Решение № 1300 от 18.09.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6800/2022
- Вид
- Решение № 1300
- Подписан
- 18.09.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- Милена Светлозарова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1300 гр. Плевен, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20224430106800 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от “Макроадванс ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.Г.С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н.И. против Й. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди следните релевантни факти, от които произтичат претендираните в настоящото производство права: Твърди се, че вземанията произтичат от сключен нa 08.01.2013г. Договор за кредит овърдрафт, с който Банката отпуснала на ответника кредит овърдрафт в размер на 1 000лева със срок 12 месеца, но с възможност за подновяване. Твърди се, че договорът бил продължаван съгласно чл.32 от Общите условия, като поради неизпълнение от страна на Длъжника на задължението му за погасяване на отпуснатия му кредит, цялата непогасена част от задължението станала изискуема, поради настъпил падеж - 08.01.2018 г. Твърди се, че непогасените задължения на 1 длъжника по процесния договор възлизали на следните суми: Главница - 1 000лв.; Договорна лихва – 107,59 лв. - за периода от 05.08.2017 г. до 14.05.2018 г.; Лихвена надбавка за забава- 17,64 лв. - за периода от 06.10.2017 г. до 14.05.2018 г. Твърди се, че тези вземания били претендирани от кредитора Банка ДСК АД по реда на чл.417 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№3379/2018г. била издадена Заповед за незабавно изпълнение, като на кредитора били дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск по чл.422, ал.1 от ГПК при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК Сочи се, че на 21.02.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания, „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на ищцовото дружество процесните вземания спрямо ответника. При тези обстоятелства, цесионера претендирал конституирането му като взискател в изпълнителното производство.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, както следва: Главница - 1 000лв.; Договорна лихва – 107,59 лв. - за периода от 05.08.2017 г. до 14.05.2018 г.; Лихвена надбавка за забава- 17,64 лв. - за периода от 06.10.2017 г. до 14.05.2018 г. Претендират се и направените деловодни разноски, в това число в заповедното производство.
Ответникът Й. П. е депозирал, чрез назначения процесуален представител адв.С. Н. писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва твърденията на ищеца, че са били налице основания за продължаване на договора след уговорената крайна дата 08.01.2014г. Оспорва съобщаването на цесията на длъжника.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д. №3379/2018г. по описа на ПлРС, че исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд. Предявени са от цесионер, което е допустимо, съгласно даденото тълкуване в т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
2
От представения препис на Договор за кредит овърдрафт от 08.01.2013г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответника А.М.А., в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит-овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 1 000лв.
Според регламентираното в чл.3 от договора, кредитът бил предоставен за ползване по посочена разплащателна сметка за срок от 12 месеца, който изтичал на 08.01.2014г.
Видно е от регламентираното в чл.4 от писменото съглашение, че страните са уговорили кредита да се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора възлизал на 12,45%, а правилата за изменението му са били предвидени в чл.5 от приложимите Общи условия, които са били подписани от кредитополучателя. Според предвиденото в чл.5 от Договора начислената върху ползваната част от разрешения овърдрафт лихва е била дължима на падежна дата, която е била определена на пето число на месеца.
Видно е също така от приложените Общи условия, че според регламентираното в чл.12.2. когато овърдрафтът е изцяло усвоен, при недостиг на средства надвишението се оформя като неразрешен овърдрафт.
При това върху надвишението по т.12 до погасяването му се начислява лихва, формирана от предвидената в Договора редовна лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта.
Според предвиденото в чл.20.1 в случай, че Кредитополучателят не погасява в продължение на три последователни месеца дължимите суми за лихва, считано от последната падежна дата, на която са били погасени такива суми, или сумата на неразрешения овърдрафт от датата на възникването му, правото на ползване на кредита спира, усвоеният кредит се оформя като неразрешен овърдрафт и се олихвява с предвидената в договора за кредит редовна лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта, /т.20.1 от ОУ/. Ако цялата сума - начислените редовни и санкциониращи лихви и главницата по усвоения кредит се погаси в срок от 30 дни от оформянето на овърдрафта като неразрешен, правото за ползването му се възобновява. Ако дължимата сума по т.20.2. не се погаси в 30-дневния срок, правото за ползване на кредита се прекратява и Кредиторът предприема 3 действия за принудително съделно или извънсъдебно събиране на вземането по овърдрафта.
Видно е от обективираното в чл.32 от Общите условия, че срокът за ползване на кредита се подновява автоматично при условие, че са платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси, ако никоя от страните не е отправила до другата писмено изявление за прекратяване на ползването най-малко 30 дни преди крайната падежна дата. Предвидено е, че при липса на условия за подновяване на срока на ползване, ползването се прекратява с изтичане на предвидения в договора или подновен срок.
