Решение № 1510 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1510 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЦВ. АНДРЕЕВА-Г.А като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110214063 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Б. Д. против наказателно постановление (НП) № РКП25-РД11-2/04.09.2025 г., издадено от кмет на Столична община, район „Красна поляна“, с което на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл.

137, ал. 3, вр. чл. 148, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1. и т. 2 от ЗУТ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателката посочва, че установеното нарушение е свързано със строеж, представляващ единствено жилище за нейното семейство, поради което изграждането му е настъпило поради крайна жилищна необходимост. Твърди, че не е участник в строителството, като обитава първия етаж от сградата и няма нищо общо с изграждането на втория етаж. Излага аргументи, че не е изяснена всестранно и пълно фактическата обстановка, извършителя на нарушението и субективната страна. Изтъква, че наложената санкция е завишена несправедливо и е непосилна за нея като лице с увреждане, което получава инвалидна пенсия. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят,

1 чрез процесуалния си представител адв. Й., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като в допълнение оспорва компетентността на АНО, намира, че строежът не е надлежно индивидуализиран, не се установява датата на нарушението и формата на изпълнителното деяние.

Релевира доводи, че административнонаказателната отговорност е лична и не може да се презумира, че собственикът на имота е собственик и на незаконния строеж.

Твърди, че не са изследвани съществени въпроси относно законността на самия строеж, в частност неговата търпимост. Излага доводи за нарушение на принципа non bis in idem. Счита, че правото на защита на жалбоподателката е нарушено, като тя не е наясно срещу какво обвинение се защитава.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – И. Н., излага доводи за неоснователност на жалбата, като посочва, че НП е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Твърди, че собствениците на имота и строежа не са положили усилия да узаконят същия, като са събрани доказателства относно липсата на търпимост. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 18.02.1997 г. Е. Б. Д. и нейният съпруг Б. С. Д. придобили недвижим имот – дворно място от 200 кв.м., находящо се в **************, ж. к.

****************, УПИ X V ***, кв. 78а, с идентификатор *************.

Застроителният и регулационен план бил одобрен със заповед № РД-50-09565/02.12.1993 г., като през 2007 г. бил започнат незаконен строеж (без съответни строителни книжа) и първият етаж бил завършен през 2010 г. с приблизителна застроена площ от 73 кв. м. В тази връзка била издадена заповед № РА-30-314/28.09.2016 г. по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ на директора на ди‐ рекция „Общински строителен контрол“ за премахване на незаконния строеж.

След проверка на работна група по чл. 223, ал. 3 от ЗУТ при район „Красна поляна“ - СО бил съставен констативен протокол на 07.11.2018 г., в който било удостоверено, че е премахната тухлената зидария на втори етаж. Първият етаж 2 бил захранен с ток и вода и се използвал.

Строежът бил V категория, съгласно чл.137, ал. 1,т. 5, б. „а“ от ЗУТ и представлявал: „Масивен едноетажен строеж в дъното на имота - за жилищна сграда със започнат втори етаж“, находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. ****************, представляващ УПИ XV - ***, кв. 78а, имот с идентификатор *************, съгласно Заповед на АГКК № РД-1850/02.11.2011 г. на изпълнителният директор на АГКК.

На 16.04.2025 г. проверяващ екип на Столична община, р-н „Красна поляна“ извършили проверка на място и констатирали, че са подновени строително-монтажните работи на обекта: „Масивен едноетажен строеж в дъното на имота - за жилищна сграда със започнат втори етаж“, Към момента на проверката било започнато изграждане на втори етаж, като била изпълнена тухлената зидария, без одобрени инвестиционни проекти, без издадено разрешително за строеж и в противоречие с действащия подробно устройствен план. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол от 16.04.2025 г.

С оглед на това И. М. Г. – на длъжност „главен експерт“ при Район „Красна поляна“ при СО, съставил срещу Е. Б. Д. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № КА-РКП25-12/24.04.2025 г. за извършено нарушение на чл. 137, ал. 3, вр. чл. 148, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1. и т. 2 от ЗУТ. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя. Срещу акта постъпило писмено възражение с доводи, идентични с тези, изложени в жалбата, инициирала настоящото производство.

Въз основа на така съставения АУАН и като приел възражението за неоснователно, кмет на Столична община – район „Красна поляна“ издал обжалваното НП № РКП25-РД11-2/04.09.2025 г., с което на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ на Д. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 137, ал. 3, вр. чл. 148, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1. и т. 2 от ЗУТ. НП било връчено на 04.09.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля И. М. Г., както и от приетите по делото писмени доказателства – възражения; констативен протокол от 16.04.2025 година; констативен акт № РКП25-12/16.04.2025 година; констативен акт № РКП2517/16.05.2025 година; съобщение изх.№ РКП16-ГР94- 473/27/21.05.2025 3 година; заповед № РКП25-РА30-20/06.08.2025 година; констативен протокол от 05.09.2025 година; заповед № РКП25-РД56-285/17.07.2025 година; констативен протокол от 31.07.2025 година; писмо до Контактен център СО изх.№РКП16- ГР94-473/26/09.05.2025 г.; писмо до Контактен център СО изх.

