Решение № 4003 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4003 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110161814 по описа за 2024 година

Предмет на делото е предявеният от Й. А. С., ЕГН ********** и Р. М. С., ЕГН ********** срещу ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 131001375 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 9 709 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 23.01.2014 г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 461,90 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.09.2013 г. до 22.01.2014 г. и сумата в размер на 62,10 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 08.10.2013 г. до 22.01.2014 г., както и 661,72 лв., представляващи съдебни разноски, които суми са предмет на изпълнителен лист, издаден на12.02.2014 г. по ч.гр.д. № 3663/2014 г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищците в полза на Банка ДСК ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумата в размер от 9 709 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 23.01.2014 г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 461,90 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.09.2013 г. до 22.01.2014 г. и сумата в размер на 62,10 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 08.10.2013 г. до 22.01.2014 г., както и 661,72 лв., представляващи съдебни разноски.

Обосновава се, че процесното вземане е прехвърлено на ответника по делото с договор за цесия. Аргументира се, че е изтекла петгодишната погасителна давност от последното изпълнително действие.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, поради липса 1 на правен интерес и под евентуалност се признава изцяло. Ответникът развива подробни съображения в насока, че не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е признал исковете в отговора на исковата молба. Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на исковете. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на исковете, съдът намира предявените искове за основателни и доказани.

Поради горното, съдът постановява настоящото решение при признание на исковете, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви.

По разноските:

Съдът намира, че доколкото ответникът с отговора на исковата молба признава иска и не е спорно между страните и се установява по делото, че образуваното изпълнително дело е прекратено по силата на закона на 26.02.2016 г., както и като се вземе предвид факта, че от 19.02.2018 г. ответникът не е предприемал изпълнителни действия за принудително събиране на вземането, то не е дал повод за завеждане на делото и разноски не следва да се присъждат. В този смисъл е константната практика на ВКС Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др.

Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки.

Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.

Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането. Ако този иск е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано и/или прекъсвано.

2

Действително Банка ДСК ЕАД е образувала изпълнително дело през 2016 г. Безспорно е, че същото е перемирано през 2020 г. и ответникът от 2018 г. до настоящия момент не е предприемал изпълнителни действия. Видно от съдебното и извънсъдебното поведение на ответника, същият се е дезинтересирал от процесното вземане през 2018 г. (6 години преди депозиране на исковата молба) и не е дал повод за завеждане на делото.

Отговорност за разноски има деликтен характер и не следва да се понася от взискателя, който виждайки, че не успява да удовлетвори вземането си в заведен от него изпълнителен процес, е решил да не предприема последващи изпълнителни действия, от една страна и, от друга, признава иска.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

439 ГПК, че Й. А. С., ЕГН ********** и Р. М. С., ЕГН ********** не дължат на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 131001375 сумата в размер на 9 709 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 23.01.2014 г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 461,90 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.09.2013 г. до 22.01.2014 г. и сумата в размер на 62,10 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 08.10.2013 г. до 22.01.2014 г., както и 661,72 лв., представляващи съдебни разноски, които суми са предмет на изпълнителен лист, издаден на12.02.2014 г. по ч.гр.д. № 3663/2014 г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3