Решение № 102 от 25.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000502603 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на М. Р. М. срещу Решение №261864/03.06.2022 г. по гр. д. № 6173/2018 по описа на СГС – I -15 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ срещу ЗК „ОЗК-Застраховане“ АД над размера 60 000лв. до 600 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди., претърпени от ПТП на 21.07.2017г., вено със законната лихва за забава, считано от 23.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се твърди, че Неправилно първоинстанционния съд е стигнал до извода, че справедливото обезщетение за претърпените от от него болки и страдания от ПТП настъпило на 21.07.2017г. е в размер на 120 000 лева.

Претендиралите неимуществени вреди били доказани по основание, но в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД първоинстанционния съд е определил изключително занижени размери.

Твърди, че безспорно установените от СГС увреждания са причинени от процесното ПТП, като относно вида им и лечението на ищеца, правилно първоинстнационният съд е дал вяра на комплексната експертиза, изслушана 1 по делото. Решаващият състав, обаче, не бил отчел както интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, не бил обсъдил всички претърпени травматични увреждания, така и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално - икономическото развитие в страната, чиято проявна форма са лимитите на застрахователни обезщетения и обичайната съдебна практика. Поради това е достигнал до погрешен извод, че присъденото обезщетение от 120 000 лева е достатъчно по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на понесените от него неимуществени вреди. Съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се бил отклонил от дадените с ПТТВС № 4/68г. задължителни разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетението за произтичащи от деликт неимуществени вреди, за да бъде спазен установеният от законодателя принцип на справедливост.

При постановяване на решението си първоинстанционния съд не бил извършил всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което не били изяснени относимите за спора факти. Така първоинстанционния съд неправилно бил стигнал до извода, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е 50%, поради нарушаване правилото на чл. 113 ал. 1 т. 1 и т.3 от ЗДвП.

Счита, че от събраните доказателства е установено, че той и другото лице, което е пресичало с него са предприели пресичане на зелен сигнал на светофара, като по време на пресичането сигнала се е сменил на червен, като единственото неправомерно поведение е било това на водача на лекия автомобил, който е следвало да ги пропусне и тогава да продължи движението си, като освен това той е карал с превишена скорост, което е довело до невъзможност да спре. С оглед неправилното приложение на процесуалните правила – неправилна преценка на събраните доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод относно наличие на приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и го е определил в размер на 50%. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което бъде уважен иска в пълния предявен размер.

Претендира разноски за двете инстнации.

В срок е постъпил отговор от въззиваемото дружество –ответник ЗК „ОЗК-Застраховане“ АД, с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване 2 на решението в обжалваната му част. Твърди се, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя за несправедлив размер на обезщетението, както и тези за неоснователно прието съпричиняване. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на адвокатско такова.

В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява, чрез пълномощника си адв. О. поддържа жалбата си. Сочи нови доказателства.

Претендира разноски по представен списък.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Д. оспорва жалбата, претендира разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

Обжалваното решение е влязло в сила в частта, с която ответника е съден да заплати на ищеца сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, претърпени от ПТП.

По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушани заключения на вещи лица се установява следното от фактическа страна:

На 21.07.2017 г. около 23:45 г. в гр. София, на бул. “Сливница”, кръстовище с ул. “Димитър Петков”, в района на пешеходна пътека М8.2. е настъпило ПТП между л.а. “Мерцедес” с рег. № ***, управляван от М. П. и пешеходците М. Р. С. и ищеца М. Р. М.. Съставен е констативен протокол за ПТП № 19-507 на Отдел “Пътна полиция” СДВР. В Протокол за оглед на местопроизшествие е отразено, че ПТП е реализирано при ясно време, изкуствено осветление. Отразено е, че по продължение на булевард “Сливница” е била налична пешеходна пътека М 8.2. и работеща светофарна уредба.

С постановление от 19.01.2018 г. по ДП № 513/пр. пр. № 28962/2017 г. на СРП е прекратено образуваното досъдебно производство поради обстоятелството, че причинените телесни увреждания на пострадалите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.

3

Пред първоинстнационния съд са изслушани комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г. и д-р М., както и тройна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С. М., доц. д-р инж. А. А. и инж. В. И..

И двете експертизи приемат следния най-вероятен механизъм на ПТП от техническа гледна точка: водачът М. Л. П. е управлявал л.а. „Мерцедес А140” по дясната лента на платното за движение на бул. „Сливница“ в посока от изток на запад. През това време пешеходците М. Р. С. и М. Р. М. са пресичали платното за движение на бул. „Сливница“ в посока от юг на север, от ляво на дясно пред автомобила. Пешеходците са предприели пресичането на платното за движение на зелен сигнал на светофара за тях, като по време на движението им върху платното сигналът на светофара се е сменил на червен за тях.

