Решение № 250 от 06.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500211 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал.

2, т. 6 ГПК.

С жалба вх. № 44046/24.10.2022 год. по описа на ЧСИ-Стоян Лазаров, длъжникът по изпълнително дело № 1505/2018 г. В. Г. Г. е обжалвала постановление на съдебния изпълнител от 07.10.2022 г., с което е отказал да прекрати изпълнителното дело, поради липса на правно основание. В обжалваното постановление е посочено, че изпълнителния лист е издаден срещу В. Г. и съдебният изпълнител е обвързан от субективните му предели.

В жалбата е изложено, че на 16.09.2022 г. жалбоподателката изпратила до съдебния изпълнител удостоверение, издадено по гр.д.

№ 539/2022 г. по описа на РС-Своге, за отказ от наследство на наследодателя й А. Б. Г.. Излага, че в издадената заповед № 118 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 37/2016 г., изрично било посочено, че длъжниците отговарят в качеството им на наследници на покойния А. Б. Г.. По същество моли 1 да бъде отменено обжалваното постановление на съдебния изпълнител и да бъде прекратено изпълнителното производство.

Взискателят Застрахователна компания Л. И. АД, в срока по чл.

436, ал. 3 ГПК, не изразява становище по жалбата.

Със съпроводително писмо ЧСИ-Стоян Лазаров, рег. № 927 е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на Софийски окръжен съд, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното.

Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал.

1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на Застрахователна компания Л. И. АД срещу длъжниците В. Г. Г. и Б.К. Г. въз основа на изпълнителен лист № 37, издаден на 30.03.2016 год. по гр.д. № 37/2016 год. по описа на РССвоге, с предмет парично вземане – заплащане поотделно на сумата от 1657,62 лева – главница и законна лихва върху главницата от 01.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 206,17 лева разноски по делото.

Видно от изпълнителното дело на 02.12.2021 г. е депозирана молба от длъжника В. Г. Г., с която е направено искане да бъде сключено споразумение и да заплаща по 50, 00 лева месечно за погасяване на задължението.

Със запорно съобщение изх. № 32949/06.12.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от „С.“ АД.

С уведомление от „С.“ АД, съдебният изпълнител е уведомен, че 2 трудовият договор, който е основание на вземането на длъжника, върху което е наложен запора е прекратен, считано от 06.07.2022 г.

По изпълнителното дело от длъжника В. Г. Г. са постъпили суми в общ размер на 395, 00 лева и към 03.08.2022 г. задължението възлиза в размер на 1528,72 лева.

С молба от 19.09.2022 г. В. Г. е поискала прекратяване на делото, тъй като е направила отказ от наследството на А. Б. Г., за което е представено удостоверение. С постановление на ЧСИ-Стоян Лазаров от 21.09.2022 г. е отказано прекратяване на производството.

С молба от 07.10.2022 г. длъжникът В. Г. Г. отново е направила искане за прекратяване, като към молбата е представила заповед № 118/01.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в която е посочено, че длъжниците отговарят в качеството им на наследници на покойния А. В. Г..

С постановление от 07.10.2022 г., предмет на настоящата проверка, съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело поради липса на правно основание. В обжалваното постановление е посочено, че изпълнителния лист е издаден срещу В. Г. и съдебният изпълнител е обвързан от субективните му предели.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл. 433 от ГПК са посочени основанията, при наличието на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато "бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440", но в случая не се доказва наличието на такава предпоставка.

Съдебният изпълнител е обвързан от посоченото в изпълнителния лист, който за него е заповед за принудително 3 изпълнение. Изпълнителният лист очертава спрямо изпълнителния орган предметните и лични предели на принудителното изпълнение.

Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт – отказ от наследство, не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес, респ. в производството по чл. 435 и сл. от ГПК. Съдебният изпълнител не може да решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не. Той може да прекрати изпълнителното дело, на основание чл.

433, ал. 1, т. 7 ГПК, ако му бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК и длъжникът успешно е оспорил съществуването на вземането в отделно исково производство, въз основа на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ето защо, на представеното удостоверение, удостоверяващо отказ от наследство, длъжникът може да се позовава само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни, което законодателят е предоставил на длъжника чрез предявяване на иск, с правно основание чл. 439 от ГПК, но не и в производството по чл. 435 от ГПК, тъй като в производството по чл.

435 от ГПК не могат да се оспорват материалните предпоставки на принудителното изпълнение.

С оглед на гореизложеното, обжалваното постановление е законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 44046/24.10.2022 4 год., подадена от длъжника В. Г. Г. срещу постановление от 07.10.2022 г. по изпълнително дело № 1505/2018 г. по описа на ЧСИСтоян Лазаров, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5