Решение № 236 от 10.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001001038 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 262391 от 15.07.2022г., постановено по търг. дело № 7944/2020 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав е признато за установено на основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.535, вр. с чл.537 ТЗ, че В. И. П. дължи на „Ветот“ЕООД сумата 28 000 лева по запис на заповед, издаден на 14.09.2014г., ведно със законната лихва от 06.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както В. И. П. да заплати „Ветот“ЕООД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 014,76 лева разноски по исковото производство и 560 лева разноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В. И. П. , с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.

Твърди се в жалбата, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е обсъдил всички направени от въззивния жалбоподател възражения.

При формиране на крайния си извод за дължимостта на сумата по записа на заповед съдът е игнорирал обстоятелството, че ищецът „Ветот“ООД и трето лице помагач И. В. Т. не са съумели да докажат наличието на заемни отношения между Т. и въззивния жалбоподател, 1 а това се налагало с оглед твърденията им, че с процесните два броя плащания, последният е погасил не свои задължения към ищеца, а към третото лице помагач.

Съдът не е взел предвид противоречията на твърденията на ищеца и третото лице помагач, които първоначално твърдяли, че с извършените на 13.07.2016г. и на 14.07.2016г. два броя плащания ответникът първоначално бил погасил свое задължение към третото лице И. Т., произтичащо от договор за паричен заем обезпечен с друг запис на заповед различен от процесния, а впоследствие започнали да твърдят, че са били налице множество заемни отношения, които са се случвали през един продължителен период от време и които са били погасени с извършеното от ответника плащане.

Твърди се, че ищецът и трето лице с оглед реалния характер на договора за паричен заем не са доказали твърденията са за съществуващи заемни отношения с ответника по повод на което са били осъществени извършените две погасителни плащания, като този факт бил изцяло игнориран от страна на съда в обжалваното решение.

Поддържа се, че предвид липсата на такива установени заемни отношения, които да са обезпечени с издаването на друг запис на заповед, различен от процесния, по аргумент за противното, следвало да се приеме, че единственият запис на заповед, който е съществувал в отношенията между страните и по които са извършените погашителните плащания на 13.07.2016г. и на 14.07.2016г. е този издаден от В. И. П. за обезпечаване задълженията му по Договор за поръчка от 01.04.2014г, сключен с „Ветот“ЕООД, в качеството му на довереник.

Твърди се, че тези обстоятелства били потвърдени от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и потвърдени от разпита на свидетеля Д. К., който установява в какво се състои причината плащането да бъде осъществено не по сметка на дружеството, а по сметката на едноличния му собственик И. Т., но те били изцяло игнорирани и необсъдени от съда в постановения по делото съдебен акт, в резултат на което било постановено едно неправилно и необосновано решение.

Твърди се и че съдът не е обсъдил възражението на ответника, че ищецът недопустимо кумулирал претенция за неустойка, какъвто има характер на клаузата от договора за поръчка за чието обезпечаване е издаден записа на заповед и законна лихва.

Наред с горното се поддържа и заявеното пред първата инстанция възражение за погасителна давност, като въззивният жалбоподател счита, че началният момент на давността следва да бъде не от изискуемостта на задължението по записа на заповед, както е приел съдът, а от изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение- по договора за поръчка, за обезпечение на който е било поето от ответника и задължението по процесния запис на заповед.

Искането към съда е да се отмени като неправилно първоинстанционното решение на СГС и вместо него да се постанови друго такова, с което да се отхвърли като неоснователен иска на „Ветот“ЕООД срещу В. И. П..

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемите страни „Ветот“ЕООД и третото лице помагач И. В. Т. са депозирали 2 отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Ветот“ЕООД, в която са изложени твърдения, че в негова полза на 01.04.2014г. ответникът В. П. е издал запис на заповед за 28 000 лева с падеж на 30.11.2016г., който запис на заповед е обезпечавал вреди от неизпълнение на задължение на В. П. по договор за поръчка от 01.04.2014г.

Твърденията на ищеца са, че ответникът В. П. не е изпълнил свое задължение по договора за поръчка и не е платил сумата по записа на заповед на падежа. Затова „Ветот“ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на записа на заповед. Съдът е издал такава заповед, но В. П. е възразил. Ето защо ищецът моли съда да приеме за установено, че В. П. му дължи сумата 28 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 01.04.2014г., ведно със законната лихва от предявяването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът В. П. е заявил становище за неоснователността на предявения иск. Твърди че на 13 и на 14.07.2016 г. той е превел по лична сметка на управителя на „Ветот“ЕООД сумата 32 800, 00 лева, с което счита, че е погасил изцяло задължението си по записа на заповед.

