Определение № 295 от 15.02.2017, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д Е Л

Е Н И Е

Номер 295 Година, 2017 Град Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..

На петнадесети февруари .……...........…….. Година две хиляди и седемнадесета в закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: …………………………………..

Съдебни заседатели: …………………………………..

Секретар ………………………………………………………………………………..………

Прокурор

………………………………………...……………………………….……………. като разгледа докладваното от ……...….. Р. Калиманова ……………………………. гражданско дело № ………

1713.....…. по описа за …... 2016…………. година.

Производството по делото е образувано по повод исковите претенции К.Н.Б., ЕГН ********** ***, площад „Света Неделя“ №16, ет.6, офис №6 против М.Г.К.-П., ЕГН **********,***, Л.П.П., ЕГН **********,*** и М.Л.П., ЕГН **********,*** за обявяване за недействителен по отношение на ищцата сключения между ответниците договор за дарение, инкорпориран в нотариален акт №124, том

III, рег.№6386, дело №483 от 2012 година на помощник нотариус по заместване при нотариус с район на действие Районен съд - Бургас, вписан в СВ при PC - Бургас под акт №183, том 34, дело №5735. вх.рег.10672 от 03.10.2012 година, с който ответниците М.Г.К.-П., ЕГН ********** и Л.П.П., ЕГН ********** чрез пълномощника си М.Г.К.-П. са дарили на ответницата М.Л.П., ЕГН ********** следните недвижими имоти, находящи се в град Созопол, ***, вх.Б, а именно: самостоятелен обект на етаж 0 - партер, с площ 56.00 кв.м., с идентификатор №***, ЕКАТТЕ номер за град Созопол, кадастрален район петстотин и две, поземлен имот петдесет и шест, сграда едно, самостоятелен обект шест, с предназначение друг вид самостоятелен обект в сграда, на едно ниво, при граници: запад - №***, изток, север и юг - външни зидове, под обекта - няма, над обекта - №***, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж и самостоятелен обект на етаж 0 - партер, с площ 14.00 кв.м., с идентификатор №***, ЕКАТТЕ номер за град Созопол, кадастрален район петстотин и две, поземлен имот петдесет и шест, сграда едно, самостоятелен обект тринадесет, с предназначение склад, на едно ниво, при граници: изток и север - №***, юг - външен зид, запад - коридор, под обекта - няма, над обекта - №***., ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху имот №*** с площ от 540 кв.м., идентичен с УПИ Х-755, в квартал 54, по плана на град Созопол, както и имот в град Черноморец, община Созопол, ул. „Димо Николов“ - поземлен имот с идентификатор №***, ЕКАТТЕ номер за град Черноморец, кадастрален район петстотин и едно, поземлен имот четиринадесет, с площ 597 кв.м., а по нотариален акт с площ от 580 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - средно застрояване, идентичен с УПИ XIII-790, с площ 580 кв.м., в квартал 69, бивш имот №293, по плана на местността „Край село“, землище град Черноморец, при граници на поземления имот - запад - ПИ №*** и ПИ №***, юг - ПИ №*** и ПИ №***, изток и север - ПИ №***. Претендира се от ищцовата страна и присъждането на направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се от ищцовата страна в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че през месец октомври 2006 година между Борислав Николов Белазелков и „Аеропарк Инженеринг”ООД е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №7, находящ се на четвърти /трети жилищен/ етаж от новострояща се жилищна сграда, находяща се в град София, ***, местност „Еврейски гробища“, съставляващ по скица УПИ ХV-19, в квартал 248 по плана на град София, местността „Еврейски гробища”, със застроена площ от 105 кв.м., заедно с принадлежащото му мазе №7 с площ между 4 и 6 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място, както и върху гараж със застроена площ от между 30 и 36 кв.м. за сумата от 135000 евро.

На

01.10.2007 година между Борислав Белазелков и ответниците М.Г.-П. и Л.П. бил сключен договор за поръчка, по силата на който двамата ответници са се задължили да представляват Борислав Белазелков заедно и поотделно в отношенията му по посочения по-горе предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от месец октомври 2006 година, като осъществяват всички негови права и задължения в качеството му на купувач по същия, като извършват необходимите плащания, включително с правото да действат при условията на чл.38 ал.1 от ЗЗД. По силата на чл.2 от така сключения договор доверителят се е задължил да преведе по сметка на който и да е от тях двамата сума в размер на 100000 евро, необходима за изпълнението на поръчката. На 02.10.2007 година в изпълнение на задълженията си по договора за поръчка Борислав Белазелков е превел по сметка на ответницата М.Г.-П. сумата в размер на 100000 евро. С договор за цесия от 26.07.2012 година Борислав Белазелков е прехвърлил на ищцата всички свои вземания от ответниците Л.П. и М.Г.-П., произтичащи от договора за поръчка.

Поради неизпълнение на задълженията по сключения договор за поръчка от страна на ответниците Л.П. и М.Г.-П. ищцата е предявила иск за връщане на предадената за съхранение сума от 100000 евро, мораторна лихва върху тази сума и за иск за обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението. С решение от 15.04.2014 година, постановено по гражданско дело №12710/2012 година по описа на СГС, потвърдено с решение №611 от 31.03.2016 година, постановено по гражданско дело №1626/2015 година по описа на САС, тези двама ответника са осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата от 100000 евро, получена от тях по силата на договора за поръчка от 01.10.2007 година, мораторна лихва върху тази сума в размер на 10000 евро за периода от 04.10.2011 година до 24.09.2012 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2012 година до окончателното изплащане дълга, както и сумата от 20000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени в периода 02.10.2007 година - 19.09.2011 година в резултат на неизпълнение на задължението им по договора за поръчка от 10.07.2007 година за пазене на предоставената сума с грижата на добър стопанин, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2012 година до окончателното и изплащане.

