2023 г. на РС Плевен /, по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК е постанови л тълкуване на Присъдата № 133/26.10.2023 г. по НОХД № 363/2023 г. на РС Плевен, влязла в сила на 08.02.2024 г., като е постанов ил, че волята на съда относно режима, при който следва да се изтърпи наложеното наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, е първоначален „строг“ режим, съобразно изискуемостта на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия К . срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 1022/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

С решение № 42/08.02.2024 г. по НОХД № 1022/2023 г. въззивният съд - Окръжен съд Плевен, е потвърдил съдебния акт на първостепенния съд изцяло. Решението на Окръжен съд Плевен не е подлежало на касационна проверка и е влязло в законна сила от момента на постановяването му - 08.02.2024 г.

Молбата на осъдения К . за проверка на наказателното дело, по реда на възобновяването, е подадена на 15.02.2024 г., поради което искането м у е допустимо подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения срок и срещу подлежащ на проверка акт, по реда на глава ХХХIII от НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

При постановяване на решението по ВНОХД № 1022/2023 г. по описа на Окръжен съд Плевен и на потвърдената със същото присъда по НОХД № 363/2023 г. по описа на РС Плевен, апелативният съд, в настоящият си състав, не установи съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Независимо от формално изложените в искането касационни основания, едно измежду които по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, претенциите на осъдения са насочени срещу правилността на възприетите от съдебните инстанции фактически констатации, въз основа на които са формирани изводи за обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл. 159б, ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 1 от НК. В настоящото производство, апелативният съд проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед изложената в тях фактическа обстановка, без да има възможност самостоятелно да формулира нови фактически положения, различни от приетите от въззивния съд. Правомощията на настоящата съдебна инстанция са ограничени единствено до проверка по спазването на съдопроизводствените правила, които са гаранция за правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Такива основания с оглед направените оплаквания биха били допуснати, в случай, че при постановяване на акта са били нарушени процесуалните правила във връзка с доказателствената дейност на съдилищата, които да са се отразили съществено на процесуалните права на страните, респективно тези пороци да поставят под съмнение законосъобразността на постановения съдебен акт. Извършената от настоящия състав проверка установи, че такива нарушения не се констатират по настоящото дело.

Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е изложено и мотивирано във връзка с оценката на доказателствата, направена от решаващите съдилища. В тази връзка е необходимо да се сподели, че в производството по възобновяване 2 на наказателно дело за съда по възобновяването не съществува възможност както да контролира, така и да подменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища.

Единствено е в правомощията му да провери само дали то е законосъобразно формирано.

Недопустимо е също да се проверява обосноваността на съдебния акт, тъй като фактическата необоснованост не е самостоятелно касационно основание. Проверката в това производство, при изложените в искането оплаквания във връзка с доказателствената дейност на съдилищата, се ограничава до спазване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, включително и изпълнението на задължението за обективно, пълно и всестранно изясняване обстоятелствата по делото.

Извършвайки тази преценка, настоящата инстанция намира, че не могат да бъдат възприети посочените оплаквания във връзка с кредитирането на доказателствата и тяхната оценка.

Доказателствената дейност на инстанциите по същество не сочи на пороци при събиране, проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

Първоинстанционният съд е събрал относимите и допустими доказателства, като анализа им е позволил формирането на правилни изводи по фактите. Инстанционните съдилища не са игнорирали и/или превратно тълкували доказателствените източници. Твърденията, изложени в искането, за това, че съдът се е позовал единствено на показанията на пострадалата свидетелка A. M., дадени при пристигането й на летище София от Кралство Швеция, както и обстоятелството, че същата страдала от умствена изостаналост, са неоснователни и без опора в доказателствената маса. Показанията на св. A. M., дадени в хода на досъдебното производство /л. 54 – л. 55 от ДП/ са били приобщени към доказателствената маса по предвидения за това ред /чл. 281 от НПК по искане на защитата на подсъдимия и със съгласието на страните по делото/, като последните са подробно са обсъдени от инстанционните съдилища и приети за достоверни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото гласни доказателства /показанията на св.