Изложил е и твърдения за нередовност на записа на заповед произтичаща от това, че като мястото на издаване на записа на заповед е посочен гр. Враца, което е различно от мястото на сключване на договора за поръчка, което е гр. Криводол. При положение, че двете сделки са сключени на една и съща дата, то няма как според ответника той да бъде едновременно на две различни места.

Твърди се и че записът на заповед е обезпечавал задължение с невъзможен предмет, защото В. П. не би могъл да проверява данъчната регистрация, счетоводната и търговска документация на страни по изпълнителните сделки.

Подържа се и че записът на заповед е обезпечавал задължение, което е противоречало на добрите нрави, защото той не следва да отговаря за последиците от нередовното водене на счетоводството на ищеца.

Ответникът не дължал плащане по записа на заповед, защото „Ветот“ЕООД не е 3 изпълнил свое задължение по договора за поръчка - да предаде на ответника определени мебели.

„Ветот“ЕООД не е претърпял вреди от евентуалното неизпълнение на В. П. на договора за поръчка;

Поддържа се и че правото на иск за вземането по записа на заповед е погасено по давност, която е тригодишна и е започнала да тече от 11.04.2016 г., когато на „Ветот“ЕООД е бил връчен данъчно ревизионен акт.

Предвид горното и тези основания ответникът В. П. е поискал съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В отговор на заявените от ответника оспорвания на иска ищецът „Ветот“ЕООД е заявил становище, че действително управителят и едноличен собственик на дружеството И.

Т. е получил от В. П. сумата от 32 800 лева, но с тази сума е върнат взет заем, който също е бил обезпечен със запис на заповед, който е различен от процесния запис на заповед.

Поддържал е и че действително „Ветот“ЕООД не е предал на В. П. мебелите, уговорени в договора за поръчка, което осъществява предмета на насрещната престация на довереника по договора, но това се дължало на обстоятелството, че ответникът не ги е поръчал и индивидуализирал. Заявил е и че поддържа останалите си твърдения и становища в исковата молба.

Конституираното по искане на ответника трето лице помагач И. Т. не е оспорил предявения иск. Той е повторил оспорванията и доводите на „Ветот“ЕООД, заявени в становището му по писмения отговор на ответника.

За установено от фактическа и правна страна, настоящият състав намира следното:

Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 19.12.2019год. по ч.гр.д. № 71331/2019год. СРС,113с-в е разпоредил на основание Чл.417,т.9 от ГПК длъжникът В. И.

П. да заплати на кредитора „Ветот“ЕООД, сумата 28 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 01.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от 06.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК разноски по заповедното производство в размер на сумата от 560 лева държавна такса по производството.

4

Видно е също така от представеното по делото разпореждане от 13.03.2020год., че СРС е уведомил молителя „Ветот“ЕООД, че в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което на основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Видно от представеното по делото и прието като доказателство съобщение/л.14/ ищецът е бил уведомен на 29.05.2020г. за горните указания на съда и съответно искът е бил предявен пред СГС на 12.06.2020год, в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК.

По делото е представен и е приет като доказателство Запис на заповед от 1.04.2014г., по силата на който ответникът В. И. П. е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати на поемателя „Ветот“ЕООД сумата от 28 000 лева, като падежът на менителничното задължение е определен съгласно разпоредбата на чл. 486, ал.1, т.4 от ТЗ, а именно на определен ден- 30.11.2016г. Видно от отбелязването върху лицевата част на записа на заповед същият е бил предявен за плащане на длъжника на 30.11.2016г.

По делото е представен и е приет като доказателство Договор за поръчка от 01.04.2014г. по силата на който „Ветот“ЕООД, като доверител, а В. И. П., като довереник е приел да извършва периодично от името и за сметка на доверителя действия по закупуване на дървен материал, фурнир и други за производство на мебели, осигуряване на транспорт и доставка на закупения материал до производствения цех на доверителя, намиращ се в гр.

***, област Враца, ул.“Димитър Благоев“№16, както и заплащане на цената по сключените в изпълнение по този договор изпълнителни сделки.

Съгласно чл.11, ал.1 от договора довереникът е длъжен да изисква, съхранява и предава на доверителя търговската и счетоводна документация, съпътстваща отделните изпълнителни сделки, вкл. и такава доказваща плащането на цената. Съгласно ал.2 довереникът е длъжен при изпълнение на поръчката да проверява верността на счетоводната и търговската документация по изпълнителните сделки, а в случай, че продавача е регистриран за целите на ДДС, да изисква допълнителни доказателства и гаранции за реалното извършване на доставките. В последния случай, довереникът гарантира чрез лична имуществена отговорност за правомерното ползване на данъчен кредит по представените от него фактури, без да му се дължи заплащане на допълнително възнаграждение.