Решение № 4130 от 25.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11853/2022
- Вид
- Решение № 4130
- Подписан
- 25.07.2023
- В сила
- 25.07.2023
- Състав
- Красимир Мазгалов, Гюлсевер Сали, Силвана Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 345, ал.5, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4130 гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100511853 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение №8686/28.07.2022 г., постановено по гр. дело №42857/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 72 състав, е отхвърлен предявеният от ищеца „ОТП Л.“ ЕООД осъдителен иск по чл. 405 от КЗ срещу ЗАД „А.“ АД за заплащане на сумата от 5000 лв. – частичен иск от пълния размер на претенция от 68 553,78 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за причинени щети по л.а. „Лексус“, модел IS300h , с рег. № ******* вследствие на ПТП, настъпило на 10.02.2020 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „ОТП Л.“ ЕООД, с която обжалва същото като неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. В жалбата се излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото ответникът е доказал наличието на изключен риск, а именно допусната от водача на застрахования лек автомобил „груба небрежност“, като същият е преминал през кръстовище при сигнал на светофарната уредба, забраняващ това, вследствие на което е настъпило процесното ПТП с насрещнодвижещия се лек автомобил. Претендират се разноски
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „А.“ АД, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и обосновано. Поддържа се, че 1 своевременно с отговора на исковата молба от страна на ответника са направени възражение както за наличието на изключен риск, така и за неизпълнение на договорни задължения от страна на застрахования по сключения договор за имуществена застраховка „Каско“. Излага се становище, че по делото е доказано наличието на „груба небрежност“ от страна на водача на застрахования автомобил, чието поведение е била единствената причина за настъпване на процесното ПТП. В условията на евентуалност, в случай че бъде уважен предявеният от ищеца иск, се прави възражение за съпричиняване в размер на 90%. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 405 от КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, следва да са налице следните елементи от фактическия състав: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) вреди, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие; 4) отправяне на писмена застрахователна претенция от застрахования до застрахователното дружество. При кумулативната даденост на тези предпоставки, съгласно цитираната разпоредба, в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования. При наведени от страна на застрахователя възражения за изключен застрахователен риск и неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования, в негова тежест е да установи с допустимите за целта доказателствени средства твърдените факти и обстоятелства, обуславящи този извод.
2
Доколкото процесното застрахователно събитие е настъпило на 10.02.2020 г., то съдът приема, че приложимият закон за случая е Кодексът за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.).
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Разпоредбата на чл. 345, ал.5, т. 1 от КЗ предвижда, че застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие. Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за имуществена застраховка "Каско", по силата на който застрахователят е поел задължение да носи през периода 17.05.2019 г. – 16.05.2020 г. риска от увреждане на л.а. "Лексус“, модел IS300h, рег. №*******, собственост на „ОТП Л.“ ЕООД, обективиран в застрахователна полица №*******, както и че на посочените от ищеца дата и място е настъпило процесното ПТП, в резултат на което са настъпили щети по застрахования автомобил.
В настоящия случай по делото е установено по безспорен начин настъпването на застрахователно събитие, съставляващо покрит застрахователен риск, съгласно сключения между страните договор, както и настъпването на щети в причинна връзка с ПТП. Предмет на правния спор във въззивното производство е наличието на обстоятелства изключващи отговорността на застрахователя да заплаща застрахователно обезщетение и наличието на груба небрежност, уговорена като изключен риск по т. 14.5 от общите условия към застрахователния договор във вр. с чл. 345, ал. 5, т. 1 от КЗ.
Видно от раздел IV, т. 14.5 от Общите Условия за застраховка на МПС /Каско/, се установява, че страните са уговорили изключен риск при пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, когато са причинени от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, трето ползващо МПС лице или водача на МПС, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. В т. 50.2. е уговорено задължението на застрахования, да ползва и пази МПС с грижата на добрия стопанин. В т. 50.3. е уговорено задължението на застрахования, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. В т. 50.5. е уговорено задължението на застрахования, да спазва стриктно правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове при прилагането му. В т. 50.9. е уговорено, че при неспазване на задължението на застрахования по настоящата точка, застрахователят има право да намали или откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение.
3
Съгласно заключението на вещото лице водачът на застрахования лек автомобил е имал техническа възможност да възприеме насрещнодвижещия се автомобил и да пропусне преминаването му, след което да извърши предприетата маневра за завиване на ляво, но въпреки това не го е сторил. С експертизата, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвена и обективна и кореспондираща с изслушаните по делото свидетелски показания и приложения протокол за ПТП, вещото лице е констатирало, че към момента на настъпване на ПТП за лек автомобил „Лексус“ е било налице червен сигнал на светофарната уредба, а за лек автомобил „Пежо“– зелен.
За да отхвърли предявения частичен иск срещу застрахователя, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че поведението на водача на застрахования автомобил следвало да се квалифицира като „груба небрежност“.
Поначало неспазването на правилата за безопасност на движението е нарушение, което, в зависимост от вида на нарушените правила, е възможно да обоснове груба небрежност (решения по гр. д. № 387/2010 г., гр. д. № 4075/2013 г., гр. д. № 951/2011 г., гр. д. № 2798/2014 г., гр. д. № 4417/2015 г., гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата обаче съставлява "груба небрежност", а е необходимо констатацията за проява на груба небрежност да следва от преценката на цялостния доказателствен материал по делото. /определение № 124 от 6.3.2017 по търг. дело № 1914/1914 на I Т. О./.
В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по- засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по- елементарна степен на загриженост (в т.см. решение No 184/24.02.2016 г. по т. дело No 3092 по описа за 2014 г., II ТО, Определение № 50186 от 18.04.2023 г. по т. д. № 1192 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). Грубата небрежност следователно е налице при неполагане на значително по- занижена степен на загриженост към извършваната дейност /Решение N 348/11.10.2011 г. по гр. д.
No 387/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о./.
В процесният случай мнозинството от настоящия въззивен състав намира, че не може да се направи обоснован извод за груба небрежност, проявена от водача на застрахования автомобил л.а. "Лексус“, модел IS300h, рег. №*******, собственост на „ОТП Л.“ ЕООД при установения механизъм на ПТП. Не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява груба небрежност. Дори да се приеме, че в случая е налице лоша преценка на пътната обстановка от страна на водача, това действие, не може да се квалифицира като груба небрежност, защото няма неполагане на грижа, 4 която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност и при подобни условия. Ответникът не е доказал, че водачът на застрахования автомобил е проявил груба небрежност, даваща основание на застрахователя да откаже заплащане на застрахователното обезщетение. Следователно са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение на ищеца за процесния автомобил.
Размерът на обезщетеното трябва да съответства на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на вещта. Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ стойността за възстановяване на лек автомобил „Лексус IS300H“ ДК №*******, определена към датата на настъпване на ПТП, по пазарни цени, възлиза на 62 549,83 лв., а средната пазарна стойност на процесния лек автомобил към датата на събитието възлиза на 67 539 лв.
Изчислено е, че стойността за възстановяване на автомобила възлиза на 92,6% от действителната стойност. В случая със САТЕ по делото е направен извод, че е налице тотална щета и възстановяването на застрахования автомобил е икономически нецелесъобразно. Когато е налице пълна увреда се дължи обезщетение в размер на действителната стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0afffcad-2407-40a1-a1e0-92d5ce88c6c9