Решение № 3540 от 31.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8439/2022
- Вид
- Решение № 3540
- Подписан
- 31.10.2022
- Състав
- Диляна Василева Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3540 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева в присъствието на прокурора Никола Н. Тъпчев като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330108439 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от Н. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Х., ул. „Х. К.“ № *, ет. *, ап.
*, чрез адв. С. П., против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, представлявана от **** *****, за осъждане на ответника да заплати: сумата от 3000,00 лева /три хиляди лева/- представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 500,00 лева /петстотин лева/ - представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главница, считано от 05.04.202 1г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 25.02.2021г. с постановление на разследващ полицай от РУ МВР – К., след съгласуване с ***** от РП-гр.П. по досъдебно производство № *****г. по описа на РУ – К., пр.пр. № ***/ 2021г. по описа на РП – К., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление с правна квалификация чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, обвинен за това, че на **** г. в гр. К., по бул. „К. А. Б.“ управлявал МПСлек автомобил, марка/ модел: „**** ****“, с рег.№ *****, което не било регистрирано по надлежен ред. По отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „П.“. Твърди се, че незаконно бил обвинен в престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал.1 от НК, за което се предвиждало наказание до една година лишаване от свобода и наказание глоба от петстотин до хиляда лева. С постановление на прокурор от РП – К. от 05.04.2021г. нак азателното производство било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление. Отменена била и мярката за неотклонение. Същото не било обжалвано и влязло в законна сила.
Твърди се, че по образуваното досъдебно производство № ******г. по описа на РУ – К. ищецът си наел адвокат, сключил договор за правна защита и съдействие, по който заплатил сумата от 500 лева. Счита, че вследствие на воденото срещу него досъдебно 1 производство претърпял имуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. Твърди се, че вследствие на воденото срещу ищеца досъдебно производство същият е претърпял изключителни по своя характер и интензитет неимуществени вреди. Ищецът се затворил в себе си, спрял да излиза с приятели, не се хранел нормално, не можел да спи, сънувал кошмари. Твърди, че за първи път бил обвинен за нещо, което не е извършил. В семейството на ищеца настъпили тревоги и притеснения, че можел да бъде осъден и наказан за нещо, което не бил извършил. Виждайки страданието и притеснението на своите близки ищецът изпитвал още по –силни терзания, страх от бъдещето, притеснение и вина. Изпитвал притеснения от евентуална наказателна репресия, която онеправдано би могъл да изпита. Стрес за ищеца представлявала и наказателната отговорност, която предвиждал закона за това престъпление. Образуваното срещу него досъдебно производство и незаконното обвинение оказало силно негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото, както и отрицателен ефект върху психоемоционалната му сфера.
С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Софийска Районна прокуратура, е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове. Счита, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е недоказана по основание. Твърди, че постановлението за прекратяване на наказателното производство може да бъде основание за воденото дело, само ако същото е влязло в сила /стабилизирано/. Постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство придобива стабилитет само, ако е потвърдено с влязло в сила определение на съда. Твърди, че с изтичането на 7-дневния срок за обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство пред съответния първоинстанционен съд, не придавало на прокурорския акт качество на „неотменимост“. Прекратеното с постановление на прокурора обвинение, необжалвано по реда на чл.243, ал.3 от НПК, можело да се възобнови по реда на служебния контрол в рамките на обвинителната власт, което създавало правна нестабилност. Съдебен акт, с който окончателно е решен въпрос за незаконността на обвинението в досъдебна фаза на процеса, влизал в сила, отличавал се с неотменност и придавал стабилитет на прокурорския акт. В тази връзка липсвали доказателства за стабилитет на прокурорския акт.
Не били представени доказателства дали постановлението е обжалвано до момента, както и дали е отменено по реда на служебния контрол. Не било доказано, че воденото срещу ищеца наказателно производство му е причинило психически дискомфорт, накърняване на доброто му име и имидж в обществото, психо – емоционален стрес, притеснения от евентуално осъждане, потиснатост, страх от бъдещето, ограничаване на социални контакти, промяна на отношението към него от страна на приятели и познати, безсъние, които да са в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Не били ангажирани доказателства за това, че неимуществените вреди са пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение. Не били доказани и твърденията на ищеца, че същият е преживял стрес и страх от несправедливо осъждане. Твърди, че Прокуратурата на Република България не била разпространявала информация за воденото наказателно производство срещу ищеца, за да се стигне до накърняване на доброто му име и имиджа на ищеца в обществото.