За така присъдените и с решенията суми ищцата се е снабдила с изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 707/2016 година по описа на ЧСИ с рег.№ 840 по КЧСИ. Въпреки отправената покана за доброволно изпълнение до длъжниците, към настоящия момент същите не са погасили никаква част от дължимите суми.

В същото време, след подписване на договора за поръчка от 01.10.2007 година и след получаване на сумата от 100000 евро по него, ответниците М.К.-П. и Л.П. са се разпоредили с притежаваните от тях недвижими имоти, предмет на претенцията на ищцата, като са дарили същите нотариален акт №124 от 03.10.2012 година, том ІІІ, рег.№6386, дело №483 от 2012 година на помощник нотариус по заместване при нотариус №290 по РНК, с район на действие Районен съд - Бургас на дъщеря си - ответницата М.П. чрез пълномощника и М.К.-П.. Това разпореждане е било извършено по време, когато първите двама ответника са имали качеството на длъжници към ищцата, поради което именно така сключения договор уврежда нейните интереси като кредитор. Това е така, тъй като с него ответниците са прехвърлили и то безвъзмездно свое имущество без да са погасили задълженията си по издадения изпълнителен лист от 10.06.2016 година. С това си разпоредително действие те съзнателно са намалили имуществото си. Всичко това обуславя и правния интерес на ищцата от предявяване на настоящите искови претенции.

Ищцата счита, че в случая са налице всички предпоставки, кумулативно посочени в чл.135 от ЗЗД. Наличието на първата предпоставка се установява от сключения и коментиран по-горе договор за поръчка от 01.10.2007 година, както и сключения впоследствие такъв за цесия от 26.07.2012 година. Освен това в случая вземането е установено по основание и размер с подлежащо на предварително изпълнение невлязло в сила съдебно решение, постановено от въззивната инстанция.

Качеството и на кредитор по смисъла на приложимата правна норма е безспорно установено - съществува неудоволетворено вземане, възникнало на 02.10.2007 година, станало изискуемо на 04.10.2011 година и придобито от нея на 26.07.2012 година, т.е. преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска - 03.10.2012 година.

Налице е и втората предпоставка и по-специално сключеният между ответниците договор за дарение уврежда интересите на ищцата в качеството и на кредитор на първите двама. Увреждане на кредитора е налице винаги в случаите, когато е намалена възможността на същия за удовлетворяване от имуществото на длъжника. Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Процесният договор безспорно намалява имуществото на длъжниците и несъмнено затруднява ищцата да се удовлетвори от тяхното имущество.

Според ищцата, установена е и третата предпоставка, а именно знанието на длъжниците за увреждането. При безвъзмездните договори, какъвто е дарението, знанието за увреждането на кредитора е достатъчно да е налице само у длъжника. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане. В конкретният случай ответниците са знаели, че имат задължения по сключения договор за поръчка, знаели са също така, че вземането по този договор е преминало в патримониума на ищцата чрез цесия, съгласно договора от 26.07.2012 година. Тъй като същите са били страна и по образуваното гражданско дело №12 710/2012 година по описа на СГС, те са знаели и за претенцията на ищцата към тях по сключените договори. Въпреки това те са се разпоредили с притежаваните от тях имоти, от което следва, че е налице знание у тях за увреждането на ищцата. Тъй като в случая сделката е безвъзмездна, знанието у третото лице, ответницата М.П., е илеревантно.

Ответниците, на които съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в указания от съда и закона срок са депозирали писмен отговор, с който са изразили становище по така предявените против тях искови претенции. С него те са оспорени изцяло по основание и размер. Изтъква се в него на първо място, че исковете са предявени в разрез с определената от закона местна подсъдност, както и че са недопустими. Сочи се на следващо място, че същите не са конкретизирани и с неправилно определена пасивна легитимация.

Тази недопустимост произтича от това, че исковата молба е нередовна. Същата не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.3 от ГПК - липсва посочване на цената на иска, което е задължително условие за допустимост на същата. Съгласно чл.70 ал.1 от ГПК, цената на иска се посочва от ищеца, а ответникът има право в първото по делото заседание да повдигне въпрос за същата; в случай, че тя не съответства на указаната в чл.68-69 от ГПК, съдът определя цената на иска. При положение, че цената на иска не е посочена, за ответниците е невъзможно да вземат отношение по този въпрос, както и по въпроса за правилно определяне на подсъдността на спора, като това им право се погасява с изтичане на срока за подаване на отговора на исковата молба.

Изтъква се на следващо място, че упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД не се предпоставя от наличието на влязло в сила решение или издаден изпълнителен лист. Кредиторът е този, който следва да докаже наличието на право, съответно правен интерес от воденето на такъв, както и че вземането му е действително и изискуемо, а също така, че не е налице симулативна сделка. В случая ищецът обосновава интереса и правата си да предяви настоящия само с двете невлезли в сила съдебни решения, по които е било допуснато предварително изпълнение. Тези решения, обаче са предмет на касационно обжалване, като към настоящия момент все още не е налице произнасяне на касационната инстанция.