Решение № 875 от 24.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 586/2024
- Вид
- Решение № 875
- Подписан
- 24.07.2024
- В сила
- 10.09.2024
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Кодекс за застраховането
- чл.386 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.389 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл.405,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.408,ал.1,т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл.413 · Кодекс за застраховането
- чл.416 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 875 гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500586 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 5663 от 07.11.2023 г ., постановено по т. д. № 9347/2021 г. по описа на СГС,Г.О. 27 св. ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД ЕИК 000694286 е осъдено да заплати на Ю. М. М. ЕГН ********** на осн.чл.405,ал.1 КЗ и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 52 533 лева застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Каско на МПС, за настъпило между 18 ч.на 07.08.2020г. и 17.30 на 14.08.2020г. в гр.София ул.Зайчар № 141 на гърба на блок 116, находящ се на ул.Царибродска застрахователно събитие кражба на л.а. Хюндай Туксон с рег.№ ********, в едно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2021г. до окончателното заплащане, както и сумата от 3633.54 лв. обезщетение за забава върху главницата, считано от окончателното произнасяне на застрахователя -16.11.2020 до датата на подаване на исковата молба - 23.07.2021г., като иска за главница е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 55 000 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 3 819.75 лв..Присъдени са направени разноски 1 за първоинстационното производство от 2533.13 лв. на Ю. М. и за адв. възнаграждение на адв.Я. Д. в размер на 2 590.34 лв., а на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп АД сума от 360 лв. разноски.
Срещу решението е предявена в срок въззивна жалба вх.№ 113899 от 05.12.2023г. от ответника в първата инстанция ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , в частите, с които исковите претенции са уважени. Излага съображения за неправилност решението на СГС . На първо место твърди, че не е налице покрит застрахователен риск, тъй като застрахования, при издаване на добавък от страна на застрахователя, не е изпълнил задължението си да посети посочената му от застрахователя фирма да профилактира имобилайзера на процесния автомобил за генериране на персонален ПИН код.
По делото са събрани гласни доказателства, че застрахования е уведомен за това задължение и същия не оспорва, че не го е изпълнил. Само поради това намира, че исковете е следвало да се отхвърлят изцяло.
В конкретния случай застрахователя е констатирал разминаване между декларирани и установени фактически обстоятелства, което води до изключен застрахователен риск, съгласно т.7.1 от глава трета , раздел 1 на ОУ на застраховката Булстрад Каско Стандарт. Намира, че липсва настъпило застрахователно събитие Кражба, което обективира невъзможност на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение поради липса на основание.
Дори и да се приеме настъпване на застрахователно събитие обезщетението би следвало да се равнява на цената заплатена за автомобила от застрахования, а тя е 16 000 лв., но първоинстанционния съд не е съобразил това възражение на застрахователя. Стойността на мораторната лихва е произволно определена. Оспорва разноските присъдени на ответната страна и пълномощника му, като сочи, че е подадена и молба за изменението им.
Моли решението да се отмени в часттите, с които исковете са уважени и исковите претенции се отхвърлят, като му се присъдят следващите му се разноски за всяка една от съдебните инстанции.
Ответната страна оспорва с отговора въззивната жалба като неоснователна. Намира, че по делото е безспорно установено, че лекия автомобил е противозаконно отнет от неизвестен извършител без знанието и 2 съгласието на ищеца, собственик на автомобила. С приета по делото СТЕ е установена пазарната стойност на отнетия автомобил, застрахован при ответника. Съдът е формирал правилен и обоснован извод, че в рамките на производството пред първата инстанция не е установено основание за освобождаване на застрахователя от договорната му отговорност. Правилно е прието от съда, че нито от подписания добавък към застрахователната полица, нито от самата нея или общите условия към същата не става ясно, че при прехвърляне на автомобила , новия собственик на автомобила да следва да го представи за генериране на нов ПИН код на монтирания към сключването на застраховката имобилайзер. Липсват доказателства такива указания да са давани и да са свеждани до знанието на встъпилия в застраховката купувач, ищец по делото. Наред с това не е установено, че кражбата е в пряка причинна връзка с неизпълнение именно на това задължение на купувача, каквото изискване застрахователя е въвел с чл.408,ал.1,т.3 от КЗ. Съдебната практика е установила, че за да може да се аргументира правото на отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, то не е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение от страна на застрахования по договора и то да е значимо за интереса на застрахователя, но следва да е налице причинно – следствена връзка между договорното неизпълнение и настъпване на застрахователното събитие.
Цитира множество съдебна практика по този аргумент като – Реш.№140 от 1.08.2018г. по т.д.2278 от 2017г., ВКС, 1 т.о.,Реш.№144 от 21.01.2021г. по т.д.2365/2019г.ВКС, 2-ро т.о., Реш.№ 105 от 11.07.2017г. по т.д.1325 от 116г., ВКС, 1 т.о. и др. Позовава се на чл.413 и чл.416 от КЗ. С оглед приетата по делото неоспорена СТЕ, която определя пазарната стойност на автомобила, намира че нормите на чл.386 и чл.389 от КЗ за твърдяно подзастраховане са изцяло неприложими. Моли решението на СГС да бъде изцяло потвърдено, като им се присъдят и разноските за въззивното производство.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази обжалваното съдебно решение САС приема, че същото е постановено от компетентен състав и по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.
