Определение № 1679 от 08.07.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1679 гр. Бургас, 08.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора Р. Г. В. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120201400 по описа за 2026 година

Съдът след изслушване на заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд се развива по реда на глава 28 от НПК "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание". Съгласно особените правила на Глава 28 от НПК съдът може да преценява събраните на досъдебното производство доказателства, без да ги проверява непосредствено в хода на съдебното следствие, както и да събира нови доказателства- в този смисъл чл. 378, ал. 2 от НПК, като съгласно чл. 378, ал. 3 от НПК "Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора".

В конкретния случай на вниманието на съда е представена обвинителна версия в консолидиран вид, сведена до извода относно темпоралните предели на 30-дневният срок от 21.08.2021 г. до 19.09.2021 г. , от спиране на плащанията, в който обвиняемият като управител на търговско дружество е имал задължение да сезира съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност. Съответно, ограничен от волята на прокурора и задължен от посочената разпоредба на чл.378, ал.3 НПК, съдът трябва да ориентира и да ограничи процесуалните си усилия до проверка на възможността деянието, описано в мотивираното постановление да е осъществено именно чрез бездействие, продължило във фиксирания инкриминиран срок. Предписаният в нормата на чл.227б, ал.2 НК срок е съществен белег на престъплението. Следователно неговото определяне в съответствие с доказателствата, съставлява изходен ориентир за правилност и надеждност в преценката за наличие на обективна съставомерност на описаното деяние, респ. за 1 конкретизиране отправния момент, след който бездействието на определена категория субекти с представителна власт и функции по управление в търговско дружество придобива престъпна същност.

Съгласно разясненията в многобройната каузална практика, напр. Решение № 27 от 15.07.2021 г. на ОС - Добрич по в. а. н. д. № 223/2021 г. Решение № 873 от 20.12.2024 г. на СГС по в. а. н. д. № 6895/2024 г. Решение № 98 от 25.07.2024 г. на ОС - Ямбол по в. а. н. д. № 183/2024 г. когато първостепенният съд установи нови фактически положения, е длъжен да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора съобразно изричната разпоредба на чл. 378, ал. 3 изр. 2 от НПК. Изводимо от разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК , при особените правила п о глава 28 от НПК съдът може да реши спора по същество, но в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението по чл. 375 от НПК на прокурора, а ако установи нови такива е длъжен да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.

С цел по-пълна илюстрация на аргументите за приложение хипотезата на чл.378,ал.3,изр.2 НПК – установени в съдебното следствие нови фактически положения, различни от фактическата рамка, възприета в постановлението на чл.375,ал.1 НПК, съдът намира следното:

Според фактите, изложени в постановлението, дружеството „М. ЕООД, чийто управител е обвиняемият през 2020г. формирало публично-правни задължения от декларации обр. 6 и декларации по ЗДДС, предмет на образуваното изпълнително дело 200857575/2020г. Според изложените фактически обстоятелства в постановлението, до дружеството-длъжник било изпратено съобщение за доброволно изпълнение № C200002048-0043517/11.03.2020г. /без данни за връчването му/, съгласно което публичните задължения на дружеството към 11.03.2020г. били в размер на главница - 5339,83 лв., лихва 460,88 лв. и общ размер - 5800,71 лв., а впоследствие до данъчно задълженото лице били изпращани разпореждане за присъединяване № С200002-105-0072057, на ел. поща: *******; разпореждане за присъединяване № C200002-105-0108566/16.04.2021 г.,, връчено чрез ел. пощенска кутия пощенска кутия на 21.04.2021 г. и разпореждане за присъединяване № С200002-105- 0280058/18.08.2021 г.

Според прокурора след спиране на плащанията от страна на задълженото лице по изпълнително дело № 200857575/2020 год. във вр. с принудително удържана сума от 2,24 лв., на дата 20.08.2021г. възникнало трайно и необратимо състояние на неплатежоспособност за „М.“ ЕООД, т.к. спирането на плащанията само по себе си е достатъчен външен израз на неплатежоспособността.

Макар и доктринерно правилен в контекста на презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, от наказателно-правна гледна точка в аспекта на разпоредбата на чл.227б, ал.2 НК този извод е логически невалиден, т.к. не притежава придадената му от прокурора непосредствена очевидност. За пълнота, следва да се има предвид, че изясняването на въпроса за момента на възникване състояние на неплатежоспособност е от фактическо естество и не търпи 2 презумптивния подход, вложен в чл. 608, ал. 3 от ТЗ, според който тя се предполага от момента на спиране на плащанията, защото ще е в пълно противоречие с принципите на чл.102, чл. 103 и чл. 301 от НПК. В наказателния процес вината не се предполага, а обратното - до произнасянето на решаващия съд по въпросите за деянието, дееца и вината, подсъдимият се ползва с обратната презумпция - за невиновност. Следователно в наказателния процес критерият за неплатежоспособността на търговеца може да бъде само фактически и поначало е недопустимо да се внасят критериите от материалното право, какъвто е Търговският закон към тези в процеса, където аналогиите на закона са напълно недопустими.

