Решение № 197 от 17.03.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Добрич, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230100805 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на искова молба на „КАЛАНДЖА“ ЕООД, ЕИК 207362438, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителя Е. Н. срещу „ОФИС Б“ ЕООД, ЕИК 124510429, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ***, представлявано от управителя В. В.. Исковете са с правно основание чл.195, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.193, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 588.00 лв., представляваща стойността на закупен от ищеца от обява в сайта на електронен магазин www. EMAG.BG, офис стол, модел „Дариус“, облицован с естествена кожа от продавача „Офис Б“ ЕООД, който е имал скрити недостатъци, констатирани от купувача при доставката на стоката, /а именно: облицовката на стола не е била от естествена кожа, противно на данните от описанието на стоката от обявата/, ведно със законната лихва върху сумата от 588.00 лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В ИМ се излага, че на 09.02.2024г. между страните по делото е бил сключен договор за продажба на движима вещ – офис стол, модел „Дариус“, облицован с естествена кожа, по силата на който продавачът - „Офис Б" ЕООД се е задължил да продаде на купувача - „КАЛАНДЖА“ ЕООД горепосочения офис стол, срещу цена от 588.00 лв. с ДДС, за което ответното дружество е издало фактура №0100207170/09.02.2024г. на посочената стойност.

1

След доставката на стола, купувачът се усъмнил, че облицовката е от естествена кожа и се свързал с продавача, който го уверил, че действително облицовката на стола е от естествена кожа и му обяснил, че може да провери този факт, като направи тест със запалка. При теста, ищецът отново потвърдил в разговор с продавача, че кожата е изкуствена.

Отделно от горното, столът не бил окомплектован изцяло, защото се оказало, че при доставката му в кашона /пратката/ не са поставени колелца за придвижване, което наложило, продавачът допълнително да ги изпрати на купувача.

Ищецът твърди, че ответникът умишлено е въвел в заблуждение купувача, като е посочил в обявата на сайта на „Емаг.БГ“, че предлаганият офис стол, модел „Даурус“ е облицован с естествена кожа. Описаните качества на стоката не са могли да бъдат констатирани при преглеждане на описанието му в сайта, където е рекламиран, поради това, в случая се касаело за скрити недостатъци на закупената стока. След получаване на стола, купувачът е забелязал несъответствието на получената вещ с описанието и в сайта, за което е уведомил незабавно продавача, че столът не е облицован с естествена кожа. Към исковата молба са приложени доказателства за водена по имейл кореспонденция между страните във връзка с горното обстоятелство.

С оглед гореизложеното, ищецът моли, съдът да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 588.00 лв., представляваща стойността на поръчания, доставен и заплатен от купувача офис стол, който не е съответствал на описанието в обявата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С исковата молба ищецът е поискал обезпечаване на иска, чрез налагане на запор върху сметки на ответника до общ размер от 588.00 лв. в 24 конкретно визирани банки в страната, както и върху евентуално открити на името на ответника микросметки по смисъла на ЗПУПС в 6 конкретно посочени дружества до размера на общо дължимата сума от 588 лв. С Определение №682/08.03.2024г. по гр. д. №805/2024г. по описа на ДРС, поправена за ЯФГ с Определение №863/25.03.2024г., съдът е наложил поисканата обезпечителна мярка и е издал обезпечителна заповед.

Ищцовото дружество претендира присъждане на сторените съдебни разноски по делото.

На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор, в който се заявява, че ИМ е нередовна защото не ставало ясно какво точно е искането на ищеца към съда.

Отделно от това, ако съдът прецени, че не се налага саниране на ИМ, то се оспорва иска по основание и по размер, като ответникът моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответното дружество излага в отговора следните обстоятелства:

2

Управителят на ищцовото дружество Е. Н. направил поръчка за „Президентски стол Офис В Дариус, Черен“ , черна естествена кожа, арикул № RT-361, през платформата на E M A G , Поръчка № 1018552563 от дата 08.02.2024г. Ответното дружество изпратило поръчаната стока на посочен от купувача адрес на 09.02.2024г. с куриерска фирма „Еконт“, товарителница № 1050778201153. Пратката била получена от г-н Н. на 12.02.2024г., без забележки. Предметът на продажбата е бил предаден на ищеца в изрядно състояние, отговарящо изцяло на поръчаното от него и отразено в представената от ищеца фактура.

Н. се свързал с представител на „ОФИС В“ ООД на 12.02.2024 г., малко след 14:00 ч., за да отправи запитване, дали столът, който е получил, действително е облицован с естествена кожа, както е обявено в описанието на артикула в платформата EMAG. Служител на ответника помолил купувача да снима кашона, в който е пристигнал и е бил опакован столът, за да се уверят, че е изпратен правилният модел. След получаване на снимка чрез електронна кореспонденция между страните, ответникът се убедил, че доставката е изпълнена правилно и е изпратен именно поръчания артикул - от естествена кожа.

