Определение № 257 от 19.12.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Габрово, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно дело № 20234200600341 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на адв. Р. Б. от ГАК, в качеството му на договорен защитник на подсъдимия С. В. И. от град Габрово против протоколно определение от 01.12.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХ дело № 675/2023 г. по описа на Габровски районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора поради допуснати по време на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, при условията на чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

В жалбата на адвокат Р. Б. се сочи, че о пределението от 01.12.2023 г. по НОХД

№ 675/2023 г. по описа на Районен съд Габрово било незаконосъобразно и необосновано. Имало отстранимо съществено процесуално нарушение, което налагало делото да бъде върнато в неговата досъдебна фаза. В обвинителния акт никъде в обстоятелствената част на същия не били посочени всички признаци на деянието от неговата обективна и субективна страна. По този начин била нарушена нормата на чл. 246, ал. 2 от НПК, която изисквала в обстоятелствената част на ОА да бъдат посочени времето, мястото и начина на извършването му. Целта на тази законова разпоредба била да се предостави възможност на подсъдимия да разбере за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност. Всяко едно деяние имало своите обективни и субективни признаци, за да може да бъде 1 квалифицирано като престъпление. В конкретният случай, не бил посочен начинът на извършване на деянието и не били посочени всички признаци на същото. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не се сочело при каква форма на вина подсъдимият е осъществил деянието, както и какво е субективното отношение на дееца към деянието. По този начин се преграждало правото на защита на подсъдимия да разбере правилно и точно обвинението, за да може да се защитава по същото. В този смисъл било Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В същото било отразено, че "Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процеса на доказване. " . Една от тези рамки била субективната страна на деянието и необходимостта същата да бъде доказана. След като не било посочено при каква форма на вина е осъществено деянието, подсъдимият нямал задължение да предполага, за да упражнява правото си на защита. В т.4.2 от същото тълкувателно решение било посочено: "Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. . . Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието". В заключителната част на това тълкувателно решение т.4.2 се сочело: "В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него.". След като не били посочени тези субективни признаци на престъплението, т.е. при каква форма на вина непредпазливост или умисъл и към кой подвид вина се отнася конкретно вмененото обвинение, нямало как да се твърди, че прокурорът е спазил повелите на закона и на задължителното за него тълкувателно решение.

Никъде в обвинителния акт не било посочено какво е отношението на дееца към деянието му. Не било посочено отношението към първото твърдение за знание или не, касаещо влязлото в сила наказателно постановление, а също така и във връзка със знанието или не дали управлява, след като е имало влязло в сила наказателно постановление. Липсвали каквито и да било наведени твърдения в тази връзка. С този обвинителен акт прокурорът ограничил правото на защита на подсъдимия да разбере за какво обвинение е предаден на съд, като не била конкретизирана и рамката на процеса досежно доказването на съставомерните признаци на деянието. По тази причина съдът неправилно приел, че не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила в смисъла, в който се правели възраженията на защитата. Районният съд констатирал в атакуваното определение, че в действителност липсва посочване на въпросът за субективната страна на деянието, но омаловажил тази липса приемайки, че 2 обвинението е точно и конкретно. Така, на стр. 7 най-долу в протокола от разпоредително заседание в мотивите си съдията-докладчик посочил:

"...макар да не е посочено, каква е и формата на вина, която се вменява на подсъдимия, а именно пряк умисъл. ". Този подход бил неправилен, тъй като следвало да се посочи и отношението на дееца към деянието. Съдът извел извод, че се касае за пряк умисъл, макар същият да не бил сезиран от прокурора с такова обвинение. Съдът се произнесъл по въпроса за вината, макар да не бил сезиран с такава поставена му доказателствена рамка относно субективната страна на деянието.

Претендира се Окръжният съд да отмени атакуваното определение по НОХД № 675/2023 г. по описа на Районен съд Габрово, като незаконосъобразно и необосновано и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуалния нарушения с изрични указания.

