Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15496 от 12.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58238/2021
Вид
Решение № 15496
Подписан
12.08.2024
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 16 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 5, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7, параграф 1, буква б) · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • § 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 15496 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110158238 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от Ю.И. срещу „ФИРМА“ АД кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за закъснял полет № FB671 по направление летище Бургас (BOJ) – летище Москва, Шереметиево (SVO), планиран на 30.06.2017 г., сумата от 153,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.02.2019 г. до 15.01.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК – 18.01.2021 г., до окончателното изплащане задължението., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2021 г. по ЧГД № 2552 по описа за 2021 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.

Между ищеца и ответника бил сключен договор за въздушен превоз за 1 редовен полет FB671 по направление Бургас (BOJ) - Москва, Шереметиево (SVO) на 30.06.2017 г., с планиран час за излитане - 16:25 ч. местно време на 30.06.2017 г. В деня на полета ищецът се явил навреме за полета от Бургас (BOJ) и преминал надлежно всички контролни и регистрационни процедури.

Ищецът пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа закъснение, спрямо планираното разписание. Полет FB671 по разписание следвало да излети в 16:25 ч. местно време на 30.06.2017 г., но реално излетял едва в 08:24 часа на 01.07.2017 г. На 08.02.2019 г. ответникът извънсъдебно признал, че на ищеца следва да бъде изплатено обезщетение съгласно Регламент 261/2004. Признанието било направено в рамките на давностния срок, отправено е както до кредитора (чрез неговия тогавашен представител Compensair LTD), така и до компетентния държавен орган по смисъла на чл.

16 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, и несъмнено се отнасяло до съществуването на самото задължение, а именно – дължимостта на обезщетение на ищеца по Регламент 261/2004. Ответното дружество и до този момент не било изплатило дължимото обезщетение. Излагат се съображения по правото и относно компетентния съд.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска, нередовност на исковата молба, по съображения, подробно изложени в отговора. Направено е възражение относно истинността и авторството на адвокатското пълномощно и недопустимост на предявения иск, поради липса на представителна власт на адвокат К. В.. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Релевирани са доводи за липса на всички предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция. Оспорва, че вземането е признато от ответника извънсъдебно. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 15.01.2021 г. от Ю.И. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2021 г. по ЧГД 2

№ 2552 по описа за 2021 г. на СРС срещу длъжника „ФИРМА“ АД за следните суми: сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за закъснял полет № FB671 по направление летище Бургас (BOJ) – летище Москва, Шереметиево (SVO), планиран на 30.06.2017 г.; сумата от 153,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.02.2019 г. до 15.01.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК – 18.01.2021 г., до окончателното изплащане задължението и разноски в заповедното производство в размер на 385,00 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият в срок е подал възражение срещу нея.

С разпореждане от 31.08.2021 г., връчено на 13.09.2021 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 08.10.2021 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

На първо място съдът намира, че следва да се произнесе по отвода за недопустимост на производството, релевиран от ответника с отговора на исковата молба.

В тази връзка следва да се посочи, че ответникът освен процесуалната легитимация на ищцата в производството по същество оспорва наличието на представителна власт в полза на процесуалния представител на страната (адв.

К. В.). С това оспорване ответникът релевира възражение именно за липса на представителна власт у пълномощника да извършва процесуални действия от името и за сметка на ищеца.

Съгласно възприетото с т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, задължително за съобразяване от настоящата инстанция становище, когато се сключва договор чрез представител, последният формира и изразява воля, т. е. – прави волеизявление, изразява съгласие от името на представлявания, и съобразно 3 чл. 36, ал. 2 ЗЗД правните последици от договора настъпват направо за представлявания. Поради това, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Установената с нея висяща недействителност само временно препятства директното настъпване на правните последици от договора в неговия патримониум, като нормата му предоставя потестативното право да потвърди договора. Ако той го потвърди, правните последици са същите, каквито биха били при наличие на надлежно учредена представителна власт още при сключването на договора.

Потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД означава и че мнимо представляваният се отказва от възможността да се позове (включително и пред съда) на недействителността, която е установена единствено в негов интерес. Ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, той окончателно отклонява произтичащите от него права и задължения от своята правна сфера и същевременно се позовава на установената в негов интерес недействителност.

Следователно, единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал.

2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. - правен интерес да се позове на недействителността. Още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица.

При съобразяване на горното, съдът приема, че ответникът в настоящото производство не е легитимиран да се позовава на липса на представителна власт у пълномощника на ищцата.

Единствено за пълнота следва да се посочи, че от страна на ищеца са ангажирани доказателства за актуалното състояние на чуждестранното юридическо лице, които са представени в указания от съда срок. По делото е представено пълномощно от ищцата, с което тя е упълномощила чуждестранното дружество да действа от нейно име и за нейна сметка в извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от полет FB364, опериран от ответника, с конкретно посочени права, вкл. и право да 4 преупълномощава адвокати за иницииране на съдебни производства.

Представено е и пълномощно, с което ищцата, чрез пълномощника си „ФИРМА“ ЛТД упълномощава конкретно посочени адвокати, между които и адв. В. да я представляват пред всички съдилища в Република България във връзка със завеждане на всякакъв вид искове и т. н. По делото е представена и т. нар. дружествена информация относно чуждестранното дружество фирма.

Ето защо освен заявено от страна без легитимация да релевира същото е и напълно неоснователно.

По предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже валидно възникнало между страните облигационно отношение във връзка с договор за въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на 30.06.2017 г. да изпълни полет с номер FB671 по направление летище Бургас (BOJ) - Москва, Шереметиево (SVO), че кацането на полета е било извършено след повече от три часа от предвиденото по разписание, че е изправна страна по договора, в това число, че се е явила за регистрация до четиридесет и пет минути преди обявения час на излитане, както и размер на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение по договора, съгласно уговореното (в уговореното време до уговореното място, точно изпълнение в темпорално отношение), съответно да докаже възраженията си, включително плащане на обезщетението и твърдените обстоятелства, обосноваващи неприложимост на Регламент (ЕО) 261/2004 г.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Не е спорно между страните разстоянието между точките на излитане и кацане.

В Регламент (ЕО) 261/2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета (чл. 5) и при отказан достъп до борда (чл. 4), като при всяка от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламентът не съдържа дефиниция за „закъснение на полет“, но „полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен 5 превозвач, който определя своя маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008 г. по дело Emirates Airlines, C-173/07). По отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО) 261/2004 г. съдът на ЕО се е произнася с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно разясненията в посоченото решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства и конкретно от представена в превод бордна карта, издадена на името на ищцата, даваща право на притежателя й да се качи на борда на самолета, осъществяващ полета, че ищцата е била пътник на полет FB671 по направление летище Бургас (BOJ) – летище Москва, Шереметиево (SVO) на 30.06.2017 г., с планиран час за излитане - 16:25 ч. местно време на 30.06.2017 г. Ето защо и съдът приема, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, породено от договор за въздушен превоз за полет FB671по направление летище Бургас (BOJ) – летище Москва, Шереметиево (SVO).