Определение № 548 от 11.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Ловеч, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500286 по описа за 2023 година година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт Н. П. срещу разпореждане № 1102/09.06.2023 год. по ч.гр.д. № 783/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. С. В., ЕГН ********** за сумата 10 109.95 лв. – главница за периода от 15.10.2021 г. до 15.06.2029 г., 10 285.42 лв. договорна лихва за периода от 15.10.2021 г. до 19.03.2023 г., 2 133.08 лв. обезщетение за забава, считано от 16.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и сторените разноски.

Счита, че обжалваното разпореждане на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че заповедното производство е едностранно и неговата цел не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, като се опишат обстоятелствата, от които произтича. Посочва, че в заповедното производство заявителят не разполага с процесуална възможност да провежда пълно и главно доказване на заявената претенция, а законът е предвидил възможност длъжникът да оспори твърденията му чрез депозиране на възражение след получаване на заповедта за изпълнение. Цитира практика на окръжни съдилища, в която е прието, че е достатъчно в заявлението да са посочените съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му.

1

Моли въззивната инстанция да отмените разпореждане № 1102/09.06.2023 г. на РС Ловеч по ч.гр.д. № 783/2023 г. като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 783/2023 год. по описа на РС Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. С. В. за парично вземане в размер на сумата 10 109.95 лв. – главница за периода от 15.10.2021 г. до 15.06.2029 г., 10 285.42 лв. -договорна лихва за периода от 15.10.2021 г. до 19.03.2023 г., 2 133.08 лв. - обезщетение за забава, считано от 16.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 1029 от 01.06.2023 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с молба да отстрани констатираните нередовности на заявлението и предупредил, че при неизпълнение, заявлението ще бъде отхвърлено. В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че заявлението трябва да съдържа изложение на обстоятелствата как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв ГПР, на какво основание се дължи застрахователна премия и включена ли е в ГПР, как е формирана договорната лихва и лихвата за забава, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и на кои вноски, както и кога е уведомен длъжникът за прехвърлените на заявителя вземания.

С молба вх. № 5275/08.06.2023 г., жалбоподателят е уточнил, че чистата стойност на отпуснатия кредит е 1000.00 лв. и вземането на възнаградителна лихва е формирано върху нея, като е посочено, че не претендира суми за застраховки и такси. По отношение на извършените плащания по процесния договор е изложено, че са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото производство. Вземането по договора за потребителски кредит му е прехвърлено с цесия и договора за цесия е неотносим към установяване съществуването на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.

С обжалваното разпореждане Ловешкият районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявлението. В мотивите на същото е прието, че с уточняващата молба указанията за индивидуализация на претендираните 2 вземания не са изпълнени, а уведомяването на длъжника за смяната на кредитора не стои извън производството по издаване на заповед за изпълнение, каквото е разбирането на заявителя.

Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд извод и намира частната жалба за неоснователна. Следва да се отбележи, че по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. В тази връзка и с оглед характера на заповедното производство - едностранното и формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2 , т.2 от ГПК, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Предварителното информиране на потребителя за посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение на същото. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено възражение от страна на длъжника.

Съдебният състав счита, че с така подаденото заявление и уточнителната молба след констатиране на неговите нередовности, не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите. Въпреки дадените конкретни и ясни указания от районния съд, заявителят е посочил, че в тежест на длъжника е в исковото производство да докаже извършените плащания, а съществуването на предявените вземания, основани не неравноправни клаузи следва да се разглежда само при наличието на възникнал спор.

Настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК е само да провери от външна страна подаденото заявление и документите, въз основа на които произтича вземането, като се ръководи от заявеното твърдение за съществуване на същото, без да държи сметка за основанието, от което произтича и индивидуализиращите го белези. Облекчената процедура по чл.

410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника.

Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството в предвидените кратки срокове и бърз отговор спорно ли е или не вземането.

Неясни са и твърденията на заявителят относно придобиване на вземането. За да е налице изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно в заявлението да се изложат обстоятелства относно изпълнението на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В случая „Агенция за 3 събиране на вземания" ЕАД е посочило в заявлението си, че на 15.02.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ по процесния договор за потребителски кредит са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на Приложение № 1 от 11.03.2022 г. В заявлението липсват твърдения длъжникът да е уведомен за станалата продажба на вземането, кога и от кого.

Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението следва да се приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, но такива липсват.

Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1102/09.06.2023 год. по ч.гр.д. № 783/2023 г. по описа на Районен съд - Ловеч.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4