Разпореждане № 22848 от 11.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22848 гр. София, 11.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в сЛ.дния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгЛ.да докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20241110106566 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявЛ.ние на ........ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Е. Л. Й..

Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от заявените вземания.

По отношение на заявените вземания за неустойка съдът намира сЛ.дното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

1

Съгласно чл.5 от договор за паричен заем № 804026/27.01.2023 г., страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от сЛ.дните обезпечения – безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца сЛ.д падежа на посЛ.дната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва /чл.5, ал.1, т.1/ или поръчителство на едно или две физически лица /чл.5, ал.1, т.2/, които да отговарят кумулативно на сЛ.дните условия: при един поръчител - да има осигуритеЛ.н доход в размер най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната /чл.5, ал.1, т.2.1/; при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на не по-малко от 4 пъти МРЗ за страната /чл.5, ал.1, т.2.2/; да не е/са поръчители по други договори за кредит, сключен/и с кредитора /чл.5, ал.1, т.2.3/; да не е/са кредитополучател/и по сключени и непогасени договори за кредит с кредитора /чл.5, ал.1, т.2.4/; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ /чл.5, ал.1, т.2.5/; да представят служебна беЛ.жка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход /чл.5, ал.1, т.2.6/

Съгласно чл.11, ал.1 от договора ако не представи уговореното в чл.5 от договора обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или същото не отговаря на условията в договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 145, 41 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит по силата на ал.2.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл.11 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 145, 41 лв. при посочена като предоставена по договора главница от 500 лв., с огЛ.д на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.

Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с посЛ.диците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на 2 неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.

Договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и сЛ.два да бъдат изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигуритеЛ.н доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това сЛ.два този поръчител да представи и надЛ.жна беЛ.жка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който сЛ.два да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно преодолими пречки пред заемателя.

Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца сЛ.д падежа на посЛ.дната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл. 5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. СЛ.д като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора.

Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като сЛ.два да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска - видно от представения погаситеЛ.н план, още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е. изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл.5 от договора, поради което в договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата неустойка.

Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

3

От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 125 лв. Заявителят се позовава на клаузата на чл.6, ал.2 от договора, регламентираща задължение за заплащане на такси по Тарифата и в частност – на т.6 от Тарифата, предвиждаща разходи за събиране на просрочено вземане в размер на 25%, СЛ.дователно, касае се за вземане по т.6 от Тарифата, противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управЛ.ние на кредита.

По изложените съображения, съдът приема, че заявЛ.нието сЛ.два да бъде отхвърЛ.но за сумите от 145, 41 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, и сумата от 125 лв. – неустойка за забава.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявЛ.ние на ........, ЕИК .......... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Е. Л. Й., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно сумата 145, 41 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение в 3дневен срок от сключване на договора, и сумата от 125 лв. – неустойка за забава по договор за паричен заем № 804026/27.01.2023 г.

Разпореждането подЛ.жи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4