Напротив и според изводите на първоначалната и на допълнителната ССчЕ началната дата на обективното, реално състояние на неплатежоспособност за „М.“ ЕООД е дата 31.12.2021 г. При изготвяне на заключението на допълнителната ССчЕ и в рамките на поставените с нея задачи, вещите лица са анализирали месечни счетоводни оборотни ведомости за периода от м.03.2020 г. до 30.09.2021 г., в т.ч. и към датите 12.03.2020 г. и 20.08.2021 г., въз основа които са установени месечни баланси в лева и в х.лв., след анализ на които са формирани изводи за финансово и имуществено състояние на дружеството чрез неговите краткотрайни активи /парични средства, вземания от клиенти, разчети на собственика и др.вътрешни разчети/, както и преглед и обосновка на краткосрочните му задължения/. В конкретния инкриминиран период 21.08.2021 г. – 19.09.2021г. дружеството е с коефициент за обща ликвидност 1.40 и коефициент за бърза ликвидност 1,11 . Според вещите лица към края на всеки от месеците в изследвания период – 01.03.2020 г. – 30.09.2021 г. коефициентите за обща и бърза ликвидност са в референтните стойности, което обуславя извод за достатъчност на краткотрайните активи за погасяване на изискуеми задължения, до 30.09.2021 г., в т.ч. и към дата 20.08.2021 г. и в периода 21.08.2021 г.19.09.2021 г., в който според прокурора е продължило бездействието на обвиняемия да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. Категорични, без вътрешни противоречия са съгласуваните изводи на вещите лица, според които коефициентите за обща и бърза ликвидност са в общоприетите стойности към края на всеки от месеците в процесния период /01.03.2020 г. -30.09.2021 г./ и дружеството с краткотрайните си активи, в това число стоки, вземания до 1 година, разчети със собствениците е могло да плаща задълженията си към държавата, към контрагентите и търговците. На база разполагаемите месечни счетоводни баланси и годишен счетоводен баланс, в унисон с установеното и в първоначалната ССчЕ вещите лица са достигнали до извод,че за начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2021 г., към която дата е изготвен годишен счетоводен баланс с декларирани от дружеството краткотрайни активи и текущи задължения и към която дата коефициентът за обща ликвидност е 0.29, коефициентът за бърза ликвидност е 0.06 и коефициентът за незабавна ликвидност е 0.05.

При изготвяне на заключението си вещите лица са взели предвид структурата на активите на "М. " ЕООД,като към 31.08.2021 г., дружеството е разполагало с краткотрайни 3 активи на обща стойност 75 000 лв., в съпоставка с което общият размер на краткосрочните му задължения възлизал на 53 000 лв. /от тях 50 000 лв. данъчни задължения/, а към 30.09.2021 г. дружеството разполагало с текущи краткотрайни активи в размер общо на 77 000 лв.,а в сравнение с тях общият размер на краткосрочите му задължения достигал до 55 000 лв. /от тях 52 000 лв. данъчни задължения/. Конкретно към дата 20.08.2021 г. общата стойност на краткотрайните активи на дружеството е в размер на 65 000 лв., и надвишава стойността на краткосрочните задължения 47 000 лв. /от тях данъчни задължения 46 000 лв./ В т.см. е изричният извод по въпрос №4 „и към дата 20.08.2021 г. дружеството с краткотрайните си активи / вземания, стоки, разчети със собственици и др. вътрешни разчети/ е могло да погасява своите публични задължения.“ Приобщеното съдебносчетоводно изследване е от естество да внесе изменение във формираните първоначални изводи по фактите на решаващия орган, изготвил постановлението по чл.375,ал.1 НПК, и касае обстоятелствата от предмета на доказване,респ. разкрива логически връзки и предоставя специализирано знание, което е съществено за правилното решаване на делото.

И това е така, т.к. на използваната в прокурорския акт презумпция по чл.608,ал.3 ТЗ са противопоставени конкретни детайлно изследвани факти след анализ на месечните оборотни ведомости на дружеството жалбоподател, резултирали в окончателно отхвърляне тезата, реално състояние на неплатежоспособност да е възникнало за дружеството към 20.08.2021 г.

В тази фактическа рамка се явява елиминирано изискуемото за обективния състав на чл.227б,ал.2 НК закономерно задължение за позитивно поведение в 30-дневен срок след дата 20.08.2021 г.,а именно в срока от 21.08.2021 г. -19.09.2021 г.

Предвид обстоятелството,че в експертизата е предложен детайлен счетоводен анализ в полза на извода за ненастъпване състояние на неплатежоспособност към дата 20.08.2021 г., и настъпване на това състояние в по-късен момент – 31.12.2021 г., то това заключение придава нов аспект, променя перспективата към фактите и активира приложението на чл.378,ал.3,изр.2 НПК. На следващо място, задължението на дееца да заяви откриване производство по несъстоятелност възниква не при всяко спиране на плащанията, а само ако търговският субект – длъжник стане неплатежоспособен. Но фактическите положения по обвинението, които презюмират,че датата на спиране на плащанията е и дата на изпадане в неплатежоспособност -20.08.2021 г. /което на свой ред е в противоречие със заявената в обстоятелствената част позиция за последно плащане на сума в размер 2,24 лв. на 20.08.2021г./ се различават от фактическите положения, установени в стадия на съдебното следствие при самостоятелна доказателствена дейност на съда.

Отделно от изложеното, съдът констатира и друго разминаване във фактическите положения, приети в постановлението спрямо фактите, установени в хода на съдебното следствие. В мотивираното постановление е посочено: „Чрез посочената ел. пощенска кутия на 21.04.2021 г. било връчено и разпореждане за присъединяване № C200002-1050108566/16.04.2021 г., според което задълженията на дружеството били главница — 29605,49 лв., лихва - 2633,37лв.“ Този извод не отговаря на приложената писмена съвкупност, т.к. в т.ч. и чрез изрично изисканите писмени материали от ТД на НАП-Бургас 4 във вр. с предприети изпълнителни способи, издадени актове и доказателства за тяхното връчване става ясно, че липсва удостоверение за извършено връчване по електронен път на процесното разпореждане за присъединяване № C200002-105-0108566/16.04.2021 г.,като липсват данни за връчване и на съобщението за доброволно изпълнение № C200002-0480043517/11.03.2020г.