Решение № 32 от 08.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902461 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу решение № 93 от 06.07.2022г. по в.т.д. № 376/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което, като е отменено изцяло решение № 260082 от 05.07.2021г. по т.д. № 271/2020г. на Окръжен съд - Русе, е отхвърлен предявеният от касатора против „Про Грийн - М“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 63 411. 10 лева, останала неплатена цена с ДДС на авансови доставки на горива, за които са издадени данъчни фактури № 10380/22.08.2018г., № 10386/03.09.2018г. и № 10493/21.12.2018г., вземанията по които са били прехвърлени на касатора от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД по договор за факторинг № А00239 от 26.04.2018г., с присъждане на разноските в първоинстанционното и във въззивното производство съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Не би могло да се признае на доставчика и на платеца възможността с нарочно последващо споразумение да установят в отношенията по между си, че вземанията на доставчика не съществуват и това да има действие спрямо фактора.

Споразумението между доставчика и платеца за анулиране на процесните фактури няма действие спрямо фактора. От въззивния съд са били допуснати процесуални нарушения във връзка със съдебно-счетоводната експертиза.

Ответникът не е поискал допускане на експертиза в подадения отговор на исковата молба, нито е подал допълнителен отговор, при което в нарушение на чл. 373 от ГПК, въпреки възражението на касатора, че доказателството е преклудирано, въззивният съд е допуснал експертизата, приемайки, че страните поначало имат възможност след изготвяне на доклада от първостепенния съд по делото да ангажират доказателства. От въззивния съд не са били обсъдени всички релевантни доказателства и тяхното значение за спора – приемо-предавателните протоколи и изричното потвърждаване от ответника на процесните доставки. В обжалваното решение липсва какъвто и да е правен извод или обяснение защо съдът не кредитира извънсъдебното признание на иска от ответника. Неправилно съдът е приел, че вещото лице може да установи липсата на доставка. Не е била извършена още преценка на заключението на експертизата при съобразяване на другите доказателства по делото.

Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание. Касаторът иска въззивното решение да бъде отменено и предявения иск – уважен.

От насрещната страна по жалбата „Про Грийн - М“ЕООД не е подаден отговор нито в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, нито в хода на въззивното производство.

С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касационно обжалване по въпроса относно процесуалното задължение на въззивния съд да приложи установената в чл. 373 от ГПК преклузия.

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

В исковата си молба по делото касаторът е изложил, че между него, в качеството му на фактор, и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, в качеството на доставчик, е бил сключен договор за факторинг № А00239 от 26.04.2018г. Съгласно договора доставчикът се е задължил да прехвърли (цедира) свои настоящи и бъдещи вземания към трети лица (платци) по фактури с отложено плащане срещу извършено от фактора финансиране на търговската дейност на доставчика. Това са били, освен другото, вземания на „Про Грийн – М“ ЕООД, описани в приложение към договора. Дружеството е било уведомено за прехвърляне на вземанията от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД на 30.04.2018г. С нарочно писмо „Про Грийн – М“ ЕООД е потвърдило получаването на уведомлението за цесията и се е съгласило да извършва плащания директно към касатора. Прехвърлените вземания са произтичали от доставка на горива. Заплатената от „Про Грийн – М“ ЕООД сума е била в размер на 100 997. 92 лева, но след 23.01.2019г. плащанията са били преустановени без основателна причина, като са останали неплатени три фактури – данъчна фактура № 10380 от 22.08.2018г. с падеж 20.11.2018г. на стойност 46 210. 92 лева с ДДС, от които неплатени 6 500 лева, данъчна фактура № 10386 от 03.09.2018г. с падеж 02.12.2018г. на стойност 30 409. 50 лева с ДДС, изцяло неплатена, и данъчна фактура № 10493 от 21.12.2018г. с падеж 21.03.2019г. на стойност 26 501. 60 лева с ДДС, също изцяло неплатена, общо 63 411. 10 лева. Получателят е потвърдил получаването на всяка доставка със стокова разписка. „Про Грийн – М“ ЕООД е изпратило изрично писмено потвърждение на всяка една от неплатените фактури, с характер на извънсъдебно признание на задължението.

Въз основа на тези изложени обстоятелства от касатора е поискано да бъде осъден ответникът „Про Грийн – М“ ЕООД да плати сумите по фактурите.

С отговор на исковата молба ответникът е възразил, че процесните фактури са били анулирани поради неосъществен предмет на доставките и 3 нереализирани основания за бъдещи вземания на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД. Фактурите са били за предоставен лимит за бъдещо ползване (стойност, до която може да се зарежда). Прехвърляло се е за определен срок до посочен падеж право на собственост върху стоки за определена стойност за зареждане на горива от верига обекти бензиностанции чрез картова система за безналично плащане, не фактури за покупка на стоки. Срокът от 90 дни за ползване на стоки е изтекъл и фактурите са с неосъществим предмет. Имало е и спор с доставчика за начина на работа. Не е имало стокови разписки, а приемо-предавателни протоколи, обективиращи право на зареждане на горива за срок от 90 дни. Няма признание на иска, а се е потвърдило получаването на лимити. Същевременно не е било получено писмено потвърждение за всяка от цесиите от

„Бългериън Рекавъри

Къмпани“ ЕООД. Сумите са дължими на ищеца от това дружество, на основание клаузите на чл. 9, ал. 1 от чл. 10 по сключения договор за факторинг.

