Решение № 132 от 09.05.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 190/2022
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 04.11.2025
- Състав
- Симеон Симеонов Михов
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.125 · Търговски закон
- чл. 125 ал. 2 · Търговски закон
- чл.125 ал.3 · Търговски закон
- чл.125 ал.4 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. Бургас, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело № 20222100900190 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 81, ет.1 против „ДЕН” ООД, с ЕИК- 102082417, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к/с "Зорница", бл.47, вх.Д, ет.1, ап.Б представлявано от управителя Нуман Махмуд Гюлер, чрез пълномощник адв.Мартин Богдев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 330 000 (триста хиляди) лева, представляваща част от сумата 421 600 (четиристотин двадесет и една хиляди и шестстотин) лева - която се равнява на стойността на 20 (двадесет) дружествени дяла от капитала на дружеството, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че до 03.02.2022 г. е била съдружник в ответното дружеството, в което притежавала 20 дружествени дяла. Другите 80 дяла от капитала на дружеството били на съдружника Нуман Махмуд Гюлер. Членството в дружеството било прекратено на основание чл. 125 от ТЗ, като прекратяването било вписано в търговския регистър на 14.02.2022 г., а дяловете поети от съдружника Нуман Гюлер. Предвид прекратяването на 1 членствените права на ищцата, дружеството взело решение имуществените отношения да бъдат уредени в срок до три месеца. В последствие Нуман Гюлер подарил на сина си А. 20 % от дружествените дялове.
Н а 10.05.2022 г. ищцата получила нотариална покана, с която ответникът я уведомявал, че на основание чл.125 ал.4 от ТЗ се полагал
„ликвидационен дял“ в размер на 262 644 лева, съгласно счетоводен баланс, изготвен към края на м.февруари 2022 г., като извършвало прихващане между него и вземане на ответното дружество срещу ищцата за неправомерно получени суми, представляващи дивиденти за дейността на дружеството за периода 2015-2017 г., до размера на по-малкото от тях. Ищцата заявява, че не са налице предпоставките за извършване на прихващане, тъй като не е налице ликвидно и изискуемо в з е м а н е на ответното дружество. Счита, че дружеството е манипулирало и фалшифицирало счетоводния баланс, като и че е изфабрикувало несъществуващи вземания. Също така, в случая не се дължи ликвидационен дял, който е дължим при осребряване на имуществото на дружеството и след изплащане на задълженията му, а дружеството следва да уреди имуществените последици от напускането , които се определят по баланс в края на месеца, в който е настъпило прекратяването, което е стойността на притежаваните от нея дялове от капитала. Сочи как следва да бъде определена стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник. В тази връзка, бил е отказан достъп до счетоводните и търговски книги на дружеството, получила и заплахи за саморазправа от страна на съдружника Гюлер.
Според Д.П., ответникът намалявал активите си, тъй като земеделска земя и л.а.“Мазда СХ 5“ с ДК № А 84 25 МТ , изплащани от дружеството на лизинг, в края на срока на лизинговите договори били придобити вместо от дружеството, от сина на управителя Гюлер — А..
Поради отказа на ответното дружество за достъп на ищцата до дружествените книги и искането да бъде осведомявана за хода на дружествените дела, тя изпратила покани чрез ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802, с които поставила срок за предоставяне на счетоводните записвания, но независимо от това поисканите счетоводни документи не били предоставени. Според ищцата, при правилно счетоводно отразяване на стопанските операции без неверни записвания, стойността на притежаваните от нея 20 дружествени дяла е равна 2 на 421 600 лева.
В законовия срок по чл.367 от ГПК, „Ден“ ООД подаде писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна.
Заявява се от ответното дружество, че стойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружник се определят съобразно баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като в тази връзка представя счетоводния баланс на „Ден“ ООД, изготвен към 28.02.2022 год. За ирелевантни са счетени останалите факти и обстоятелства изложени в исковата молба. Независимо от това, ответното дружество навежда твърдения, че напускането на ищцата като съдружник в дружеството е в резултат на направени разкрития за извършени злоупотреби, неоснователни счетоводни записвания и теглене на суми в големи размери, без съгласието и знанието на другия съдружник, подправяне на подписи. Сочи се от ответника наличието и на други спорове между страните, както граждански, така и свързани с подадени жалби пред прокуратурата. Заявява се, че ищцата дълги години била управител на ответното дружество и извършвала цялата административни и счетоводна дейност в него. След нейното напускане била установена липсата на много документи в счетоводството, които не били върнати и до настоящия момент.
На следващо място, ответникът прави възражение за прихващане на претенцията на ищцата с насрещно, ликвидно и изискуемо вземане на дружеството, в размер на 649 500 лв., представляващо неоснователно плащане на дивиденти, без знанието и съгласието на другия съдружник Нуман Гюлер. Заявява се, че посочената сума е получена без основание през периода 2015год. - 2018год., когато тя се е ползвала с пълното доверие на другия съдружник. Едва след напускането на ищцата като съдружник е установена липсата на документация водена и съхранявана от нея в качеството на управител на дружеството. Подчертава се обстоятелството, че ищцата е притежавала 20 % от дяловете, а другия съдружник – 80 % и въпреки това, независимо от липсата на съгласието за това, е разпределена сума в размер на 50 % от дивидентите от дейността на дружеството.