Твърди се, че в периода, съвпадащ с процесния, срещу ищеца било водено и друго наказателно производство – ДП № *****/2021г. по описа на РУ – Х., за престъпление по чл.183, ал.1 НК. Счита, че водените наказателни постановления срещу ищеца в същия или друг период може да е довело до психически дискомфорт, накърняване на доброто име и имидж в обществото, психо –емоционален стрес и притеснения от евентуално осъждане.
При това положение трудно било да се обоснове пряка причинно –следствена връзка между процесното обвинение и евентуално претърпени в тази връзка неимуществени вреди, тъй като воденето и на други наказателни производства, затруднявало до степен на
2 невъзможност, отграничаването на същите. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Изложените в исковата молба обстоятелства не сочили за необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. Претенцията не била съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Продължителността на нак.производство била около два месеца , спрямо ищеца била взета най – леката мярка за неотклонение, нямало данни за извършени интензивни процесуално –следствени действия в рамките на производството, същото било приключило в разумен срок, още на досъдебна фаза. Оспорва размера за претенцията за имуществени вреди като недоказана. Липсвали доказателства за реално осъществена адвокатска помощ, нито за уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение, както и за обема на извършените действия с участие на упълномощен адвокат. Възразява се срещу дължимата законна лихва, която следвало да се дължи от дата та на влизане в сила на Постановлението на Районна прокуратура - Пловдив, а не от датата на съставянето му.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложената пр. преписка се установява, че на 21.01.2021г. в РУ-К. е започнато Бързо производство № ********/2021г. по описа на РУ-К. срещу ищеца Н. И. П. за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
На 25.02.2021г. с постановление на разследващ полицай от РУ МВР – К., след съгласуване с прокурор от РП-гр. П. по досъдебно производство № *****/2021г. по описа на РУ – К., пр.пр. № ***/2021г. по описа на РП – К., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 21.01.2021г. в гр.К., по бул. „К. А. Б.“ управлявал МПС- лек автомобил, марка/ модел: „*** ****“, с рег.№ *****, което не било регистрирано по надлежен ред. По отношение на същия е взета мярка за неотклонение „П.". С постановление на прокурор от РП – К. от 05.04.2021г. нак азателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление, като е отменена и мярката за неотклонение. Същото не е обжалвано и следователно е влязло в сила с изтичане на срока за обжалването му, а именно- 12.04.2021г.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. И. Т. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 06.10.2022г./.
От показанията на същия се установява, че познава ищеца, с който са работили заедно. Той му споделил, че миналата година в К. го спрели с колата и му свалили номерата, тръгнали да го съдят и образували срещу него наказателно производство. От тогава Н. много се променил-затворил се в себе си, отслабнал, не бил същия човек. Веднъж св. му се обадил, тъй като му трябвал човек за работа в строителството и за първи път Н. му отказал.
В последствие се видели на кафе и той му споделил,че е на 44-45 години и се притеснява за този случай с колата понеже искали да го съдят. Св. описва ищеца като добър човек, трудолюбив и грижовен към семейството си. Преди образуване на производството той бил весел, засмян, разговорлив, но след този случай изцяло се променил и това негово състояние продължило дълго време. Ищецът му споделил и за друго производство водено по същото време срещу него за неплащане на издръжка за децата му, но то също било прекратено.
Съдът кредитира показанията на св. Т., тъй като същият има непосредствени възприятия относно установените от него факти, показанията му съставляват първичен източник на доказателства и не са оспорени от страните, като не се констатираха противоречия с доказателствената съвкупност по делото, които да налагат самостоятелния им анализ. Що се касае за възражението на представителя на ответната Прокуратура, че при наличие на две наказателни производства не могат да се разграничат вредите, търпени от 3 ищеца, то съдът не споделя същите. На първо място, от всяко незаконно обвинение се презюмират вреди в обичания размер и напълно естествено е ищецът да търпи такива и от двете образувани срещу него досъдебни производства. В този смисъл свидетелските показания са от значение при преценка за интензитета на тези вреди във връзка с необходимостта да се определи справедлив размер за обезщетяването им. В конкретния случай, в показанията си св. Т. говори именно за воденото срещу ищеца наказателно производство във връзка с управляван от него нерегистриран автомобил и за промяната в поведението и ежедневието му именно във връзка с това производство, поради което и съдът гради изводи въз основа на тях.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява престъпление.
При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b0c7615-834e-4fc0-8c76-12388bf391c2