Решение № 268 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110119101 по описа за 2024 година

По реда на чл. 422 ГПК са предявени искове от „*******“ ЕООД срещу В. Й. И. за признаване за установено, че В. Й. И. дължи на „*******“ ЕООД следните суми: а/. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД - сумата от 1 744.35 лв., представляваща непогасени вноски с настъпил падеж, дължими за периода 21.12.2022 г.

– 21.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга; б/. на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД – сумата 2 736.50 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода 21.12.2022 г. - 21.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга; в/. на основание вр. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД - сумата 100.04 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 1 744.35 лв. за периода 21.12.2022 г. 21.11.2023 г., за които суми е издадена, в полза на ищеца, срещу ответника, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64425/2023 г. по описа на СРС, 171 с-в.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 01.06.2022 г. между ответника и „**********“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ********, по силата на който на В. Й. И. била предоставена в заем сумата от 30 000.00 лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита чрез изплащането на 120 на брой погасителни вноски, в срок до 21.05.2032 г. Ищцовото дружество поддържа, че на 11.07.2023 г. сключил с „**********“ ЕАД договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който кредитодателят му прехвърлил вземанията по процесния договор за потребителски кредит, за което обстоятелството на ответника било изпратено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Досежно потребителският кредит се сочи, че ответникът е преустановил плащанията си по договора, поради което са налице непогасени задължения за изискуеми вноски по кредита. Ищецът твърди, че разполага с издадена в полза на „*******“ 1

ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64425/2023 по описа на СРС, 171 състав, с предмет – изискуеми вземания по договора, срещу която ответникът възразил. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „*******“ ЕООД сума в общ размер на 4 580.89 лева, от които сумата от 1 744.35 лв., представляваща непогасени вноски с настъпил падеж, дължими за периода 21.12.2022 г. – 21.10.2023 г. (включително и падежирали вноски), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга, сумата от 2 736.50 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода 21.12.2022 г. - 21.10.2023 г. (включително падежирали вноски), както и сумата от 100.04 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 21.12.2022 г.

- 21.11.2023 г. Претендира разноски.

Разпореждането по чл. 131 ГПК, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея, са връчени на ответника на 16.05.2024 г., чрез адв. С. Г. Ф., с представено пълномощно. Срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК изтича на 17.06.2024 г. (понеделник). С молба вх.

№ ****** г., подадена от В. Й. И. в последния ден на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е поискана правна помощ. Не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗДД вр. чл. 99 ЗЗД, съдът намира следното:

Със заявление от 23.11.2023 г. заявителят „*******“ ЕООД е сезирал СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Й. И..

С разпореждане от 05.12.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски: 91.62 лв. държавна такса и 240 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е договор за потребителски паричен кредит № ********/01.06.2022 г. между „***********“ ЕАД и В. Й. И. за сумата 30 000.00 лв., при следните параметри: общ размер на кредита (главница) – 30 000.00 лв.; общ сума, дължима от потребителя – 50 543.83 лв.; начин на усвояване – по сметка на клиента; начин на погасяване – от сметка на клиента; фиксиран ГЛП – 10.33%;

ГПР – 11.99%; брой месечни вноски – 120; месечна сума – 421.20 лв.; падежна дата – 21-во число; падеж на първа вноска – 21.06.2022 г., заедно с Общи условия към същия, подписани от страните.

Представен е погасителен план към договора, от който е видно, че падежът на последната вноска е 21.05.2032 г.

По делото е представено извлечение от договор за цесия от 11.07.2023, сключен между „***********“ ЕАД и „*******“ЕООД. Според уговореното в чл. 1.1. от договора за цесия, цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 2.1. от рамков договор от 02.05.2023 г., заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от 2 длъжниците вземания за период от над 181 дни просрочие съгласно чл. 2.2. от рамковия договор, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица. В чл. 1.2. от договора е посочено, че продадените и прехвърлени вземания са описани в Приложение № 1 към договора за цесия, представляващо неразделна част от договора. Представено е потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 ЗЗД /л.39/.

Видно от Приложение №1 към договора, в него под № 229 са включени и вземания по договор за потребителски кредит №******** от 31.05.2022 срещу В. Й. И. за сумата в размер на 31 284 лева, от които 29 336.96 главница и 1 947.06 лева – лихва за забава.

По делото е представено пълномощно, с което „***********“ ЕАД е упълномощило „*******“ЕООД да уведоми съгласно условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД физическите лица длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето на вземанията на банката срещу тях.

По делото е представено уведомление до В. Й. И. от „***********“ ЕАД за извършената цесия. Видно от известието за доставяне от 06.10.2023г. пратката не е връчена.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е постъпило възражение в срок по чл.414 ГПК.

Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В случая договорът отговаря на посочените изисквания . В случая съдът намира, че договорът за кредит не страда от пороци, които да обуславят нищожност на договора на специалните основания, предвидени в ЗПК. В този смисъл съдът намира, че процесният договор отговаря изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите. В случая са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и същевременно не са налице данни за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В представения договор за потребителски кредит е посочен 3 процент на ГПР 10.33 %, т.е. изпълнено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не се установява този размер да не отразява действителния ГПР.

Установи се по делото от ангажираните писмени доказателства, че по процесния договор е усвоена сума в размер на 30 000.00 лв., като към 23.11.2023 г. е налице частично непогасена главница в размер на сумата 1 744.35 лв. за периода от 21.12.2022 г. до 21.10.2023 г. включително, договорна лихва в размер от 2 736.50 лева – частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.12.2022 г. до 21.10.2023 г., както и мораторна лихва в размер на сумата 100.04 лв. за периода 01.07.2022 г. – 31.10.2023 г. Длъжникът е в просрочие от 21.11.2023 г.

На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.07.2023 г., сключен между „***********“ ЕАД и „*******“ ЕООД и Приложение № 1 към него, вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, е прехвърлено на ищеца. По делото е представено изрично потвърждение от цедента за извършената цесия на вземането, произтичащо от процесния договор.

Съгласно нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД съобщаването на длъжника на извършената цесия е предпоставка тя да породи действие спрямо него, като до този момент договорът поражда действие единствено между страните по него – цедент и цесионер – Решение № 172 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1917/2017 г., II т. о., ТК. Уведомлението може да изхожда както от предишния кредитор, така и от новия, стига той да е надлежно упълномощен от цедента за това – в този смисъл е актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК. В настоящия случай цесионерът е бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което се установява от приложеното по делото пълномощно. Съобщението може да предхожда подаване на исковата молба или да е представено като приложение към нея – Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато същата е съобщена на длъжника с исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, включително чрез изходящото от цедента или от упълномощения за това цесионер уведомление, приложено към нея. Цесията може да бъде надлежно съобщена и когато е представено в хода на делото, като това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, с оглед императивното правило на чл.