На управителя на ищцовото дружество било заявено, че няма несъответствие между поръчаната стока и доставената му, както и изрично е обяснено на купувача, че облицовката от естествената кожа е по цялата лицева част на седалката и облегалката на стола. Тъй като продавачът поддържал в предлагания от него асортимент този модел стол в естествена и изкуствена кожа, служител изпратил на ищеца снимки на кашон естествена кожа и на кашон изкуствена кожа, за да се увери, че е изпратен правилният модел стол към него. Процесната вещ - „Президентски стол Офис В Дариус, Черен“ , естествена кожа, бил един от постоянно поддържаните асортименти, които „ОФИС В“ ООД предлагало. Дружеството внасяло различните модели столове от производител ANJI RONGTAI FURNITURE FACTORY, град Дипу, Китай чрез „Офис импорт България“ ООД с ЕИК 131283241. За качеството на изработката, както и вложените материали, производителят е представил декларация-потвърждение, с която заявявал пред своя съконтрагент „ОФИС В“ ООД, че цялата лицева страна на кожен стол RT-361, е изработена от първокласна кравешка кожа, която е посочена и в доклада за изпитване на качество (протокол от проверка и изпитване) № 20Х008009.

Продавачът отговарял, ако продадената вещ имала недостатъци, които съществено намалявали нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. В процесния случай, артикулът е бил изпратен на ищеца с опция „преглед“, т.е. още преди получаване на стола, респективно заплащане на продажната цена в брой с наложен платеж, купувачът е можел да установи характеристиките на вещта, включително качества на използваната кожа и да откаже приемането и в случай, че не съвпада с неговите естетически предпочитания, доколкото се установявало, че няма разминаване в предложените и представени впоследствие 3 характеристики на вещта. Напротив, ищецът прегледал и надлежно приел изпълненението на поръчката, като впоследствие решил, че има забележки и търпи вреди.

С оглед съхраняване на доброто име и търговски практики на ответното дружество „ОФИС В“ ООД, уведомило купувача, че ако не е доволен от продукта, може да върне артикула във вида, в който го е получил, след което ще му бъде възстановена сумата, която е заплатил за него. Отделно, в електронна кореспонденция между страните, на ищеца е бил предложен и алтернативен вариант - да се замени стола с друг модел естествена кожа, като са му изпратени няколко предложения и цени на столовете. Многократно продавачът е поканил ищецът да посочи вариант, по който да се разреши въпросът. Включително го молил да посочи удобен адрес и дата, където „ОФИС В“ ООД да изпрати куриер, за да вземе върнатия артикула и съответно да се пристъпи към възстановяване на сумата. При покупка онлайн всеки купувач имал правото в 14-дневен срок (“време за размисъл”) от получаване на поръчката си да върне без причина (мотив) поръчаната стока, без да понася неблагоприятни последици от упражняването на това право. В случая, ищецът не се е възползвал от правото си да върне купената вещ в срок, респективно да получи връщане на продажната цена. Ответникът сочи, че към датата на предявяване на исковата молба - 07.03.2024г., този 14-дневен срок от датата на получаване на поръчката - 09.02.2024г., е бил изтекъл.

Въпреки, че не било налице неизпълнение на договорните си задължения, ищецът добросъвестно и с оглед съхраняване на добрите си търговски практики, е направил компромис на купувача, но същият категорично е отказал да съдейства за доброволно уреждане на отношенията им. Същият е отправял неоснователни възражения и претенции за това, че е претърпял вреди, а именно - че е носил стола до вратата на неговия офис/кабинет и го е сглобил. В този смисъл, ответното дружество предлагало услуга качване до етаж и монтаж, но срещу допълнително възнаграждение, от която ищецът не се е възползвал, респективно „ОФИС В“ ООД не следвало и не носи отговорност за подобни претенции на купувача.

Съгласно т.1 от § 13 на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Доколкото ищецът, /закупил вещ по процесния договор за електронна продажба/ е юридическо лице - търговец, между страните приложение намирали общите разпоредби за продажба по ЗЗД, като ищецът-ЮЛ не се ползвало от специалната потребителска защита.

Чл. 183 от ЗЗД определял продажбата като договор, с който „продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати“. Според разпоредбата на чл. 193 от ЗЗД, продавачът отговарял, ако продадената вещ 4 има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, дори когато не е знаел за него. Необходимо било недостатъкът да е съществувал по време на изпълнението на договора, а именно: към момента на предаване на вещта, а отклонението в качеството трябвало да не е известно на купувача (чл.

193, ал.2 от ЗЗД). Преценката за знание се извършвала, с оглед вида на недостатъка, неговия размер, както и възможността на купувача да го види. В случай, че недостатъкът бил скрит, купувачът следвало да уведоми насрещната страна незабавно след откриването му, освен ако той е знаел за недостатъка (чл. 194, ал.2 от ЗЗД). В разпоредбата на чл. 196 от ЗЗД, законодателят предвидил, че купувачът има правата по чл. 195 от ЗЗД, а именно: да развали договора, като върне вещта и иска обратно цената (каквато претенция се поддържа тук), заедно с разноските за продажбата; да задържи вещта и да иска отбив от цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.

Безспорно по делото се установило наличието на валидно сключен договор за покупко-продажба на процесния стол, както и, че при получаването от купувача, закупената вещ не е имала недостатъци, както и качествени несъответствия с характеристиките, описани от продавача в платформата за електронни продажби. От правна страна, недостатък било всяко отклонение от изискванията за качество, което намалявало цената или годността на вещта за обикновеното употребление, каквито в случая не са били налице и нямало представени доказателства в обратния смисъл. Следователно, липсвала предпоставката по чл.195, ал.1 от ЗЗД - наличие на недостатък на продадената вещ към момента на сделката. Отговорността на ответника за недостатъци по чл.193, ал.1 от ЗЗД, не можела да бъде ангажирана, тъй като продадената вещ не била обременена с недостатъци и в този смисъл, искът, като неоснователен, следвало да се отхвърли.