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя нейната допустимост. При преценка на всички материали по делото съдът намира жалбата на адв. Р. Б. за неоснователна по следните съображения:

С обвинителен акт по НОХД № 675/2023 г. на ГРС подсъдимият С. В.

И. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. В разпоредително заседание на 01.12.2023 г. адв. Б. е направил искане делото да се върне на прокурора поради допуснато в обвинителния акт отстранимо, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия И., като е изложил съображения, подобни на тези от настоящата жалба. С атакуваното протоколно определение, в същото съдебно заседание съдът е приел, че изготвеният обвинителен акт, въз основа на който е образувано наказателното производство, съдържа всички съставомерни елементи на деянието по чл.

343в, ал. 2 от НК и е съобразен с нормата на чл. 246, ал. 2 от НПК. В него изрично е посочен механизма на престъплението, обективните факти, въз основа на които се базира обвинението. Сочи се, че е безусловно ясно, макар да не е посочено, каква е формата на вина, а именно – пряк умисъл. Не е нарушено правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. Намерил е възражението на адв. Б. за допуснато в хода на ДП съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, за неоснователно. С диспозитива на произнесеното определение съдът е констатирал, че на досъдебното производство не е допуснато 3 съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, с което на практика е оставил без уважение искането на защитника адв. Б..

Становището на районния съд е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК, който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. В обвинителния акт е описано наказателното постановление, което създава предпоставката за съставомерност на деянието, както и, че е влязло в сила на конкретна датата. Твърди се, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС. Описани са действията на подс. С. И. на дата 28.10.2022 г., както и източника на данни за стореното от него.

Фактическата обстановка в ОА не може да се определи като обширна, но и самият състав на чл. 343в, ал. 2 от НК не съдържа много на брой сътавомерни признаци, които следва да бъдат осъществени, за да има престъпление. От фактическа страна обвинителният акт по НОХД № 675/2023 г. на ГРС е в състояние да очертае рамките на обвинителното твърдение, както и да даде възможност на подсъдимия да разбере за какво е предаден на съд.

В жалбата на адв. Б. основно се поддържа, че прокурорът не бил посочил формата на вина, при която е осъществено деянието. Горното не би могло да се възприеме като порок, тъй като изпълнителното деяние по чл.

343в, ал. 2 от НК може да се осъществи само при пряк умисъл. Тук не съществува възможност да се интерпретира този въпрос, както това е възможно напр. при съставите по чл. 342 и чл. 343 от НК. Нормата на чл. 246, ал. 2 от НПК, на която се позовава защитника, изисква в обстоятелствената част на обвинителния акт да се посочат: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Това са все фактически обстоятелства, които са посочени в обвинителният акт по НОХД № 675/2023 г. на ГРС. Формата на вина би имала значение и като съставомерна особеност при описанието на престъплението само, когато едно 4 фактическо деяние би могло да се квалифицира по различни състави от НК в зависимост от субективното отношение на дееца /чл. 342 и чл. 343 от НК, чл.

219, ал. 1 и 2 и чл. 219, ал. 3 от НК и пр./, но не и в настоящия случай. В този смисъл е и трайната съдебна практика, включително и Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС . В заключителната част на решението, на което се позовава защитата, се говори именно за посочване на факти /“всички факти“/, които са от значение за о бективните и субективните признаци на престъплението, а не за описание на субективните преживявания на извършителя. Те ще следва да се изведат именно от фактите. В случай, че подсъдимият има възражения относно законосъобразното връчване на НП, знанието за него и влизането му с вила, следва да направи тези възражения пред първоинстанционния съд, а потвърждаването или отхвърлянето им да се осъществи съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в наказателния процес. Дали фактите, описани в ОА са верни е въпрос по същество.

Поради изложеното, протоколното определение от разпоредително заседание на 01.12.2023 г. по НОХ дело № 675/2023 г. на Габровски районен съд е правилно и законосъобразно в атакуваната част и като такова, следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА Протоколно определение от 01.12.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХ дело № 675/2023 г. по описа на Габровски районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора поради допуснати по време на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, при условията на чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6