Решение № 236 от 12.11.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Девня, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20253120200163 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Х. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 38, издадено на 09.04.2025 г. от Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, с което на жалбоподателя чл. 104 ал. 1 т. 5 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 275 ал. 1 т. 2 от от ЗГ е наложено предвиденото в чл. 266 ал. 1 от същия закон административено наказание - глоба в размер на 750 лева.

Въззивникът обжалва наказателното постановление като сочи в жалбата, че нарушението не е установено лично от актосъставителя и безспорно от събраните в хода на административно - наказателното производство доказателства; че не е извършено от въззивницата; а АУАН е съставен от некомпетенен орган по смисъла на чл. 247 ал. 1 т. 2 и т. 4 вр. чл.

108 ал. 3 от ЗГ; че АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН преди да издаде обжалваното НП. На тези основания се претендира неговата отмяна.

АНО - Директора на РГД – гр. Варна, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита издаденото НП за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.

1

РП - Варна, редовно уведомени не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2024 г. свид. С. С. – лиц. инж. при ЕООД“Д. лес Транс“ЕООД и управителят на дружеството Д. К. извършвали проверка в отдел 98 „е“ на територията на ТП“ДГС“ Суворово. При проверката било констатирано, че резачите са навлезли в съседния отдел 97 „д“, за който дружеството нямало издадено позволително за сеч, където са отрязали 24 пр. куб. м. дървесина на площ от 2, 4 дка.

Тъй като секачите към дружеството били четирима, свид. С. разделил общото количество от 24 пр. куб. м. отсечени дървета на 4 души и приел, че всеки от тях е отсякъл по 6 пр. куб. м. немаркирана дървесина. На всеки един от тях, вкл. и на въззивника, бил съставен АУАН за допуснато нарушение по чл. 104 ал. 1 т. 5 от ЗГ. При съставянето на актовете никой от нарушителите не присъствал. Актосъставителят оставил всички съставени АУАН на управителя на дружеството К., който впоследствие ги връчил на работниците, в това число и на въззивника Х..

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения законов срок от връчването му не са депозирани.

Въз основа на така съставения срещу въззивника АУАН, на 09.04.2025 г. е издадено обжалваното НП, връчено на нарушителя на дата 14.04.2025 г.

С писмо вх. №6993/29.08.2025 г. АНО уведомява съда, че в процесния АУАН е допусната техническа грешка, като е вписано, че актосъставителя С. е лице по чл. 274 ал. 1 т. 2 от ЗГ, вместо по чл. 274 ал. 1 т. 4 от ЗГ. Представено е и удостоверение за частна лесовъдска практика №2623/05.01.2012 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитания актосъставител, както и от приложените и приети по делото писмени документи, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

2

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Относно компетентността административен акт: на органа, издал обжалвания

Наказателното постановление е издадено от комтенетнен орган по смисъла на чл. 275 ал. 1 т. 2 от ЗГ - оправомощен съгласно представената Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. от Министъра на земеделието и храните.

Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на проведеното административно – наказателно производство по издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато едно от най – съществените процесуални нарушения, водещи винаги до грубо накърняване на правото на защита на наказаното лице, а именно: процесния АУАН №38/16.01.2025 г. по описа на РДГ – Варна е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били налице основанията за това.

ЗАНН допуска съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, но само когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В настоящия случай нарушителят е бил известен, същият е бил работник в „Д. лес Транс“ ЕООД. По делото няма данни нарушителят да е бил търсен, но да не е бил намерен или след отправена покана да не се е явил за съставянето на акта. Актосъставителят сам заяви пред съда, че при съставянето на нито един от актовете не е присъствал нарушител, като той ги е оставил на управителя на фирмата, за да ги връчи на секачите, при което е нарушил императивната разпоредба на чл. 40 от ЗАНН.

Производството по ЗАНН е от наказателен характер и съдържа задължителни форми за участие на привлечено към административно наказателна отговорност лице. Разпоредба на чл. 40 ал.1 от ЗАНН изисква присъствие на нарушителя при съставяне на АУАН с цел участието му още при образуване на производството. Спазването на това правило не се санира от последващото макар и редовно връчване на акта.

Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото АНП. Доколкото именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото на защита на санкционираното лице е засегнато по много съществен начин.

На второ място, съдът констатира, че АУАН е съставен от 3 некомпетентен орган. В него е вписано, че се съставя на основание чл. 274 ал.

1 т. 2 от ЗГ, като актосъставителя не е нито служител в държавното предприятие по чл. 163, нито в държавните горски стопанства, нито в държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства. Няма данни и да е изрично упълномощен от компетентен орган да съставя актове по ЗГ.

Очевидно касае се за техническа грешка и актосъставителя е имал предвид нормата на чл. 274 ал. 1 т. 4 от ЗГ, съгласно която за да бъдат актосъставители, лицата по този законов текст следва да отговарят на условията по чл. 37 от ЗАНН, като освен изискванията за регистрация по чл.

235 от ЗГ е необходимо да имат договор за съответната територия за упражняване на лесовъдска практика, което обстоятелство не е доказано по никакъв начин по делото. Представено е удостоверение, че свид. С. е вписан в регистъра за лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ, но не и че има сключен договор за горскостопански дейности за горска територия, както и че отговаря на условията на чл. 37 от ЗАНН. По тези съображения съдът споделя възражението в жалбата, че липсва материална и териториална компетентност на актосъставителя за съставяне на актове за нарушения по ЗГ.

Допуснатите две процесуални нарушения са дотолкова съществени, че съставляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Административно-наказателно производство е опорочено още в самото си начало, като въз основа на такъв акт не може да се издаде НП, а ако се стигне до издаване на НП, то последното е незаконосъобразно.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

На първо място настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото не са установява по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Извода на АНО, че въззивникът е отсякъл 6 пр. куб м. дърва от дървесен вид акация без контролна марка в отдел 97, подотдел "д" не се подкрепя от нито едно доказателство по делото и почива на предположенията на актосъставителя и свидетеля по акта, че секачите от отдел 98 "е" са навлезли в съседния отдел и са отсекли немаркираните дървета. Нито един от секачите не е бил установен на мястото на незаконната сеч, нито е бил видян от някого там, нито пък е признал, че е отсякъл дърветата в този отдел. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че въззивникът е бил един от секачите в съседния отдел 98, където дружеството е извършвало законна сеч на дървесина с редовно издадено позволително за сеч.

4

Ето защо съдът не споделя фактическите и правните изводи на актосъставителя в АУАН и на наказващия орган в НП като почиващи на предположения, превратно тълкуване на оскъдните в тях факти и обстоятелства и напълно произволни, което е недопустимо при търсене и реализиране на административно наказателна отговорност.

По гореизложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, поради съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на проведеното производство по издаването му и поради липса на безспорни доказателства, че възизвникът е извършил нарушението, за което е санкциониран. Като такова същото подлежи на отмяна от съда.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38, издадено на 09.04.2025 г. от Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, с което на Х. Д.

Х., ЕГН: **********, с адрес: *** за нарушение по чл. 104 ал. 1 т. 5 от Закона за горите, на основание чл. 275 ал. 1 т. 2 от от ЗГ е наложено административено наказание - глоба в размер на 750 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5