Решение № 37 от 11.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кърджали, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200871 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К-НП-133/20.10.2025 г., издадено от директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Кърджали, с което на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на З. Б. Ю. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД.

Жалбоподателката З. Б. Ю. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакувания акт.

Жалбоподателката в съдебно заседание се явява лично и с пълномощник, който поддържа жалбата. Твърди, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените там факти били несъставомерни по възприетата правна квалификация за нарушение по ЗВМД. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Сочи, че наказателното постановление е правилно издадено, съответства на изискванията на чл.57 от ЗАНН, а съставеният АУАН бил съобразен с чл.42 от ЗАНН. Фактическата обстановка на нарушението била установена от свидетелските показания по делото. Моли съдът да потвърди обжалваното постановление, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДБХ-Кърджали.

1

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2025 г. свидетелят К. К. бил на работа като ст. полицай в РУ-Кърджали и изпълнявал служебните си задължения на пропускателния режим в районното управление.

Около 08.00 часа той забелязал на паркинга зад сградата на РУ-Кърджали две едри преживни животни, които били пуснати свободно и без придружител. Малко по-късно свидетелката А. Д., която заемала длъжност мл. полицейски инспектор, дошла на работа в РУ-Кърджали. Тя също видяла животните, тъй като в продължение на около час те се разхождали без пастир на паркинга зад районното управление, което било извън животновъдния обект на който са регистрирани. Полицейските служители установили ушните марки на пуснатите без надзор животни, а именно **** и ****. За случая било докладвано на ОДЧ при РУ-Кърджали и след направена справка в ОДБХ-Кърджали се установило, че двете животни с посочени идентификатори на ушните марки са собственост на жалбоподателката З. Б. Ю.. За констатираното нарушение били сезирани органите на ОДБХ-Кърджали, които да вземат отношение. На 13.08.2025 г., след обяд, свидетелите Ф. Ф. и М. Ю. – служители в ОДБХ-Кърджали, посетили РУ-Кърджали, където се намирала и жалбоподателката, тъй като вече била установена от полицейските органи като собственик на животните. Свидетелката Ф. Ф. – ветеринарен лекар на длъжност главен инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ-Кърджали, съставила акт за установяване на административно нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите М. Ю. и А. Д., както и в присъствие на нарушителя З. Ю.. Тя получила препис от акта, но отказала да го подпише, като отказът й бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля К.

К.. Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление против жалбоподателката, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД й било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Ф. Ф., М. Ю., А. Д. и К. К., както и на писмените доказателства по делото – Акт за установяване на административно нарушение от 13.08.2025 г.; Констативен протокол № 40/13.08.2025 г.; Докладна записка от 13.08.2025 г.; Справки за собственост на ЕПЖ към 13.08.2025 г. издадени от БАБХ, видно от които именно жалбоподателката е собственик на двете животни, които на процесната дата са били пуснати извън животновъдния обект свободно и без придружител.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

2

На З. Б. Ю. е наложено административно наказание за нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД, която разпоредба забранява пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища. При описаната по-горе фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна така вмененото й нарушение. Същата към инкриминираната дата е собственик и стопанин на посочените в акта и наказателното постановление животни с номера на ушните марки **** и ****. На 13.08.2025 г. тези животни са се намирали на паркинга на РУ-Кърджали, пуснати свободно и без да са придружени от никого, което означава, че З. Ю. не е съобразила забраната животните да не напускат животновъдния обект. Видно от справките на ОДБХ-Кърджали животните към процесната дата са регистрирани в ОЕЗ с адрес в ****, но не са се намирали там, нито пък в оградено пасище, а са установени на паркинга до РУ-Кърджали, където са обикаляли безстопанствено близо час. Затова правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката за извършеното нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД.

Законосъобразно е приложена и относимата санкционнна норма на чл.420а, ал.1 от ЗВМД, предвиждаща да се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв., който наруши забрана по чл.139, ал.1, т.1, 1а, 3-5 и 15 от ЗВМД.

Административнонаказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и отчитайки безспорните доказателства за извършено нарушение и правилата на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, правилно е определил административното наказание. Същото е в минималния размер и е справедливо, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган по чл.472 от ЗВМД, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД, както и на санкционната такава по чл.420а, ал.1 от ЗВМД. Именно това са разпоредбите относими към осъщественото деяние, поради което процесуално нарушение не е допуснато. Безспорно е, че жалбоподателката е извършила нарушението, предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

3

Предвид изхода на делото и направената претенция за разноски, на на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 130 лева, или 66.47 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Кърджали, именно в полза на същата следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-НП-133/20.10.2025 г., издадено от директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Кърджали, с което на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на З. Б. Ю. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД.

ОСЪЖДА З. Б. Ю. от ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Кърджали, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.

„Дарец“ № 6, БУЛСТАТ 176986956, сумата от 66.47 евро, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4