Решение № 15434 от 03.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51113/2025
- Вид
- Решение № 15434
- Подписан
- 03.08.2026
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 15434 гр. София, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕРГА. К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГА. К. Г. Гражданско дело № 20251110151113 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на **********************, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ****************************, срещу С. М. С., ЕГН **********, с адрес: **********************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 246,29 евро с левова равностойност от 481,70 лева - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2022г. до м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в **************************, сумата от 8,26 евро с левова равностойност 16,15 лева главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.01.2025 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 29,78 евро с левова равностойност от 58,24 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 23.01.2025 г., както и сумата от 1,67 евро с левова равностойност от 3,27 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 23.01.2025 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.02.2025 г. по ч.гр.д. № 4997/2025 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение със С. М. С., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия.
Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия и 1 за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че по време на исковия период имотът е бил топлофициран, че етажната собственост е присъединена към топлопреносната мрежа, както и че е извършвА. услуга по дялово разпределение от третото лице – помагач – *******************. Оспорва дължимостта на претендираните суми при доводи, че не е материално легитимиран, тъй като не е ползвал топлоснабдения имот по време на исковия период. Поддържа, че ползването на припадащите му се 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху имота са предоставени на Г.
М. С. по силата на устен договор заем за послужване, поради което последният отговоря за пълния размер на доставената топлинна енергия. Твърди, че индивидуалната партида за имота е открита единствено на името на третото лице помагач - Г. М. С.. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът **********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 156411/18.05.2026г. поддържа, че процесните задължения са изцяло заплатени, поради което моли за постановяване на решение съобразно плащането, като претендира разноски.
Ответникът С. М. С., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Г., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на стрА.та на ищеца *******************, редовно призовано, не изпраща представител.
Третото лице – помагач, конституирано на стрА.та на ответника Г. М. С., редовно призовано за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна стрА. следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна стрА. в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 4997/2025г., в срока по чл. 415 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
По същество съдът намира, исковете за доказани по основание и размер по следните съображения: В предвид разпределената тежест на доказване по предмета на делото, съдът с определението си по чл. 140 от ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно: че имот, находящ се в *************************************, абонатен номер ************** е бил топлофициран в периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., че етажната собственост в която се намира недвижимият имот е присъединена към топлопреносната мрежа, както и че в периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. е предоставена услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач – *******************, както и че в имота е доставяна топлинна енерегия в рамките на процесния период в количество съотносимо по цена на процесните услуги. Съответно с протоколно определение от 21.04.2026г. съдът е отделил и за безспорно обстоятелството, че ответника е собственик на имота до размера на притежаваните от него 1/6 идеални части от правото на собственост 2 върху имота.
Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се в кориците на ч.гр.д. № 4997/2025г. от досието на делото както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ********************, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на ********************* и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ, относимо към процесния период. Визираните Общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между ********************* и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези Общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на *****************, от който е видно, че собствениците на самостоятелни обекти в СЕС са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ като за целта е упълномощено конкретно лице от името на ЕС да подпише договор с *******************. Решението, като необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните правоприемници. Сключен е договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, приет на л.25-27 по делото. В чл.2.4 страните са уговорили, че договора се скючва за срок от две години, с опция за удължаване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с отправено писмено предизвестие месец преди прекратяването му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие, а и не се оспорва наличието на договорно правоотношение между собствениците в СЕС и третото лице-помагач, конституирано на стрА.та на ищеца. Ответникът не оспорва количеството доставена топлинна енергия в имота и размера на нейната цена. Не се и оспорва обстоятелството, че С. М. С. е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот. В тази връзка по делото безспорно е установено, че С. М. С. и брат му Г. М. С. са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от покойните им родители – М. С. М. и А. Г. М.а, при квоти 5/6 идеални части за Г. С. и 1/6 идеални части за ответника - С. С.. В предвид твърденията на ответника, че имота е ползван изцяло от брат му – Г. С., по твърдяно за възникнало между последния и ответника правоотношение по договор за заем за послужване, съдът с определението си по чл. 140 от ГПК конституира Г. С. като трето лице – помагач на стрА.та на ответника. По делото бе предявен и обратен иск, процедурата по която в хода на администриране на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК бе прекъсната поради зплащане изцяло на процесните задължения и предвид направено изявление от процесуалния представител на ответника, че не поддържа предявената обратна искова претенция. В тази връзка следва да се посочи, че по смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия 3 от стрА. на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът С. С. е стрА. по възникналото облигационно правоотношение с *********************, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, доколкото безспорно се установи, че ответникът е собственик на 1/6 идеални части от правото на собственост върху имота. Отделно не се установи твърдяната от него облигационна връзка /заем за послужване/ между него и брат му – Г. С. за която да е уведомен ищецът и по силата на която да се изключи отговорността на ответника за заплащане на равняващата му се сума за доставена топлинна енергия на притежавА.та от него квота в съсобствеността.
Предвид изложеното, съдът приема, че в рамките на процесния период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ответникът е имал качеството „потребител“ на топлинна енергия и че между него и ищцовото дружество е налице валидно възникнало правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.