И., св. В., св. И. и св. И.а/. Приетото експертно заключение, касаещо психичната и психологичната годност на пострадалата – св. A. M., също е дало основание на инстанционните съдилища да приемат и кредитират показанията й като годна основа за анализ, оценка и проверка. Показанията на пострадалата, включително и на посочените свидетели са част от доказателствата, въз основа на които е установено безспорно авторството на осъдения. Фактическите изводи по делото не са изведени единствено от показанията на М., както излага искателя и защитата му. Цялостната оценъчна дейност на съдилищата не е сторена произволно. Самият процес на формиране на вътрешното им убеждение, респективно изводите им за кредитиране на показанията на свидетелите, е ясно проследим. Показанията им са проверени чрез анализ и съпоставяне с останалите доказателства и доказателствени средства /гласни и писмени доказателства, заключение по съдебните експертизи/, поради което се явява и неоснователно възражението на осъдения К. и защитата му, в тази посока - за допуснато нарушение на процесуалните правила.

Настоящият състав намира, че възприетите от инстанционните съдилища фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното от подсъдимия К. престъпно Д.ие по чл. 159б, ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 1 от НК, са изведени в резултат на правилна логическа дейност, при напълно обоснован, подробен, мотивиран анализ на съдържанието на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Обвинението, за което е осъден К., касае изпълнителното Д.ие „транспортира“, което е в пълен унисон с тълкуванията на Върховния касационен съд, установени в ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС. Престъплението по чл. 159б от НК – „външен трафик“, недвусмислено сочи, че е необходимо да бъде извършено с целта по чл. 159а от НК. В този смисъл не е необходимо и липсва изискване тази цел да е постигната. Освен това целта се установява освен от показанията на св. М., която е изведена през границата на страна, но и от всички разпитани в качеството на свидетели /вкл. чрез приобщаването на показанията им по реда на чл. 281 от НПК/. Същевременно основното право на обвиняемия/подсъдимия да получи 3 възможно най – пълна информация за фактическите обстоятелства на обвинението и участието му процеса, съобразно нормата на чл. 55, ал. 1 от НК, е реализирано напълно. В повдигнатото обвинение на К., са отразени задължителната информация за индивидуализацията на престъплението, касаеща времето, мястото и начина на извършване, включително и чрез посочването на пострадалото лице - св. A. M.. По негова инициатива и на защитника му, са приобщени показанията на св. М. към доказателствената маса и то след приемане на заключението по съдебната психиатрична - психологична експертиза, отнасяща се до пострадалата М.. Изложеното обосновава извод за несъстоятелност на възражението на защитата и осъдения за нарушено право на защита.

Предвид изложеното, възраженията в искането и за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт, като същевременно не може да бъде удовлетворена и претенцията и м за оправдаване в рамките на фактическите положения предвид това, че Д.ието, извършено о т К. съставлява престъпление и обосновава ангажирането на наказателната му отговорност. Доводите м у за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са лишени от основание, включително и тези за липсата на прецизно фактическо и юридическо формулиране на обвинението с внесения обвинителен акт, довело до нарушаване процесуалните му права. Защита явно навежда довод за допуснато нарушение на процесуалните правила още при изготвянето на обвинителния акт, с което да е нарушено правото му да разбере в какво точно е обвинен и да реализира в пълен обем защитата си. Това възражение принципно е процесуално недопустимо. Видно от протокол от проведеното пред първата инстанция разпоредително заседание /л. 41 - протокол № 869/11.04.2023 г./ е, че подсъдимият и защитникът му изрично са заявили, че в хода на досъдебното производство, включително и изготвения обвинителен акт, не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на обвиняемия, респективно да води до връщане делото на прокурора.