Определение № 262 от 18.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500323 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№15625/29.04.2025г. от „И Ф“ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт А. Г., против Определение №1063 от 11.04.2025г., постановено по в.ч.гр.дело №640/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба вх.

№8532/06.03.2025г. против Определение №4800/16.11.2024г., постановено по гр.дело №2110/2024г. по описа на Районен съд-Асеновград, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа пропускът на съда да се произнесе по искане на страната да подлежи на обжалване. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на насрещната искова молба за разглеждане от Районен съд-Асеновград, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба Н. И. М. е депозирал чрез пълномощника адв.Р. Р. писмен отговор на същата, според който тя е процесуално недопустима, тъй като се обжалва определение, с което не е разгледана жалба срещу „мълчалив отказ“ за разглеждане на насрещна искова молба, каквато изобщо не е депозирана по делото и какъвто не е институт на гражданския 1 процес и не подлежи на обжалване, а, дори и да се приеме да е налице изричен отказ, той не попада сред изчерпателно изброените обжалваеми определения по чл.274,ал.1 от ГПК. Счита компетентен да разгледа настоящата частна жалба да е Върховният касационен съд, а не Апелативният съд. Моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, както и да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв в размер на 480лв. с ДДС.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, поради което се явява допустима. Доводите на ответника по нея са такива по същество относно липсата на обжалваем съдебен акт на районния съд и касаят основателността, а не допустимостта на настоящата частна жалба. Поддържаното от ответника частната жалба да подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд, а не от апелативния съд, не е съобразено с предвидената в чл.274,ал.2 от ГПК компетентност.

Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на страните, намира следното:

По искова молба вх.№12485/09.09.2024г. от Н. И. М. против „И Ф“ЕООД е образувано гр.дело №2110/2024г. по описа на Районен съд-Асеновград. С исковата молба, уточнена с молба вх.№13564/30.09.2024г., е предявен като частичен иск за заплащане на сумата от 350лв. като част от общо дължима сума от 2569,92лв., представляваща платени от ищеца на ответното дружество без основание суми в периода 11.05.2023г.-03.09.2024г. С подадения в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор вх.№15010/30.10.2024г. на исковата молба ответникът е възразил по редовността на същата, признал е да е осчетоводил плащания на суми от общо 2600лв., но е заявил те да са получени за погасяване на договор за кредит №427029 от 28.02.2023г. Заедно с отговора е подадена и искова молба вх.№15009/30.10.2024г. по чл.211 от ГПК, посредством която ответникът „И Ф“ЕООД предявява насрещен иск против 2 ищеца Н. И. М. за прогласяване за нищожна на клаузата по чл.3 от договора за кредит №427029 от 28.02.2023г. По тази насрещна искова молба е образувано отделно гр.дело №2559/2024г. по описа на Районен съд-Асеновград, производството по което е прекратено с Определение №4520 от 01.11.2024г. по съображения за неправилното му образуване, тъй като исковата молба е подадена по вече образуваното гр.дело №2110/2024г. и посредством нея е предявен насрещен иск, като същата е изпратена с писмо изх.

№4185/01.11.2024г. по това дело и е приложена на корицата му. По него е постановено Определение №4800 от 16.11.2024г. по чл.140 от ГПК, в което не е упомената подадената от ответника насрещна искова молба и посредством което съдът не се е произнесъл дали приема за разглеждане предявения с нея насрещен иск. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2025г., за което на ответника е връчена на 26.11.2024г. призовка с препис от определението. От него е подадена молба вх.

№16453/27.11.2024г., с която възразява по изготвения със същото доклад досежно липсата на произнасяне по предявения насрещен иск, с оглед на която не става ясно дали той е допуснат или не, съответно липсва срок за обжалване на евентуален отказ. На същата дата ответникът е депозирал и частна жалба вх.№16452 по регистъра на РС-Асеновград и вх.

№8532/06.03.2025г. по регистъра на Окръжен съд-Пловдив, по която е образувано в.ч.гр.дело №640/2025г. Частната жалба е подадена против Определение №4800 от 16.11.2024г. по чл.140 от ГПК, с което съдът не се е произнесъл по повод насрещния иск. Жалбоподателят счита, че вероятно е налице мълчалив отказ, поради което определението е неправилно, а в случай, че просто е налице пропуск на съда да се произнесе за допускане на насрещния иск, то определението отново е неправилно като непълно. Така подадената частна жалба е приета за недопустима с обжалваното понастоящем Определение №1063 от 11.04.2025г. като насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като с нея се атакува непроизнасяне на съда по предявен от страната насрещен иск, а в гражданския процес не е налице института на мълчаливия отказ, приложим в административния процес по отношение на административните актове, като за пълнота е отбелязано, че дори да бе допустимо обжалването на мълчалив отказ на съда, то в случая ответникът изобщо не е сезирал съда с насрещен иск, по който да се дължи произнасяне.

3

При така установеното настоящата инстанция намира неправилно окръжният съд да е приел от страна на ответника да не е бил предявен насрещен иск, както неоснователно се поддържа и от ответника по частната жалба, предвид подадената искова молба, находяща се на корицата на делото на районния съд, по която първоначално е било образувано отделно дело, впоследствие прекратено, именно защото се касае за предявен насрещен иск по висящото дело. При произнасянето по чл.140,ал.1 от ГПК с обжалваното от ответника определение районният съд не е отчел подадената насрещна искова молба и не се е произнесъл дали приема за разглеждане предявеният с нея насрещен иск. Липсата на произнасяне, както правилно е приел окръжният съд, не представлява подлежащ на обжалване съдебен акт сред предвидените от чл.274,ал.1 и ал.2 от ГПК, доколкото в гражданския процес не е уреден института на мълчаливия отказ. Неоснователно жалбоподателят счита, че по този начин е лишен от право на защита. Липсата на произнасяне по всички искания и възражения на страните, очертаващи предмета на спора, с проекта за доклад по чл.140,ал.3 от ГПК следва да бъде релевирана от страните при изготвяне на окончателния доклад по чл.146 от ГПК. В случая ответникът е подал нарочна молба преди насроченото първо открито съдебно заседание, в което ход на делото не е бил даден, в която е изложил възраженията си за непълнота на доклада досежно предявения от него насрещен иск. Не е налице процесуална пречка по отношение на предявения в срока по чл.211,ал.1 от ГПК за отговор на исковата молба насрещен иск първоинстанционният съд да се произнесе в първото редовно проведено открито съдебно заседание при изготвяне на окончателния доклад като постанови изрично дали го приема за съвместно разглеждане или не го приема и постановява отделянето му, съгласно чл.211,ал.2 от ГПК.

Обсъденото дава основание на настоящата инстанция да приеме частната жалба за неоснователна и да потвърди атакуваното с нея определение като правилно.

С оглед на този резултат и във връзка с изричното искане в отговора на частната жалба, на упълномощения от ответника по нея, чрез когото е подаден, адв.Р. Р., на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, следва да се присъди възнаграждение в размер на 200лв. за оказаната безплатно адвокатска защита.

Предвид изложените мотиви, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1063 от 11.04.2025г., постановено по в.ч.гр.дело №640/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА „И Ф“ЕООД, ЕИК **********, гр.С, ул. Б, № ******, да заплати на адвокат Р. Н. Р. от АК-Пловдив, с личен №********, адрес: гр.П, ул. *******, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата от 200лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за оказаната безплатно на Н. И. М. адвокатска защита в производството пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5