От представения препис на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.02.2019 г. се установява, че кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлил в полза на Макроадванс АД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, и изтекли лихви, в това число са прехвърлени и вземанията срещу ответника, произтичащи от процесния договор за кредит.
Представен е и препис на писмено потвърждение от цедента до цесионера за извършената цесия със сочения по-горе Договор от 21.02.2019г.
Представено е също така пълномощно от Банка ДСК ЕАД, упълномощаващо цесионера да уведоми от името на цедента длъжниците, вземанията спрямо които са били прехвърлени с посочения по-горе договор за цесия.
От приложените копия на уведомителни писма, изходящи от ищеца и адресирани до ответника се установява, че цесионера е предприел действия по уведомяване на ответника за извършената цесия, като не са налице доказателства за връчването им преди иницииране на заповедното производство.
От изслушаното в о.с.з. на 12.09.2023г. заключение по допуснатата ССЕ се установяват следните обстоятелства: Установява се, че към датата на изтичане на посочения в чл.3 от Договора срок – 08.01.2014г., не е имало неплатени лихви, поради което са били налице предвидените в чл.32 от договора основания за подновяване срока на съглашението. Вещото лице е дало заключение, че към 08.01.2018г. е имало начислена и неплатена лихва в размер на 45,08лв., натрупана за периода от 06.10.2017г. до 08.01.2018г. – за 4
93 дни, при предвидения в договора и Общите условия лихвен процент – формирана от редовната договорна лихва увеличена с регламентираната надбавка за забава. Видно е от експертното заключение, че при начисляване на договорна лихва и след тази дата, размерът й възлиза на 106,15лв. към датата на иницииране на заповедното производство – 15.05.2018г. Установява се още от експертното заключение, че към 08.01.2018г. непогасената главница е възлизала на 1 000лв.
Съдът кредитира обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съдът намира, че се установи от обсъдените доказатества валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника Й. П., в качеството на заемател и „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за кредит овърдрафт от 08.01.2013г., на неизпълнението на което ищецът основава възникването и съществуването на процесните парични задължения на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК.
Съдът намира, че с оглед волята на страните по съглашението, обективирана в чл.8 от същото, не може да се приеме, че е налице уговорен краен срок на договора, настъпил на 08.01.2014г., както се твърди в писмения отговор. Установи се, че според регламентираното в чл.32 от приложимите Общи условия, предвидено е било автоматично подновяване на срока на ползване на кредита за нови 12 месеца. При условие, че са платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси. Установи се от експертното заключение че към сочената по-горе дата – 08.01.2014г., не са били налице неплатени от длъжника лихви или такси, поради което съдът приема, че е настъпило предвиденото автоматично подновяване на срока за още една година. Не се твърди и не се установява наличието на такива непогасени задължения и към 08.01.2015г., 08.01.2016г. и 08.01.2017г., поради което следва да се приеме настъпило автоматично подновяване на срока и след сочените дати.
Установи се от експертното заключение обаче, че към 08.01.2018г. са били налице непогасени лихви в размер на 45,08лв., поради което съдът 5 счита, че с оглед предвиденото в договора, същия следва да се приеме за прекратен след тази дата – поради изтичане на уговорения срок и липса на основания за подновяването му.
Ето защо, съдът счита, че се установи от обсъдените писмени доказателства и експертно заключение, че по процесния договор е налице непогасена главница в размер на 1 000лв., като ответника не твърди и не установява погасяването й.
Съдът счита, че следва да се приеме за установено и съществуването на непогасено задължение за договорна лихва в размер на 45,08лв. за периода от 06.10.2017г. до 08.01.2018г., както се установи от заключението по допуснатата ССЕ. Не се установи от експертното заключение наличието на неплатена договорна лихва за периода преди 06.10.2017г. – от 05.08.2017г., каквато е претенцията на ищеца, а съдът счита, че след прекратяване на договора – 08.01.2018г., изпълнението на задължение за уговорена в него лихва не е била дължима, т.к. това съглашение вече не е обвързвало страните по него.
Не се установи и съществуването на задължение за лихвена надбавка за забава в размер на 17,64лв., каквато се претендира от ищеца. Стана ясно от експертното заключение, че сочената по-горе договорна лихва включва в компонентите си предвидената в чл.20.1 от договора надбавка за забава и не се установи от същото заключение наличието на основания за начисляване на друга, регламентирана в договора лихва.
С оглед горното, съдът приема, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземанието на банката за главница по процесния договор за кредит е било изискуемо изцяло в претендирания в заповедното производство размер 1 000лв., т.к. се установи, че не е имало никакви погашения на задължението за главница.
Установи се, че е съществувало и част от търсеното вземане за договорна лихва - в размер на 45,08лв. за периода от 06.10.2017г. до 08.01.2018г.
Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b0ad954-a4d5-4245-a4c7-296869a42d5c