Решение № 18 от 31.05.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 113/2021
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 31.05.2021
- В сила
- 31.05.2021
Цитирани разпоредби
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.116,ал.1,т.3 · Наказателен кодекс
- чл.124 · Наказателен кодекс
- чл.119 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.279 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348,ал.3,т.2,пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка А. Паскалева в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна) като разгледа докладваното от Десислава С. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600113 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия К. Д. Р., чрез неговия процесуален представител-адв. Е.В.-АК Добрич против Присъда №260000 от 27.01.2021г., постановена по НОХД №95/2020год. по описа на ДОС.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116,ал.1,т.3 във вр. с чл.115 от НК за което му е наложеното наказание „лишаване от свобода“, в размер на деветнадесет години, при първоначален „строг“ режим. Съдът е приспаднал задържането на подсъдимия и се е произнесъл по направените разноски и веществени доказателства.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на на изводите на първата инстанция за осъществено от въззивника престъпление по чл.116,ал.1,т.3 от НК и несправедливост на наложеното наказание.
С жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт, с който делото да бъде върнато на Окръжен съд Добрич и алтернативно- преквалифициране на деянието и намаляване размера на наложеното наказание.
1
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си–адв. В. поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Представителят на апелативна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановената присъда правилна и законосъобразна.
В личната си защита и последна дума подс.Р. моли съда да върне делото или намали присъдата.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира следното:
След проверка на постановения съдебен акт, настоящия състав намира, че при изготвяне на мотивите съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил задължението си по чл.305,ал.3 от НПК, а именно да посочи кои факти приема за установени и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е направил своите правни изводи.
Съдът се е ограничил с преповтаряне на обстоятелствената част на обвинителния акт и лаконично е приел, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна. Съдът не е направил оценка на събраните по делото доказателствени материали, не е посочил кои от тях възприема и защо, без да отчете различия помежду им, без да отговори на поставените от защитата възражения. Липсват изложени съображения досежно приетия механизъм на причиняване на смъртта,предвид очертаните от вещото лице два възможни механизма.
Производството по делото е протекло по реда на чл.371,т.1 от НПК,като съдът е одобрил изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Р.Д., С.Н. и С.А., както и на вещите лица д-р Д.Д., Й.Й., И.И., д-р Н.Т. и Е.Б.. Посочения процесуален ред е относим към разглеждане на делото и цели постигане на бързина на процеса, когато между страните липсва спор относно процесуалната допустимост и годност на съответните свидетелски показания и експертни заключения.
Проверката, анализът и оценката на тези доказателствени материали на общо основание следва да се извършва съобразно общите правила и принципи на процесуания закон.
На първо място проверявания съд е допуснал процесуално нарушение, като е кредитирал изцяло обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, изследвал същите и ги съпоставил с останалия доказателствен материал,без да ги приобщи надлежно по делото.
Няма спор, че обясненията на подсъдимия имат двояка функциядоказателствено средство и средство за защита. Това налага изключително внимателен анализ на същите, наред с останалия доказателствен материал.
Обясненията на подсъдимия могат да бъдат дадени както в хода на ДП, така и 2 по време на съдебното следствие. Приобщаване на същите към годната доказателствена съвкупност се подчинява на процедурните правила на чл.279 от НПК. Ако съдът не е използвал тази правна възможност, позоваване в акта по същество на обясненията, дадени в хода на ДП представлява съществено процесуално нарушение, което рефлектира върху правото на защита на подсъдимия и разкриване на обективната истина не по реда и средствата предвидени в процесуалния закон.
Видно от материалите по делото,подсъдимия е заявил преди приключване на съденото следствие, че се признава за виновен по повдигнатото обвинение, но не желае да дава обяснения за случилото се.
Същият е отказал да отговаря и на въпросите на страните. В хода на ДП подсъдимият е дал подробни обяснения,които обаче не са приобщени по реда на чл.279 от НПК,но въпреки това са ползвани от съда. Видно от мотивите към присъдата, съдът е ценил същите, той като „от тях се извлича информация относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението“. Много подробно съдът е анализирал обясненията на подсъдимия, дадени на ДП и ги е съпоставил с останалия доказателствен материал, вкл. с показанията на св.И., целейки да преодолее противоречието в нейните показания. По този начин, като е ценил обясненията на подсъдимия дадени на ДП, без да приобщи същите към доказателствената съвкупност, чрез тяхното прочитане по реда на чл.279 от НПК, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.
Съдът е допуснал и процесуално нарушение, като е обусловил доказателствените си и фактологични изводи с показанията на св.Д.А.. Видно от данните по делото, в хода на съдебното следствие същият се е възползвал от правата си по чл.119 от НПК и е отказал да свидетелства. Въпреки това, съдът е ценил показанията,дадени от свидетеля по ДП, които е приобщил чрез прочитането им. Безспорно е, че след като се е възползвал от правото си да откаже да свидетелства, лицето губи качеството на свидетел и не само че не може да бъде разпитван за каквито и да е обстоятелства относно инкриминираните факти, но и депозираните от него показания на ДП не могат да бъдат приобщаване към доказателствената съвкупност /вж С.П.