3
Като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София относно правилността на решението на ОС намира следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл.409 КЗ вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 55 000 лв. имуществено обезщетение по застраховка Каско за претърпени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие кражба на автомобил. Претендирани са и мораторни лихви от 3 819 лв. от окончателното произнасяне на застрахователя и законни лихви от датата на исковата молба.
С обжалваното съдебно решение СГС, след като е събрал писмени и гласни доказателства, допуснал, изслушал и приел САТЕ относно пазарната стойност на автомобила СГС, е приел за безспорно установено, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и ответника въз основа на застрахователна полица № 4704195203003302 от 21.10.2019г. сключена между праводателя на ищеца и ответното застрахователно дружество. Приел е за безспорно установена кражбата на автомобила и възникналото задължение на застрахователя за заплащане на обезщетение, което той не е изпълнил. СГС пълно и подробно е обсъдил всички доказателства в решението си и изводите, които е направил въз основа на тях, като САС препраща към мотивите му.
Основния аргумент на въззивния жалбоподател е наличие на изключен застрахователен риск, поради несменен ПИН на имобилайзера, различие между декларирани и фактически обстоятелства и липса на настъпило застрахователно събитие – кражба.
Безспорно е установено, че към полицата е подписан добавък между ищеца, като купувач на автомобила и застрахователния посредник, като е платена и застрахователната вноска. Ответника не оспорва извършеното плащане. Установено е, че е извършен оглед и заснемане на автомобила, след покупката му от ищеца , каквото изискване е посочено в добавъка. Добавък 3 с дата на подписване от 29.04.2020г. е представен по делото и в него е записано, че е валиден след извършване на оглед и заснемане. Изрично има отразено заснемане и валидност от 30.04.2020г., с подпис на извършилия огледа и заснемането представител на застрахователя Ж..
Видно от
4 съдържанието на добавъка, никъде не е указано, че поражда действие след проверка или смяна на ПИН на имобилайзера, респ. охранителното му устройство . Въпреки твърдението си, ответника не е ангажирал доказателства такова изискаване да е отправено писмено или устно към встъпилия в застраховката нов купувач на автомобила.
Въззивния жалбоподател предвид, че не е сменен ПИНа на имобилайзеар на автомобила се позовава на изключен застрахователен риск. В общите условия на имуществената застраховка Каско представени в съдебното производство в т.2 на част ІХ от раздел Общи положения се предвижда възможност за застрахователя да откаже изплащане на обезщетение ако не е поддържана в изправност алармената система на автомобила, имобилайзера на МПС, и системата за активно проследяване, ако има изискване за такава. Същото касае и ако имобилайзера е неизправен, невключен, неактивен или неговия транспондер е оставен в автомобила. Нито една от тези хипотези не се твърди и не се установи да е налице в конкретния случай. Твърди се, че следва да се смени ПИН на имобилайзера. Самия ПИН е изготвен от специализирана фирма указана от застрахователя при сключване на застраховката, за което по делото с исковата молба са представени гаранционна карта и инструкции на потребителя. Автомобила явно е имал имобилайзер, т.е. охранително устройство против кражба. Това устройство води до деактивиране на двигателя при изваждане на ключа на автомобила т.е. деактивира системата за запалване, ако не е разпознат кода, който му се предоставя чрез ключа. Следователно автомобила е имал изискваното от застрахователя устройство против кражба. Встъпилия в застраховката чрез сключване на добавъка, купувач на автомобила встъпва в застраховката с условията, при които тя е била сключена видно от чл.413 КЗ. Всяко различно изискване от тези условия изисква изрично уведомяване на новия правоимащ по застраховката, както това е сторено с огледа и заснемането на автомобила.
По делото не е установено и правилно СГС е приел, че новия собственик не е бил уведомен, че е необходим нов ПИН, нов код, с който да се задейства имобилайзера. Няма данни той да го е бил изключил или същия да не е работил по начина по който е монтиран, с ПИНа предоставен първоначално и с ключа на автомобила. Следователно не е налице нито една от хипотезите посочени по-горе и предвидени в т.2 на раздел ІХ от Общите положения на Общите условия, за да има право на преценка и на отказ 5 застрахователя да изплати или не обезщетение при кражба. Това обаче не попада в хипотезите на изключен застрахователен риск посочени в раздел Х на Общи положения. Предвид на това правилен е извода на СГС, че не е налице изключен застрахователен риск.
Твърди се също така наличие на различие между фактическата обстановка и декларираното от застрахования . По делото е представена декларацията на застрахования при уведомяването на застрахователя за настъпилото събитие. Застрахователя не сочи какви са тези различия между установено и декларирано. В писмото, с което се отказва плащане също не се сочат такива различия. Застрахователя се е позовал на несменения ПИН на имобилайзера или по-скоро неизпълнение на задължение за неговата изправност, което се обсъди по-горе. Декларацията в заявлението до застрахователя реално сочи състоянието на автомобила, неговото местонахождение преди кражбата, и кога е установена кражбата, и последния маршрут на автомобила. По никакъв начин по делото не е установено разминаване между посоченото от заявителя и установеното от застрахователя.
Твърдението, че не е настъпило застрахователно събитие, покрит застрахователен риск, поради това че не е извършена кражба ,САС също намира за неосвателно, както правилно е прието от СГС. Заявлението до Булстрад АД е подадено на 17.08.20г., а до полицията - 3 РУ на СДВР е подадено на 14.08.2020г., деня в който е констатирана кражбата, въз основа на което е образувано и досъдебно производство, видно от приложеното по делото удостоверение на МВР на Началника на 3 РУ на СДВР от 23.09.20г..