Решение № 13058 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13058 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Н.С.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110139056 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. В. А. с ЕГН **********, чрез адв. А. Т., срещу ****** – ****** с която са предявени обективно съединени искове по чл.

128, т. 2 вр. с чл. 259, ал. 1 КТ за заплащане на сумата общо 2550,00 лева, представляващи дължимо допълнително трудово възнаграждение за 8 месеца /по 318,80 лева на месец/.

Ищцата твърди, че по силата на сключено от нея като цивилен служител с ответното поделение Допълнително споразумение № 3-1072/06.04.2023г. към Трудов договор № 380/08.08.1988г., е изпълнявала временно длъжността „Оператор периферни устройства“ в служба „Регистратура за некласифицирана информация“ в секция „Сигурност на информацията“, по силата на което й и отредено да й се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 318,80 лева месечно. Основната й длъжност била „завеждащ регистратура некласифицирана информация“. Посоченото споразумение е обявено със Заповед № ФСД70/07.04.2023г. на Командира на ******-София. Впоследствие обаче Командирът е издал заповед № ФСД89/18.05.2023г., с която Заповед № ФСД70/07.04.2023г. е отменена. Навежда, че е изпълнявала посочената допълнителна функция и не е получила възнаграждение за нея. Претендира законна лихва и разноски.

Ответното поделение, представлявано от полковник ****** – командир на ****** – София, чрез гл. експерт С.С. не оспорва, че ищцата е в трудово правоотношение с него по Трудов договор № 380/08.08.1988г. и че е било сключено Допълнителното такова с посочен номер.

Излага, че последното било сключено не без намесата на подполковник Д.Д., като изплащането на възнаграждението не е било започнало заради изразеното становище на старши юрисконсулта на формированието изх. № 2/556/12.04.2023г. Въз основа на него е 1 било изпратено запитване до дирекция „Правно[1]нормативна дейност в отбраната“ към Министерство на отбраната. Такова е получено на 09.05.2023г., като в същото е отбелязано, че в случая с Р. А. и възложената й допълнителна работа не се прилага чл. 259, ал. 1 КТ, а ал.

2 на същата разпоредба, съгласно която от правото на допълнително възнаграждение не може да се ползва служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия, каквато хипотеза била налице според изложеното. Така била издадена заповед за отмяната на предходна заповед. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори между страните, че са в трудови правоотношения и в момента по силата на основен Трудов договор № 380/08.08.1988г., като същият не е в кориците на делото, няма искане за прилагането му от която и да е от страните.

Има приложено Допълнително споразумение от 06.04.2023г. към Трудов договор № 380/08.08.1988г. и Заповед от 07.04.2023г. – л. 16-17 от делото с горецитираното съдържание.

Видно от Заповед от 18.05.2023г. е отменена предходно посочената, с която е „обявено“ допълнителното споразумение от 06.04.2023г.

Видно от Становище от директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при Министерство на отбраната от 16.05.2023г. във връзка със запитване от Командира на ответното поделение във връзка с конкретния казус със служителя Р. А., цитирайки и Колективен трудов договор в МО, обявен със Заповед № ОХ-1163/22.12.2021г., се дава тълкуване, че служителят няма право на допълнително възнаграждение.

Ответникът се позовава на Допълнително споразумение с този служител от 03.10.2022г. към основния й трудов договор, но същото отново не е част от доказателствата по делото.

Прилагат се два броя Длъжностни характеристики за длъжностите „оператор периферни устройства“ в „Регистратура за некласифицирана информация“ и за „завеждащ регистратура за некласифицирана информация“ в секция „Сигурност на информацията“.

Изслушаният по искане на ищцата свидетел – полк. Д.Д. дава показания относно преките му впечатления от работата на А. – че откакто била напуснала служителката С. на длъжност „оператор периферни устройства“ ищцата изпълнявала и нейната работа. Имало много специални задачи, включително в извън-работно време и в почивни дни. А. винаги се отзовавала. Само тя замествала напусналия служител, като длъжността била вакантна.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира иска за недоказан. При дължимия анализ на конкретното трудово 2 правоотношение, променяно нееднократно с допълнителни съглашения, следва да е доказано съдържанието на основното трудово правоотношение. Това не бе сторено от ищцовата страна, въпреки гарантираната и налична процесуална възможност. И двете страни цитират и Колективен трудов договор, чието съдържание също остава загадка за съда.

Изобщо по характера на трудовото правоотношение с оглед неговите основни елементи и допълнителни такива, следва да се анализира в цялост същото. В основния трудов договор, който липсва по делото, може да има специален ред за изменение на трудовото правоотношение и влизане в сила на допълнителните споразумения с оглед специфичния характер на конкретната работа – макар и цивилна във военизирана структура.

Индиции за по-различен ред има в самия факт, че Допълнителното споразумение се обявява със заповед. Освен това, установеното в основния трудов договор и всички допълнителни споразумения към него /отново представени частничо/ индивидуално трудово правоотношение следва да се съпостави с валидния Колективен трудов договор, който също не бе представен по делото.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

Ето защо при неустановено по съдържание правоотношение не може са прави валидно тълкуване кое точно право е нарушено.

По разноските

При този изход на делото на ответника биха се дължали разноски, но той не претендира такива.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, срещу ****** – ****** обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 вр. с чл. 259, ал. 1 КТ за заплащане на сумата общо 2550,00 лева, представляващи дължимо допълнително трудово възнаграждение за 8 месеца /по 318,80 лева на месец/ като НЕДОКАЗАНИ.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3