Акт от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18743 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110147005 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 3160/25.02.2025 г. по гр. д. № 47005/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, по предявен от А. Н. И. против „ВВ“ ЕООД иск Договор за потребителски кредит № ***11.12.2023 г. е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като е уважен и предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за сумата в размер на 110,84 лева, представляваща получена от ответното дружество по силата на нищожния договор без правно основание сума. С оглед изхода от спора ответникът е осъден да заплати на на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца без ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, в която са изложени съображения, че съдът следва да определи дължимото на процесуалния представител по чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размерите съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер общо на 480 лева с включен ДДС

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д поддържа становище за неоснователност на молбата. Представителят на страната поддържа, че за период от няколко седмици ищцата чрез адвокат Д. М. е образувала десет самостоятелни производства със сходен на настоящото предмет, по които дружеството е осъдено да заплати на потребителя сумата в размер общо на 840,15 лева недължимо получени суми по недействителни договори за кредит, като в полза на процесуалния представител на ищцовата страна са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена 1 безплатна помощ в размер на 2240 лева. В депозирания отговор са изложени доводи за превратно упражняване на процесуални права от страна на ищеца с цел присъждане на съдебни разноски по всяко едно от отделните дела.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските. В разглеждания случай молбата от процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е процесуално допустима. По същество на искането, съдът намира следното:

Във връзка с направеното искане за изменение на решението в частта за разноски от процесуалния представител на ищеца е извършена служебна справка в ЕИСС, видно от която образуваните по искова молба на А. Н. И. в периода от 01.03.2023 г. до 17.09.2025 г. производства за признаване за установено, че сключени между ищеца и различни дружества, сред които и ответното, договори за кредит са недействителни, респ. предявени осъдителни претенции за връщане на даденото по сключени договори за кредит, са общо 144. Към момента на образуване на настоящото производство А. Н. И. чрез адвокат Д. М. е подала срещу "ВВ" ЕООД искови молби, по които са образувани гр. д. № 29737/2024 г. на СРС, 82 състав и гр. д. № 41001/2024 г. Сочените производства са с идентичен по същество предмет на настоящото дело, като по всяко едно от тях са претендирани съдебни разноски включително и такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, предоставил безплатна правна помощ. Както е възприето в актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав, Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав и Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав, ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на правата си по идентични договори за заем между същите страни в едно производство, е образувал няколко искови производства за прогласяване нищожността на идентични по съдържание отделни заемни договори, като с тези свои действия страната многократно е увеличила задълженията за разноски. Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, 2 като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Следва да бъде посочено, че се касае за едни и същи страни, едни и същи искове, касаещи договори за потребителски кредити, които макар да представляват самостоятелни сделки, са сключени при сходни условия, респ. основанието на исковите претенции е идентично, като в допълнение исковите молби са типови с идентично съдържание. Формалното упражняване на процесуални права не преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца, респ. в полза на процесуалния представител, да бъдат присъдени разноски в несъответен на цената на исковата претенция и характера на производството размер.

В допълнение съдът намира, че по делото не са събрани категорични доказателства за уговорена между страните безплатна правна помощ по конкретното производство.

Представеният в настоящото дело договор за правна защита и съдействие действително включва уговорка за предоставяне на правната помощ безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв. в хипотезата на материално затруднено лице, но като основание и предмет на договора е посочено „правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание, включително и образуване на изпълнително дело“. В договора не е посочено конкретното дело, нито е индивидуализиран договора, по който ищецът поддържа, че недължимо е извършил плащания над чистата стойност. При извършената справка в ЕИСС се установява, че по образуваните от ищеца множество дела е представен един и същ договор за правна защита и съдействие напълно идентичен с представения по настоящото дело. От изложеното следва, че не може да бъде установено наличието на уговорка между ищеца и процесуалния му представител за предоставяне на безплатна правна помощ по настоящото производство. В подкрепа на изложеното са и Определение № 19912/15.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 10345/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-III-А състав и Определение № 9993/08.05.2026 г. по в. ч. гр. д. № 11180/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-III-А състав.

Ответникът не е депозирал в срок молба за изменение на решението в частта относно разноските с искане за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение, поради което независимо, че настоящият съдебен състав след извършената служебна справка в ЕИСС да намира, че поначало на процесуалният представител на ищеца не се следват никакви разноски в настоящото производство поради превратното упражняване на процесуални права, е препятстван служебно да измени решението, а дължи произнасяне единствено по искането на адвокат М. за увеличаване на присъдената сума от 150 лева на 480 лева с включен ДДС. По изложените по-горе мотиви съдът намира, че присъждането на разноски над вече определената сума от 150 лева следва да бъде оставено без уважение, като противното би означало да се легитимира извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права.

Същевременно при съобразяване на обстоятелството, че с решението съдът е присъдил разноски в полза на адвокат М. без ДДС доколкото ответникът не е депозирал своеременно искане за изменение на съдебния акт в частта относно присъдените разноски следва да бъде посочено, че противоречието в съдебната практика на националните съдилища по сочения въпрос е преодоляно с постановеното от СЕС Решение на първи 3 състав от 23.10.2025г. по дело № С-744/23, което е задължително за националните съдилища на основание чл.633 ГПК, с което изрично е приета дължимостта на ДДС като част от присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение на процесуалния представител, който е предоставил безплатна правна помощ на страната, в чиято полза е изходът на делото.

Предвид изложеното в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на още 15,34 евро (30 лева), представляваща ДДС върху първоначално определеното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 3160/25.02.2025 г. по гр. д. № 47005/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта относно разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „ВВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. ДХ“ № 52-54, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ***, с адрес в гр. София, бул. „АС“ № 125-2, офис 5.3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.

38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на още 15,34 евро (30 лева), представляваща ДДС върху първоначално определеното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба чл. 248, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М за изменение на Решение № 3160/25.02.2025 г. по гр. д. № 47005/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4