Решение № 538 от 28.06.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Сливен, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20232230102007 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по молба на М. И. Ц., с която е предявен срещу „ЕОС - Матрикс” ЕООД иск с правно основание чл. 439 от ГПК и иск по чл. 55 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е издадена Заповед за изпълнение от 07.06.2011 година и Изпълнителен лист от 07.06.2011 година по ч.гр.д. № 3724/2011 година по описа на Районен съд Сливен, по силата на които е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк България" ЕАД сумата 1582,30 лева - главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ от 13.10.2006 година, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 30.10.2009 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2011 година до окончателното й изплащане, сумата 370,88 лева просрочена редовна лихва за периода от 10.11.2009 година до 03.04.2010 година, сумата 158,58 лева - просрочена наказателна лихва за периода от 10.12.2009 година до 05.06.2011 година и сумата 245,59 лева - разноски по делото.

С издаденият Изпълнителен лист „Райфайзенбанк България" ЕАД образува изпълнително дело № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 836, район на действие ОС Сливен, срещу ищцата поради изгубване на правоспособността на ЧСИ Н. Г., архивът й е приет от ЧСИ Г. И., рег. № 765, район на действие ОС Стара Загора и изпълнителното дело е заведено по нов № 3932/2017 година.

1

С договор за цесия от 25.04.2012 година „Райфайзенбанк България" ЕАД прехвърля вземането срещу ищцата на „ЕОС Матрикс" ЕООД и цесионерът се е конституирал като взискател по изпълнителното дело с молба от 09.12.2013 година.

Изпълнително дело № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н. Г. е образувано на 27.06.2011 година. Следващото изпълнително действие е удържана сума от запор на 21.12.2013 година. През този период няма нито други поискани, нито предприети изпълнителни действия от ЧСИ.

Последното валидно изпълнително действие срещу ищцата е от 27.06.2011 година, с оглед на което изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 27.06.2013 година.

Сочи се, че ЧСИ не е прекратил, а е продължил изпълнителното дело срещу ищцата, на която незаконосъобразно са удържани суми от запор върху трудовото възнаграждение. Новоконституираният взискател и настоящ ответник е продължил да иска извършване на справки и предприемане на принудителни действия, преди и след като изпълнителното дело е било преобразувано под № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И.. Подадена е молба на 03.07.2019 година за опис на движими вещи, като на 04.07.2019 година, ЧСИ е изходирал призовка за насрочване на опис на 12.08.2019 година, но такъв не е извършван, съответно няма как да прекъсне сроковете на перемпцията и давността. Преди това, последната удръжка от ищцата е била от 26.09.2017 година.

С оглед изложените твърдения ищецът обосновава извод, че всички поискани и предприети изпълнителни действия след 27.06.2011 година, респ. след 26.09.2017 година са невалидни и не прекъсват сроковете на перемпция и давност, тъй като изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона.

Очертавайки факта, че последното поискано или предприето валидно изпълнително действие срещу ищцата е от 27.06.2011 година, извежда извод, че към датата на предявяване на настоящия иск, гореописаните вземания по Изпълнителен лист от 07.06.2011 година, издаден по ч.гр.д. № 3724/2011 година по описа на Районен съд Сливен, се явяват погасени по давност. В случая, давността е изтекла на 27.06.2016 година.

По двете изпълнителни дела, ИД № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н.

Г. и ИД № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И., от ищцата е удържана и преведена на ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД сума в размер на 440,62 лева, видно от Удостоверение с изх. № 101768/28.09.2022 година, издадено от ЧСИ Г. И., рег. № 765. Сумата е удържана в периода 30.12.2013 година - 09.11.2020 година, след настъпването на перемпцията и е в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение.

От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищцата М. И. Ц. не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД, сумата 1582,30 лева, представляваща главница по договор за издаване и ползване на 2 национална кредитна карта РайКАРТ от 13.10.2006 година, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 30.10.2009 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2011 година до окончателното й изплащане, сумата 370,88 лева, представляваща просрочена редовна лихва за периода от 10.11.2009 година до 03.04.2010 година, включително, сумата 158,58 лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 10.12.2009 година до 05.06.2011 година, включително и сумата 245,59 лева, представляваща разноски по делото, по издаден Изпълнителен лист от 07.06.2011 година, въз основа на Заповед за изпълнение № 2798 от 07.06.2011 година, постановени по ч.гр.д. № 3724 по описа на Районен съд – Сливен за 2011 година.