Водачът на л.а. „Мерцедес А140” е приближавал кръстовището на червен сигнал на светофара, като в трите леви ленти на северното платно е имало спрели автомобили. Той се е движил във най-дясна лента, граничеща с бус-лента. Трите ленти за движение на автомобили били заети от спрени автомобили и приближавайки кръстовището, той се престроил в най-дясната бус лента, тъй като пред него имало такси-ван и продължил движението си без да спира. Сигналът на светофара за л.а. „Мерцедес А140” се е сменил на жълт, а след това на зелен. Когато л.а. „Мерцедес А140” се е намирал на около 18+19 m преди мястото на удара, за водача му се е открила видимост към пешеходците, покрай автомобилите в лявата съседна лента. В този момент водачът на л.а. „Мерцедес А140” е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,2 s е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява част на л.а.

„Мерцедес А140”. След удара л.а. „Мерцедес А140” се е установил на мястото и в положението отразено в протокола за оглед и фотоалбума на местопроизшествието, а пострадалите са паднали на платното за движение пред автомобила.

Между двете изслушани експертизи е налице разлика относно заключението в кой момент за пешеходците е светнал червен сигнал. Според вещото лице Г. това е бил момента, н който пешеходците са се намирали след разделителния остров, в третата пътна лента, считано от дясно наляво, след 4 което те са променили хода си от спокоен на лек бяг.

Според заключението на тройната експертиза, сигналът се е сменил преди да пешеходците да достигнат разделителния остров, след което те са свенили хода си от спокоен на лек бяг.

Настоящата инстанция кредитира заключението на комплексната експертиза в тази му част. Видно от обосновачната част на двете експертизи и двете са основали заключенията си на обективните находки от протокола за ПТП, като тройната е ползвала само показанията дадени по досъдебното производство на пострадалия, другия пешеходец и водача на лекия автомобил, а комплексната експертиза, освен на тези показания е основала заключението си и на показанията на А. Д., водач-очевидец. Въз основа на тези показания по ДП, вещото лице е дало заключение, че сигналът се е сменил за пешеходците, когато те са били в третата лента за движение, считано от дясно наляво, след преминаването на разделителния остров.

Експертите попосочват, че водачът на л.а. „Мерцедес А140” при движение в условията на ограничена видимост към пешеходната пътека е приближавал кръстовището със скорост около 56 km/h, поради което е нямал техническа възможност да избегне удара, тъй като при движение със скорост равна или по-малка от 34 km/h той би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при откриване на видимост към пешеходците. Не е установено по категоричен начин на какъв сигнал на светофара е навлязъл в кръстовището водача на л.а.

В заключението на тройната експертиза, при направените от нея фактически констатации се прави извод, че пешеходецът е можел да предотврати ПТП, ако е спрял на разделителния остров, тъй като в този момент за него е светел червен сигнал на светофара.

В заключението си, комплексната експертиза, според приетите от нея факти, дава заключение, че пешеходецът не е можел да предотврати ПТП, тъй като след като е навлязъл на зелен сигнал на светофара, се е опитал по найбърз начин да се изтегли от платното.

И в двете заключения, като причина за настъпването на ПТП е посочено поведението на водача на МПС, който е управлявал с несъобразена скорост.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на двамата свид., участници в ПТП, поради което съдът кредитира тези показания, 5 единствено в светлината на изслушаните заключения, с оглед тяхната евентуална заинтересованост.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. П., неврохирург и комплексна съдебномедицинска, психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от вещите лица д-р М., д-р М. и клиничен психолог А. А..

Изводите на двете експертизи не съвпадат. Настоящата инстнация навмироа, че следва се кредитира комплексната експертиза, като изготвена при съобразяване на целия доказателствен материал и след личен преглед на ищеца. Експертизата изготвена от вещото лице д-р П., е изготвена по писмени данни и в частта, с която се отрича твърдението за развита епилепсия, същата е необоснована.

Вещите лица, изготвили комплексната експертиза аргументират обосновано изводите за влошаване на здравословното състояние на ищеца. Те посочват, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на предната стена на челния синус в ляво, контузия и разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата с чуждо тяло в раната, дисторзио коли, контузии на крайниците, контузия на дясното коляно, grand mal припадъци (с малки припадъци petit mal) или без тях, неуточнени. Ищецът е развил посттравматично стресово разстройство и посттравматичен органичен мозъчен синдром с органично разстройство на личността и поведението.

Според експертите от комплексната експертиза, към момента са налице относително трайни когнитивни и личностови промени от органичен тип с увреждане, макар и в по-лека степен на функционирането. Такива симптоми могат да възникнат след черепно-мозъчна травма (обикновено достатъчно тежка, за да причини загуба на съзнание) и включват редица несистематизирани симптоми като главоболие, световъртеж (обикновено без характеристика на истинско вертиго), уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрацията и изпълняването на умствени задачи, нарушения в паметта, безсъние и намалена поносимост към стрес, емоционална възбуда или алкохол. Тези симптоми могат да се придружават от чувства на подтиснатост или тревожност. Освен това налице са и психични симптоми, свързани с от психотравмата, които са в период на отшумяване.