В срока по 372 от ГПК, ищцата е подала допълнителна искова молба, с която поддържа и допълва фактическите си твърдения. На първо място се оспорват твърденията на ответника за установени злоупотреби, като 3 се сочи, че от наведените твърдения не става ясно в какво се изразяват злоупотребите, от кого са извършени, кога и как са установени, както и какво се е предприело във връзка с тях. Излагат се твърдения за влошени отношения между ищцата и другия съдружник в дружеството в периода от 2020 до 2022 г. Преди това двамата двадесет и пет години са работили съвместно в дружество, като са обсъждали и решавали заедно всички възникнали проблеми. Нещата се променили, когато във фирмените дела се намесели децата на съдружника Гюлер. Спрямо нея започнал психически тормоз и заплахи. От друга страна, бил отказан достъп до търговските книги на дружеството. Първоначално за напускане на дружеството била предложена сумата от 10 000 лева, в последствие 50 000 лева, а после сумата се увеличила на 200 000 лева. В тази връзка се навеждат доводи за опит за изфабрикуване за нея доказателства за злоупотреби. Ищцата подчертава, че не разполага с никакви счетоводни и други документи на дружеството, тъй като счетоводството на ответника се е водило и продължава да се води от външен специалист - нает счетоводител. В тази връзка се навеждат доводи, че всички счетоводни и други документи се съхраняват от счетоводителя, тъй като той е лицето, изготвяло и подписало ГФО. Ищцата категорично заявява, че никога не била извършвала каквато и да е счетоводна дейност, тъй като не притежавала нужното образование за това.
На следващо място се посочва и обстоятелството за наличие на съдебни спорове между страните, за които са били образувани: гр.дело № 925/2022 г. - за възстановяване на предоставен от нея заем на дружеството и гр.дело № 926/2022 г. - за неизплатени заплати. По отношение на твърденията на ответника за получени без основание дивиденти през периода 2015— 2018 г. ищцата сочи, че разпределянето на дивиденти между съдружниците е извършено по указания на служители на НАП, извършващи проверка в дружеството за наличните в касата парични средства, но реални суми никой, никога не е получавал. Правят се подробни разяснения как се е водела касата на дружеството, като се сочи при проверката от НАП, че сумите в касата били налични счетоводно, но реално такива суми в нея нямало, тъй като били извършвани множество и различни разходи без разходно – оправдателни документи. Сочат се и сключени инвестиционни банкови кредити с „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Интернешънъл Асет Банк“ АД за закупуване на земеделски земи, по които в документите за 4 собственост била отразявана по – ниска покупна цена на имота, а пред банката били представяни документи за реално изплатените на продавачите по - високи суми и след това банката е превеждала по сметка на дружеството заявените суми. Разписките за действително заплатените по сделките суми се намирали в офиса на дружеството, а една част от тях били съхранявани от ищцата. Сочи се още, че всички документи по заявяваните за усвояване сумите по договорите за инвестиционен банков кредит се съхранявали в двете банки. В заключение, реално заплатените суми за закупуване на земеделски земи фактически са изпразнили касата на „Ден“ ООД до невъзможност реално да има парични средства, които да се разпределят като какъвто и да е дивидент. Твърди се, че реално дивидент от дружеството не са получавали нито ищцата, нито другия съдружник Гюлер.
По нататък в допълнителната искова молба се прави анализ на представения от ответника баланс на дружеството към 28.02.2022 г., като се поставят редица въпроси, които според ищцата биха могли да бъдат изяснени единствено след задължаване на дружеството да представи съответните счетоводни документи, което от своя страна ще даде възможност да се запознае с тях и да предотврати всякакви опити за манипулации. Излагат се съждения за характера на главната книга в счетоводството на едно дружество.
Навеждат се твърдения и за наличието на несъответствия в множество позиции в балансите на дружеството от 2019 г. и 2020 г. Предвид изложените аргументи се оспорва възражението на ответника за прихващане, тъй като дружеството нямало ликвидно и изискуемо вземане от ищцата.
В подадения от ответното дружество подаде допълнителен писмен отговор, се поддържат изложените до момента правни и фактически доводи, както и направеното възражение за съдебно прихващане. Заявява се, че стойността на дружествения дял на ищцата следва да бъде установен от назначена от съда експертиза, при която ще бъде установена редовността на водените счетоводни записвания в дружеството. Навеждат се твърдения, че ищцата е имала пряко отношение към воденето на счетоводството на дружеството, тъй като като управител на същото е отговаряла за цялостната му дейност, включително за разплащанията с контрагенти на дружеството. В тази връзка се заявява, че ако е разходвала средство на дружеството, като е заплащала суми извън договорените по нотариален акт, следва да бъде ангажирана отговорността ѝ за това.
5
По отношение на воденото от дружеството счетоводство се заявява, че до месец март 2020 г., ищцата в качеството си на управител, изцяло се е занимавала с дейността на дружеството, включително и с касата му. Публикуваните в търговския регистър ГФО за 2017г. и 2018 г. били разписани само от нея и е имала пълен достъп до счетоводството. Оспорва се твърдението, че счетоводните документи на дружеството се съхраняват от външен счетоводител.
На следващо място се заявява, че по времето когато ищцата е била управител на дружество, то е имало касова наличност, което обстоятелство било установено и от органите на НАП. По отношение на цената на закупуваните от ответното дружество имоти се навеждат доводи, че нотариалният акт е официален свидетелстващ документ, относно изявленията на страните, включително и за цената. Твърди се, че сумите по нотариалните актове били коректно осчетоводени, така както са отразени в тях.