Иска се осъждане на ответното дружество да заплати на М. И. Ц. сума в размер на 440,62 лева, която сума е удържана от ищцата в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 836 на КЧСИ и ИД № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И., рег. № 765 на КЧСИ.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни и се иска отхвърлянето им. Излагат се съображения, целящи опровергаване твърденията на ищеца, че процесното задължение е погасено по давност.

В подкрепа на възраженията си сочи, че с преобразуване на изпълнителното дело под № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И. многократно са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давностните срокове.

В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява лично и не се представлява. Депозирано е писмено становище, съгласно което исковите претенции се поддържат и се иска уважаването им.

Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание, не се представлява от представител или пълномощник. Депозирано е писмено становище, съгласно което исковите претенции се оспорват и се иска отхвърлянето им.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на Заповед за изпълнение № 2798 от 07.06.2011 година, постановена по ч.гр.д. № 3724 по описа на Районен съд – Сливен за 2011 година е издаден Изпълнителен лист от 07.06.2011 година за осъждането М.

И. Ц. да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата 1582,30 лева, представляваща главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ от 13.10.2006 година, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 30.10.2009 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2011 година до окончателното й изплащане, сумата 370,88 лева, представляваща просрочена редовна лихва за периода от 10.11.2009 година 3 до 03.04.2010 година, включително, сумата 158,58 лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 10.12.2009 година до 05.06.2011 година, включително и сумата 245,59 лева, представляваща разноски по делото.

С молба, вх. № 02870/24.06.2011 година, ползвайки се от издадения Изпълнителен лист „Райфайзенбанк България" ЕАД образува изпълнително дело № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 836, район на действие ОС-Сливен срещу ищцата.

След образуване на изпълнителното дело на 27.06.2011 година ЧСИ Н.

Г. изпраща ПДИ, уведомление по чл. 191 от ДОПК и предприема действия за изготвяне на справки.

С договор за цесия от 25.04.2012 година „Райфайзенбанк България" ЕАД прехвърля вземането срещу ищцата на „ЕОС Матрикс" ЕООД и цесионерът се е конституирал като взискател по изпълнителното дело с молба от 09.12.2013 година. Следващото изпълнително действие е удържана сума от запор на 21.12.2013 година. От 27.06.2011 година до 27.06.2013 година няма поискани и предприети изпълнителни действия от ЧСИ.

ЧСИ не е прекратил изпълнителното дело след 27.06.2013 година, а е продължил до 27.06.2016 година да удържа суми от запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.

ЧСИ Н. Г., преустановява дейността си като архивът й е приет от ЧСИ Г. И., рег. № 765, район на действие ОС Стара Загора и изпълнителното дело е заведено под нов № 3932/2017 година.

Новоконституираният взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - ответник по делото е продължил да иска извършване на справки и предприемане на принудителни действия, преди и след като изпълнителното дело е било преобразувано под № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И..

На 03.07.2019 година е подадена е молба за опис на движими вещи, като на 04.07.2019 година, ЧСИ е извел с изходящ номер призовка за насрочване на опис на 12.08.2019 година, но такъв не е извършван.

Последната удръжка от ищцата е била от 26.09.2017 година.

По двете изпълнителни дела, ИД № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н.

Г. и ИД № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И., от ищцата е удържана и преведена на ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД сума в общ размер на 440,62 лева, видно от Удостоверение с изх. № 101768/28.09.2022 година, издадено от ЧСИ Г. И., рег. № 765. Сумата е удържана в периода 30.12.2013 година 09.11.2020 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

4

Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнителното дело, образувано по Изпълнителен лист от 07.06.2011 година, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 2798 от 07.06.2011 година, постановени по ч.гр.д. № 3724 по описа на Районен съд – Сливен за 2011 година е допустима и основателна. Такава е и осъдителната претенция с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Основанието за прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ две години. Прекратяването настъпва по силата на закона (ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС), а с постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване.

В т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Прекратяването настъпва по силата на закона (ТР № 47/65г. на ОСГК на ВС и цитираното по-горе ТР), а с постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване, като издаването му, сега предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо не само с оглед прогласяване на това прекратяване, а и за да се приложат някои от последиците му (чл. 433, ал. 3 ГПК). Настъпилото прекратяване на изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия. Изпълнителни действия, извършени след като изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, не могат да имат за правна последица прекъсване на давността, тъй като е недопустимо да се извършват изпълнителни действия по прекратено изпълнително дело.