Определение № 489 от 29.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Варна, 29.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20253001000301 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК , образувано по въззивна частна жалба вх. № 2446/17.06.2025г. на И. М. С. от с. Бабук, Община Силистра, представляван от адв. Н. Д. от АК- гр. Шумен, срещу определение № 388/30.05.2025г., постановено по гр. д. № 258/2025г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което производството е спряно до приключване с влязъл в сила акт на наказателното производство срещу П.Д.А., което е в досъдебна фаза- ДП № 1886 ЗМ 68/2025г. по описа на РУ – Силистра, пр. пр.

№ 110/2025г. по описа на ОП – Силистра, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение, по съображения, че не е налице основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с твърдението, че гражданският съд е компетентен да се произнесе по въпросите за вината и деянието, поради което образуваното досъдебно производство е ирелевантно за производството пред гражданския съд. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната 1 страна ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.

274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата се преценява като неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. М. С. от с. Бабук, Община Силистра, представляван от адв. Н. Д. от АК- гр.

Шумен, с която са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата 250 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на ПТП от 29.01.2025г., около 21.45 часа на път III- 213, км. 3+ 758, виновно причинено от П.Д.А. като водач на л. а. марка „Ауди“, модел „А8“ с рег. № РВ 0500 ТВ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и сумата 8221.45лв.- обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от същото застрахователно събитие, съставляващи разходи за заплащане на медицински изделия във връзка с проведено лечение на причинените от процесното ПТП травматични увреждания- операция на гръбначния стълб, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.02.2025г., /датата на входиране на извънсъдебна претенция до застрахователя/, до окончателното изплащане на сумите.

За преценка наличието на основания за спиране на производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК, първоинстанционният съд е съобразил данните от изискана справка от разследващите произшествието органи.

Установява се, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 1886 ЗМ 68/2025г. по описа на РУ – Силистра, пр. пр. № 110/2025г. по описа на ОП – Силистра, по което лицето, сочено в исковата молба като деликвент- П.Д.А., е привлечен като обвиняем за множество престъпления, вкл. за престъпление срещу ищеца И. М. С. по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „а“ и б. „б“ във връзка чл.

342, ал. 1 НК. Въз основа на постъпилата информация, първоинстанционният съд е достигнал до извод за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК, за спиране на производството пред първоинстанционния съд до 2 приключване на разследването за извършено от обвиняемия транспортно престъпление по образуваното досъдебно производство.

Изводът е правилен. Постановена е константна практика на ВКС, според която съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването, на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.

Спиране на производството по гражданско дело за обезщетяване на вреди от деликт, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 или т. 5 ГПК, се постановява при тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно- при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство което е още в досъдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК /така напр. определение № 392/30.08.2022 г. постановено по ч. т. д. № 1544/2022 г., на II т. о., ТК, на ВКС/.

В случая, противоправното деяние на застрахования водач на увреждащия автомобил, което е обуславящо за деликтната му отговорност и за отговорност на застрахователното дружество- ответник, е предмет на 3 образувано досъдебно производство и съответно наказателното производство се явява преюдициално по отношение на производството по предявените искове по чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД. По въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и дали е виновен деецът, на основание чл. 300 ГПК евентуалната присъда, респ. споразумение, одобрено от наказателния съд, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта, поради което и изходът на образуваното наказателно производство срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство по преки искове на пострадало лице срещу застраховател чл. 432 КЗ, и последното подлежи на спиране.

Следователно, обжалваното определение на ОС- Силистра, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, до приключване на досъдебното производство, е правилно и следва да се потвърди.

Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 388/30.05.2025г., постановено по гр. д. № 258/2025г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване, на основание чл.

274, ал. 3 т. 1 ГПК, при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4