В отговора на ответника не са били посочени и представени доказателства.

С допълнителна искова молба касаторът-ищец е потвърдил твърденията и исканията си към съда. По-конкретно е счел за доказани извършените доставки, а възражението на ответника за анулиране на фактурите – неотносимо, тъй като не са били уговаряни лимити, както и тъй като всякакви действия след уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, които се отнасят до промяна на цедираното задължение, са непротивопоставими на цесионера.

От ответника не е бил подаден допълнителен отговор.

Към молба от 13.04.2021г. на ответника, за когато е било насрочено и единственото съдебно заседание по делото в първоинстанционното производство, е било приложено писмено становище по същество на спора.

При изявление, че предявените искове трябва да бъдат отхвърлени, с присъждане на направените от ответника разноски, ответникът е поискал допълнително да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която вещото лице да отговори има ли доставени стоки по процесните фактури, както и осчетоводени ли са тези фактури, съответно анулирани ли са в счетоводството на ответника и на какво основание.

В открито съдебно заседание е бил направен доклад по делото.

4

Доказателственото искане на ответника за допускане на експертиза е било отхвърлено. От първоинстанционния съд е било прието, че с разпореждането, с което е било разпоредено изпращането на препис от исковата молба на ответника, той е бил предупреден, че е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, като в противен случай ще загуби това право, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

С решението по делото първоинстанционният съд е уважил предявеният иск на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД. Приел е надлежно извършено прехвърляне на вземания за доставки на гориво, установени с фактури и приемо-предавателни протоколи, при писмено признание от 30.01.2019г. от управителя на ответното дружество, че е получил горивото по фактурите. Възражението на ответника, че фактурите са били анулирани, според съда, е останало недоказано – преклудирано е било доказателственото искане за експертиза.

Срещу първоинстанционното решение е била подадена въззивна жалба от „Про Грийн – М“ ЕООД, с която всички направени срещу иска на касатора възражения, оспорвания и правни доводи са били потвърдени. Изрично е било направено оплакване срещу недопускането на съдебно-счетоводна експертиза.

Експертизата, с уточнени задачи, е била допусната от въззивния съд, възприел, че по отношение на доказателственото искане не е настъпила преклузия. Искането е било направено преди първото съдебно заседание в първоинстанционното производство, а страните по начало имат възможност след изготвяне на доклада да ангажират доказателства (чл. 375, ал. 1 от ГПК).

В случая доказателственото искане е било преди изготвяне на доклада, още повече че се касае за експертиза. Била е допусната и задача на касатора – за осчетоводяване на фактурите и при „ОББ Факторинг“ЕООД.

Във въззивното производство не са били сочени и събирани други доказателства.

На вещото лице, по електронна поща, от ответника е бил представен договор от 01.05.2018г., сключен между „Про Грийн – М“ ЕООД и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД относно зареждането на горива, предлагани на бензиностанции „Ромпетрол“. Въз основа на този договор е било и даденото заключение, изрично уточнено от вещото лице при приемане 5 на заключението. Допълнително вещото лице е правило проверка при страните по делото и при дружеството „Ромпетрол“. Проверка не е била правена при „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, междувременно обявено в несъстоятелност.

За да отмени първоинстанционното решение изцяло, като отхвърли предявения иск за сумата от 63 411. 10 лева, въззивният съд е приел, че посоченото основание за плащане по фактурите е „дизел бензиностанции Ромпетрол – лимит“ и при установеното от вещото лице съдържание на договора между „Про Грийн – М“ ЕООД и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД относно зареждането на горива, се касае за предоставен лимит – стойност и количество, до което ответното дружество има право да зарежда гориво за срок от 90 дни, което се реализира с издаване на фактура за този лимит, обективираща право за ползване на същия за зареждане на горива чрез картова система за безналично плащане. Фактурите са били отразени при ответника по дебитна сметка 402“Доставчици по аванси“, а не по сметка 401 „Доставчици“. Ответникът не се е възползвал от предоставеното му право на зареждане за времето, когато е разполагал с лимита. Дружеството няма получени бонове или разписки за заредено гориво, а фактурите са били анулирани чрез протокол от 22.02.2019г. по чл. 117 от ЗДДС, поради невъзможност на доставчика да осигури зареждане на гориво. Анулирането е на основание прекратяване на договор и липсата на възможност да бъде осъществено зареждане на горива и на основание ЗДДС при липса на осъществен предмет на доставка. За времето на процесните доставки няма налични фискални бонове за осъществяване стокови транзакции от „Ромпетрол“ с контрагент

„Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД.

Счетоводните записвания при ответника кореспондират със съдържанието на издадените фактури и приемо-предавателните протоколи, в които е посочено, че се издават за ползване на лимит, както и на уговорките между доставчика и платеца, констатирани от вещото лице, поради което, на основание чл. 182 от ГПК, съставът на въззивния съд е счел счетоводното отражение на осъществените стопански операции за достоверен източник на информация.