Определение № 1757 от 17.06.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ......................

/ …………………2020 г.

Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Светла

Пенева въззивно гражданско дело № 1236 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 1055 от 27.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 16016 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, четиринадесети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на К.Г.Н. сумата

1 555,36 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2016 г. -

30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /07.10.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР и член 86 от ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 340 лева, на основание член 78 от ГПК; както и е осъден въззивникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 245,21 лева на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на решението.

На основание член 267, алинея 1 от

ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

О П Р Е

Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

17.08.2020 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член

140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.