№РКП25- КЦ01-586/1/23.05.2025 г.; писмо до Контактен център СО изх.

№РКП256-КЦ01- 1095/7/28.08.2025 г.; сигнал от Контактен център вх. № РКП25-КЦ01- 1095/2/20.08.2025 година; сигнал от Контактен център вх. № РКП25-КЦ011095/11.08.2025 година; заповед

№

СОА25-РД091193/03.02.2025 година на кмета на Столична община; жалба от С. К. К. с вх.

№ С- 2043-04-350/04.06.2025 година; Решение № 2211 от 04.04.2017 година, постановено по адм. д. № 10671/2016 г. на АССГ; Определение № 15330 от 13.12.2017 година, постановено по адм.д. № 7476/2017 г. по описа на ВАС;

Определение № 2160 от 16.02.2018 година, постановено адм. д. № 1923/2018 г. по описа на ВАС; протокол за постъпили възражения; протокол от 25.06.2025 година; писмо до Началника на РДНСК СОФИЯ изх. № РКП16-ГР94473/29/17.06.2025 година; писмо до техническия директор на „Софийска вода” АД - оригинал; писмо с изх. № РКП16-ГР94-473/26/09.05.2025 година; експертно решение

№

11125/15.05.2018 г., разпореждане

№

21241604223/30.06.2024 г.; нотариален акт за замяна на недвижим имот; констативни протоколи от 12.07.2018 г. и 07.11.2018 г. и копие от НП № РКП 25-РД11-3/04.09.2025 г. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетеля Г.. Показанията му изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, като кореспондират със съставените при посещения на място констативни протоколи с приложен към тях снимков материал на състоянието на строежа, видно от които е била изградена тухлена зидария на втори етаж на сградата.

От приложения по делото констативен протокол от 07.11.2018 г.

(находящ се на л.112) се установява, че в изпълнение на заповед № РА-30314/28.09.2016 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ е бил премахнат тухлен зид на започнат втори етаж на строежа. Предвид това безспорно се установява, че тухлената зидария на втори етаж, изпълнена към 16.02.2025 г., е ново строителство и се дължи на подновяване на СМР на 4 обекта.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че с приложената по делото заповед, на кмета на район „Красна поляна“ не са делегирани правомощия за издаване на НП за този вид нарушения. Съгласно т.

7.46 от заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. на кмета на Столична община кметовете на райони на Столична община са оправомощени да издават наказателни постановления на основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ във връзка с чл.47, ал.1, б. а“ от ЗАНН за нарушения по чл. 232, ал. 1, 2, 5, 6, 8 и 9, чл. 232а, чл.233, чл. 234 от ЗУТ и по Глава VIII от НПОРИМДЕРДТСО (макар и не изцяло правно прецизно заповедта е обвързана със съответна санкционна норма от ЗУТ, а не с нарушена разпоредба). В настоящия случай Е. Д. е санкционирана именно на основание чл.232, ал.2 от ЗУТ, поради което съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Ясно и недвусмислено е посочено, че отговорността на Д. се ангажира като собственик на имота, въз основа на което се явява възложител на строежа, с оглед на което е участник в строителството, извършил СМР, като следва да се отбележи, че от правна страна последното не се приравнява на реално сторени лични действия по изграждане на тухлената зидария. Настоящият съдебен състав намира, че пред нарушителя не са били налице пречки да разбере за какво нарушение е привлечен към 5 административнонаказателна отговорност и да упражни правото си на защита, което е и сторено от него. Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че контролните органи са проявили необходимата процесуална активност и са изяснили всестранно и пълно фактическата обстановка, като са взели предвид както предходната проведена процедура по премахване на незаконния строеж, в рамките на която е бил изяснен въпросът относно неговата търпимост, вкл. по съдебен ред, така и са извършили неколкократно проверки на място, при които е констатирано продължаващо строителство.

При издаване на обжалваното наказателно постановление АНО е обсъдил и съобразил доводите, изложени във възражението срещу АУАН, като обосновано е приел същите за неоснователни.

На следващо място, съдът намира, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От обективна страна, от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на процесния обект са били извършени СМР по изграждане на втори етаж, които се установява, че са различни от СМР, извършени в предходен момент, доколкото през 2018 г. е била премахната тухлената зидария на втори етаж, поради което неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е изяснено дали се касае за „нов строеж“ или той се припокрива с този от 2018 г.