Определение № 260 от 18.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Велико Търново, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20254100500085 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. И. М. – Г. от ВТАК, в качеството на процесуален представител на Т. М. Е., против Определение № 1894/30.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1275/2024 г. по описа на ГОРС, като са развити оплаквания за неправилност. Твърди се, че при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид освен фактическата и правна сложност на делото, но и всички финансови, личностни и времеви фактори. Сочи, че присъденото възнаграждение е неправилно определено, като не е съобразено с чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова по чл. 248, ал. 3 ГПК, вместо което постанови друго, с което да осъди ответната страна „Е..” ЕООД да заплати на адв. И. М. – Г. за оказаното процесуално представителство на ищеца, което да бъде съобразено с чл. 7, ал. 2 НМРАВ.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – „Е..” ЕООД чрез юрк. М. М., с който заема становище за неоснователност на същата и моли да бъде отхвърлена по развити съображения.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобрази писмения отговор по жалбата, запозна се с данните по делото, приема за установено от 1 фактическа страна следното:

С постановеното първоинстанционно решение № 852/29.11.2024 г., по гр. дело № 1275/2024 г. по описа на ГОРС е уважен предявеният от Т. М. Е. чрез пълномощник по чл. 38, ал. 2 ЗАдв адв. И. М. – Г. иск по чл. 439 ГПК против „Е..” ЕООД, с което е прието за установено, че по отношение на ответника ищецът не дължи изпълнение на следните суми: 5912,88 лв. – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.04.2007 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата от 856,35 лв. – договорна лихва за периода от 25.06.2009 г. до 21.11.2010 г.; сумата от 648,96 лв. – наказателна лихва за периода от 25.06.2009 г. до 21.11.2010 г., сумата от 148,36 лв. – заплатена държавна такса за производството и сумата от 435,06 лв.– заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми е образувано изпълнително дело № 781/2010 г. по описа на ЧСИ № 728 – КЧСИ с район на действие ВТОС, поради факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание – изтекла погасителна давност. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв ответникът „Е..” ЕООД е осъден да заплати на адв. И. М. – Г. сумата от 450 лв. за оказаното процесуално представителство на ищеца в първоинстанционното производство. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК адв. И. М. – Г. в качеството на процесуален представител на Т. М. Е. е предявила искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, а именно за присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., като е възразила, че присъденото адвокатско възнаграждение е неправилно, тъй като определеният размер е под минималния такъв съобразно чл. 7, ал. 2 НМРАВ. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК от юрк. М. М. като пълномощник на ответника по делото „Е..” ЕООД, с което искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е оспорено като неоснователно. С обжалваното Определение № 1894/30.12.2024 г. по гр. д. № 1275/2024 г. по описа на ГОРС съдът е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени по чл. 38, ал. 2 ЗА.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Частната жалба е предявена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното определение по чл. 248, ал. 3 ГПК потвърдено, като правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

Същинският предмет на обжалването е относно "справедливия" размер на адвокатското възнаграждение за защита по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК.

По този въпрос въззивната инстанция приема, че съдът не е обвързан от НМРАВ по аргументи от решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС и други решения на СЕС. Приема, че съдът има възможност да се отклони от определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, като прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на процеса и съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. По този начин косвено се гарантира правото на справедлив съдебен процес. Тези мотиви са доразвити и затвърдени в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, с което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

В настоящия случай, въззивният съд приема, че присъденото в полза на осъществилия безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер от 450 лв., съответства на характеристиките на защитата, осъществена по конкретното дело, на обема и процесуалните усилия на оказаната адвокатска защита и в този смисъл не е занижено.

По изложените съображения,

3 частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 248, ал. 3 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1894/30.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1275/2024 г. по описа на ГОРС.

Определението подлежи на обжалване от страните по делото с частна жалба при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4