Наказателен процес на НРБ,1979г.,т.333, както и Решение №379/2016г. на ВКС, трето н.о., Решение №40/2018г. на ВКС второ н.о., Решение №225/2015г. на ВКС, второ н.о и др/. По този начин, като е ценил и ползвал показанията на посочения свидетел, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Видно от мотивите към съдебния акт, посочените показания стоят в основата на решението на съда да цени показанията на св.И., дадени на ДП, но не и пред съда, по отношение поредността на действията на подсъдимия и механизма на причинените телесни увреждания на пострадалата.
Непълни и неясни да мотивите на съда при формиране на своите изводи относно вида, характера и механизма на получените от пострадалата телесни увреждания и връзката им с настъпилата смърт.
3
Правилен е бил подхода на съда да допусне до разпит на вещото лице Д., изготвил двете СМЕ, имащи отношение към механизма на деяние и причинната връзка с настъпилия противоправен резултат. Това е така, тъй като принципът за разкриване на релевантната за процеса фактология по начин, недопускащ съмнения, не може да бъде дерогиран от протичащата диференцирана процедура по чл.371,т.1 от НПК. Видно от изготвената втора СМЕ, като възможен механизъм на посочените увреждания- разкъсно контузни рани на челото, с подлежащо кръвонасядане на меките черепни обвивки са дадени два варианта: от нанесени удари/един или два/ удара с юмрук, или при удар на главата върху твърд тъп предмет с придаване на значителна инерционна сила на тялото. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че посочените два варианта за механизъм се отнасят до външните увреждания, но пояснява, че „той кръвоизлива най-вероятно е в резултат на тези удари“/вж разяснения на вещото лице на л.229 от делото/.
Впоследствие експертът пояснява, че и двата варианта са възможен механизъм на получаване на травматичния кръвоизлив. Съдът се е задоволил с посочения отговор на вещото лице, без да е предявил на същия протокола за оглед и изготвения при извършването му снимков материал, от където е видно мястото, където е намерено тялото на пострадалата и неговите характеристики. Поясненията на експерта, че посочените два механизма са еднакво вероятни при падане тялото на пострадалата върху земята, върху ръб и върху стена, будят съмнение досежно неговата обоснованост. Видно от снимковия материал, трупът на пострадалата е намерен върху пода на помещение, обособено като кухня, покрит с балатум. Трупът е разположен по гръб, като главата е с лице, обърнато на ляво /вж протокол за оглед на л.56,том1 от ДП/. Не е ясно дали вещото лице е съобразило своите експертни изводи с посочените обективни факти. В същото време, по делото са събрани данни за поведението на подсъдимия, което включва както два юмручни удара, така и блъскане на тялото на пострадалата /вж показанията на св.И., дадени на ДП, л.136,том2 и приобщени по делото/. В този смисъл съдът не е обосновал своя правен извод защо възприема единият от възможните механизми на причиняване на травматичните увреждания. Необсъден е от проверявания съд и въпроса за констатираните от СМЕ за освидетелстването на подсъдимия травматични увреждания по двете му ръце /длан и пръст/, които увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести 4 предмети, каквито могат да бъдат черепните кости на главата на човек.
Същите не са съпоставени с показанията на св.И. досежно начина на причинените й телесни увреждания, СМЕ за тяхната характеристика и възможността същите да са в причинна връзка с констатираните увреждания на ръката на подсъдимия. В тази връзка вещото лице заявява в съдебно заседание, че не може да отграничи дали нараняването на дясната ръка на подсъдимия се дължи да удари върху св.И., или върху пострадалата.
Неизяснен е останал въпроса за връзката между констатираните разкъсноконтузни рани на главата на пострадалата и черепно мозъчната травма.
Ако от изготвената експертиза и изслушаните обясненията на вещото лице в съдебно заседание, съдът не може да установи релевантни за процеса факти, същият има възможност за назначаване на допълнителна експертиза, или повторна, ако прецени наличието на необоснованост на неговите отговори, които не удовлетворяват изискванията за експертно познание, необходимо на съда да разреши правилно спорните фактически моменти. По делото са необходими специални знания по въпросите за степента на алкохолно повлияване на пострадалия и степента на координираност на действията му; причинната връзка между падането на земята, ударите с юмрук и причинените травматични мозъчни увреждания; каква е траекторията на движение на тялото, респ. в какво се изразява механизма на падане на тялото; в зависимост от силата на удара променя ли се положението на тялото при падането му на настилката и зависимостта на нанесените поражения от вида на последната.
След изясняване по експертен път на посочените по-горе обстоятелства и при съпоставка на фактическите данни относно реализираните от подсъдимия Р. действия по отношение на пострадалата, въззивният съд следва да даде обоснован отговор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия, като се изготвят дължимите мотиви не само по фактите, но и по правото, съобразно изискванията на процесуалния закон.
Видно от мотивите на съда, същият е стъпил на изготвените СМЕ, като приел,че телесните увреждания са причинени от силни удари нанесени от подсъдимия в областта на главата на пострадалата. Липсват мотиви защо е възприет първия механизъм при наличието и на данни, че пострадалата е била блъсната от подсъдимия, в резултат на което е паднала за земята /вж показанията на св.И./. В конкретния случай са необходими специалните 5 знания на вещото лице, относно медикобиологичните характеристики на процесните увреждания, за да се определи техния характер, механизма на тяхното получаване, както и причинната връзка с настъпилата смърт.
Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b038286-52c6-4844-adab-da89e26f5a49