Решение № 14226 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14226 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110122817 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба от Б. А. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №19000173355, служебен адрес: гр. Троян, ул. Захари Стоянов, ет. 4, офис №30, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет.

9, офис 20, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор потребителски кредит №................... г., съединен при условията на кумулативност с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2,362.80 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор потребителски кредит №................... г.

Ищецът твърди, че на 29.09.2022 г. между него в качеството му на кредитополучател от една страна и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 в качеството му на кредитор е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №................... г. По силата на сключения договор за заем, кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер 2,500.00 лв., при условия: лихвен процент – 35%; годишен процент на разходите (ГПР)49.66%; брой вноски – 18; обща сума за връщане – 3,375 лв. Съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя следвало да бъде обезпечено от трето лице „Фератум Банк“. С оглед последното, за заемателя възникнало задължение да заплати възнаграждение за гарант в общ размер от 2,525 лв. Ищецът твърди, че е заплатил сума в общ размер на 4,862.80 лв., за което представя заверени с КЕП платежни нареждания.

Оспорва действителността на договора за кредит с твърдения, че в нарушение на императивните законови изисквания, установени в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в процесния договор за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, без изрично описание на основните данни, послужили за изчисляването му и без включване като величина при определяне на размера му на възнаграждението, дължимо от ищеца по договора за гаранция. Счита, че последното е част от общо дължимата сума по кредита, която реално е заплатена от заемателя на ответното дружество-кредитор, поради което с 1 невключването му при определяне на ГПР се заобикаля изискването на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, което обуславя нищожността на договора на основание чл. 21 ЗПК. Поддържа, че разходите за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция представляват скрита печалба за кредитора, надбавка върху главницата, която се заплаща периодично и именно поради това следва да е част от ГПР. При включването й като негов компонент, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора. Счита, че платената от него сума въз основа на нищожната клауза на чл. 5 от договора за кредит е платена без основание. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора по смисъла на ЗПК, поддържайки, че при сключването му са спазени всички изисквания на ЗПК. Оспорва поръчителството да е задължително условие за сключването на процесния договор за кредит.

Твърди, че Mултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Признава факта, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР на договора за кредит, тъй като счита, че то не съставлява разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1200831 от 29.09.2022 г.От същия се установява, че между страните са били уговорени следните параметри на договора за кредит: Размер на кредита: 2500,00 лв., при условия: лихвен процент – 35%; годишен процент на разходите (ГПР)- 49.66%; брой вноски – 18; обща сума за връщане – 3,375 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Ferratum Bank" в полза на ответното дружество. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени.

Паралелно с договора за заем е подписан Договор за гаранция между заемателя и дружество „Mikrobank“ (Miсhibe Bank p.l.c.), регистрирано в Малта. Таксата за гаранцията е в размер на 2,525 лв.

По делото са представени общо 28 броя заверени с КЕП платежни нареждания от ищеца към ответника, от които се установява, че ищецът е заплатил сума в общ размер от 4862,80 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция:

Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а ответникът небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което обосновава извод, че спорът е потребителски. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът 2 предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б. "ж" е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

3

В настоящия случай сумата по договор за заем, сключен с ответника е в размер на 2500 лева, а само възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на 2525 лева, представлява повече от 100% от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми, формиращи ГПР по договора са в размер на 49.66%. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.

Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на ответника по процесните договори за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).