Решение № 3062 от 20.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3062 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110100629 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г.

З. Л., с която са предявени следните осъдителни искове: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата от 1822.51 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент № 12Б, находящ се в гр. София, ул „Джовани Горини“ № 2А, ет.4, за периода 01.05.2019г.– 30.04.2021г., както и за сумата от 22.52 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019г.-30.04.2021г.; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане за сумата от 336.16 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.– 06.12.2022г., както и за сумата от 4.74 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019г.-06.12.2022г.

Ищецът твърди, че ответникът, като наследник на В. Н. Т., починала на 21.01.2009г., е собственик на процесния имот, поради което е задължен да заплати стойността на потребената за жилището топлоенергия и цената на осъщественото дялово разпределение, но не е сторил това. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи. Претендира разноски.

Ответникът Г. З. Л. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва заявява, че имотът е необитаем, радиаторите са свалени, за което има представени протоколи.

Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД представя изисканите 1 документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 01.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем Сървисиз“ ЕООД, както и договор, сключен между ЕС и ФДР от 08.10.2001г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС и сключения въз основа на него договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.

Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия е определена за отоплителни тела с мощност 332.640 Вт за периода 10.2020г.-04.2021г. по действаща методика, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването – на база максимален специфичен разход за сградата – 1.60366 дел/Вт. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е на база 2 броя потребители по 140 дневно за един, без водомер и съгласно т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата. Топлинната енергия за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т.6.1.1. от Наредбата в зависимост от пълния отопляем обем – 93 кв.м. и този на ЕС – 3574 кв.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни за потребление, са в размер на 2099.89 лева, от които 303.36 лева за отопление и сградна инсталация и 1796.53 лева за битово горещо водоснабдяване. След изравняването, дължимата сума е 1822.45 лева.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото 2 писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

От изисканите доказателства не може да се установи по несъмнен начин, че ответникът Г. З. Л. е собственик на топлоснабдения имот - апартамент № 12Б, находящ се в гр. София, ул. „Джовани Горини“ № 2А, ет.4, като собственик на В. Н. Т..

В открито съдебно заседание обаче, ответникът Г. З. Л. изрично заяви, че е собственик на топлоснабдения имот - апартамент № 12Б, находящ се в гр. София, ул. „Джовани Горини“ № 2А, ет.4,, като наследник на В. Н. Т., поради което изявлението му следва да се приеме за признание на неизгодно за него обстоятелство.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по 3 силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

4

Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание. Стойността се дължи щом услугата е извершена.