Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1611 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10866/2024
Вид
Решение № 1611
Подписан
06.04.2026
В сила
07.05.2026
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 198 · Закон за водите
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 8, ал. 3 и ал. 4 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1611 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330110866 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, против Т. Д. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 918,02 лева – главница, представляваща неплатена стойност за доставена питейна вода и отведена канална вода за периода 29.01.2021 г. – 15.01.2024 г., за обект на потребление, находящ се в *****, както и сумата от 90,88 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.04.2021 г. – 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2018/04.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2583/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр. с.

Ищецът твърди, че ответницата Б. е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 29.01.2021 г. – 15.01.2024 г., в това си качеството, за водоснабдения имот, находящ се в *****, има задължения към ищцовото дружество за 1 предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 918,02 лева. Отчетът в имота на потребителя за процесния период бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство, а начисляваното количество вода – за двама обитатели (10 куб.м). Ответницата, като собственик на водоснабдения имот, имала качеството потребител на предоставените от дружеството ВиК услуги. Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като услугите са останали незаплатени, поради което на основание Общите условия на ВиК е начислено върху главницата и обезщетение за забава в размер на 90,88 лева за периода 30.04.2021 г. – 31.12.2023 г. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на задълженията за консумирана питейна вода и отведена канална вода, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което ищецът обосновава правен интерес да предяви настоящите искови претенции за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител – адвокат П., с който се оспорват предявените искове. Оспорва се качеството потребител на ВиК услуги по отношение на ответницата. Твърди се, че не е спазена процедурата по Наредба № 4/2004 г. и Общите условия на ВиК, доколкото в приложените карнети липсвал подпис на потребителя или негов представител. Прави възражение за изтекла погасителна давност – три години назад от 09.02.2024 г.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Видно е от приложеното по делото ч. гр. д. № 2583/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с., че същото е образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, против Т. Д. Б., ЕГН **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото исково производство, както и че по посоченото заповедно производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 2018/04.03.2024 г.

Така издадената заповед е връчена на длъжника (ответник в исковото производство) при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК (чрез залепване на уведомление). Предвид това, на кредитора са дадени указания съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като в законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове (съобщение с указанията е 2 получено от кредитора – ищец на 27.05.2024 г., а исковата молба е входирана в съда на 20.06.2024 г.). Налице е идентитет между основанията и размерите на претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство. С оглед изложеното, искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните юридически факти: наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на канална вода, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер – за търговска продажба на питейна вода и за предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

В конкретния случай ищецът е представил по делото справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

В кориците на заповедното производство фигурира препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и 3 канализационни услуги за обект, находящ се в ***** тоест, че е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, съответно на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или ползва имота на облигационно такова.

Именно лицето, притежаващо някое е посочените качества е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В настоящия случай от представения и приет като писмено доказателство по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот ***** при Пловдивския районен съд, се установява, че ответницата Т. Д. Б. е придобила собствеността върху процесния имот, находящ се в *****, заедно с лицето А.С.Б., ЕГН **********. Същото се установява и от приетата по делото справка от Агенция по вписванията по персонална партида на ответника. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават този извод, следва да се приеме, че ответницата притежава съответно право на собственост по отношение на процесния имот, находящ се в *****. В случая фактът, че ответницата не е единствен собственик на имота не се отразява в отношенията й с ищцовото дружество, а би имал значение във вътрешните отношения с друг съсобственик. Ето защо, съдът приема, че ответницата Т. Б., на чието име е разкрита партида при ищеца, е страна – потребител по договор при общи условия за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги. От ответната страна не са представени доказателства в насока, че не е обитавала този имот в периода, за който ищецът претендира цената на предоставени ВиК услуги. В подкрепа на това е и обстоятелството, че адресът на водоснабдения имот е регистриран от страна на ответницата като неин поС.ен и настоящ адрес. Следователно, дори да се приеме, че към настоящия момент Б. не притежава право на собственост по отношение на имота, то тя е негов облигационен ползвател, който е титуляр на партидата на имота при 4 ищцовото дружество – клиент с абонатен номер ***** Това обстоятелство се установява от приложената по делото справка за абонат, респективно ответникът се явява задължено лице за предоставените от ищеца ВиК услуги за процесния имот.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно направеното в отговора на исковата молба възражение за липса на облигационна връзка между страните по делото, породена от продажбено правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.

По делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 29.01.2021 г. до 15.01.2024 г., поради което е изправна страна по договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл. 20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.

В приложените по делото карнети е посочено, че в процесния обект е разположен водомер № *****, но в исковата молба са изложени съображения, че вписаният водомер представлява системен номер към партидата на ответницата и не е обвързан с фабричен номер на водомер, като отчетът в имота е бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. Посочените твърдения се потвърждават от приетото по делото заключение на съдебно-техническа, изготвено от вещо лице Н. П., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че вещото лице е посетило процесния имот, находящ се в *****, като му е осигурен достъп до него на дата 28.01.2026 г. Експертът е установил, че имотът е водоснабден. В заключението е отразено, че в процесния имот няма монтирано измервателно устройство и липсват данни в процесния период от 29.01.2021 г. до 15.01.2024 г. в същия имот да е бил монтиран изправен водомер, който да е бил пломбиран с пластмасова пломба на ВиК оператора. Вещото лице посочва, че от направените изчисления по реда на чл. 49 от Общите условия на ВиК оператора, при липса на монтирани измервателни устройства в имота, е възможно да са били потребени начислените кубици, които са отразени в приложените по делото карнети, съобразно техническите параметри на ВиК инсталацията.