Определение № 2748 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2748 гр. София, 30.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002103892 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и касационна жалба на В. А. Г., срещу въззивно решение № 97/29.01.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 1409/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 262440/21.07.2022 г. по гр. д. № 3791/2021 г. на Софийски градски съд, и като краен резултат Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на В. А. Г., сумата 20 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което е оправдан с решение № 257/127.01.2020 г., постановено по НД № 1066/2019 г. на ВКС, след отмяна на осъдителна присъда, постановена от Софийски градски съд, и решение на Софийски апелативен съд, с което е бил намален размера на наказанието „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2020 г., като иска в разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен.

Ответникът Прокуратурата на Република България обжалва въззивното решение в осъдителната му част, с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Моли решението в тази част да бъде допуснато до касационен контрол по правните въпроси: за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.

52 ЗЗД, както и за съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при 1 определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г., а по отношение на втория въпрос сочи противоречие с решение № 43/26.05.2022 г. по гр. д. № 2373/2021 г. на III г.о.; решение № 60323/11.02.2022 г. по гр. д. № 517/2021 г. на III г.о.; решение № 50053/02.05.2023 г. по гр. д. № 2163/2022 г. на III г.о.

Ищецът В. А. Г., не е подал писмен отговор на касационната жалба на ответника.

Ищецът обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения от него иск за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. В касационната жалба излага доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК повдига следните правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване: 1. „Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД“; 2. „За приложението на чл. 52 ЗЗД относно критериите за определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, както и за задължението на въззивния съд да вземе предвид всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни при определяне размера на обезщетението, като посочи и конкретното им проявление“; 3. „Принципът на справедливост, заложен в нормата на чл. 52 от ЗЗД, изисква ли сходни случаи да се разрешават по сходен/идентичен начин, а различните – по различен?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, фактите, на които се основават мотивите му, както и да направи съвкупна преценка по доказателствата?“. Според жалбоподателя - ищец разрешенията на първите два въпроса, дадени от въззивния съд, са в противоречие с практиката на ВКС: ППВС № 4/23.12.1968 г.; решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о.; решение № 394/18.01.2012 г. по гр. д. № 1520/2010 г., III г.о.; решение № 391/13.01.2012 г. по гр. д. № 201/2011 г., III г.о.; решение № 395/18.01.2012 г. по гр. д. № 159/2011 г., III г.о.; решение № 43/26.05.2022 г. по гр. д. № 2373/2021 г., III г.о.; решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г., IV г.о.; решение № 280/26.11.2018 г. по гр. д. № 125/2018 г., IV г.о. и др. По третия въпрос се сочи противоречие с решение № 126/28.10.2020 г. по гр. д. № 4374/2019 г., III г.о., и решение № 214/08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г., IV г.о., а по четвъртия въпрос – с ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК, решение № 43/04.03.2022 г. на по гр. д. № 2597/2021 г., IV г.о.; решение № 60268/25.03.2022 г. по гр. д. № 391/2021 г., III г.о.; решение № 211/21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., IV г.о.; решение № 21/26.02.2021 г. по гр. д. № 2029/2020 г., I г.о.; решение № 194/11.01.2021 г. по гр. д. № 4488/2019 г., IV г.о. и др.

Ответникът Прокуратурата на Република България, не е взел становище по касационната жалба на ищеца.

2

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, и са процесуално допустими.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление. Посочено е, че с постановление от 14.01.2016 г. по пр.пр. № 4005/2016 г. на СРП, ДП № 3382 ЗМК 106/2016 г. на 07 РУ – СДВР, ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 6 от НК. На същата дата с прокурорско постановление Г. бил задържан за срок от 72 часа, а с определение от 16.01.2016 г. по ч.н.д.

№ 869/2016 г. на СРС му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. На 24.01.2016 г. била изготвена съдебно-психологична и психиатрична експертиза относно способността на ищеца да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. С определение от 24.03.2016 г. по ч.н.д. № 1326/2016 г. на СГС взетата мярка за неотклонение "задържане под стража“ била заменена с мярка „домашен арест“, последната заменена с определение от 13.05.2016 г. по ч.н.д. № 8323/2016 г. с „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. С постановление от 22.11.2016 г. на СГП по пр.пр.

№ 17785/2016 г., деянието било преквалифицирано и ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 115, ал. 1, във вр. с чл. 18 от НК. С постановление от 22.11.2016 г. на наблюдаващия прокурор при СГП по отношение на ищеца била взета мярка на процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“.

По обвинителен акт срещу ищеца било образувано НОХД № 292/2017 г. по описа на СГС, което било прекратено и делото било върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На 24.03.2017 г. бил внесен нов обвинителен акт и образувано НОХД № 1308/2017 г. на СГС, като в проведеното на 24.04.2017 г. първо открито съдебно заседание пострадалият бил конституиран в процесуалните качества на частен обвинител и на граждански ищец по приет за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 150 000 лв. Делото приключило с присъда № 270/07.11.2017 г., с която Г. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.

115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години при първоначален „строг“ режим на изпълнение и бил осъден да заплати на пострадалия сумата от 50 000 лв. - обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2016 г., както и да заплати направените деловодни разноски. Присъдата била протестирана и обжалвана по ВНОХД № 275/2018 г. на Апелативен съд – София, който изменил същата, като деянието е било преквалифицирано от престъпление по чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК в престъпление по чл. 119, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, намален е размера на наказанието лишаване от свобода от седем на три години с приложението на института на условното осъждане, и е отхвърлен гражданския иск за разликата над сумата от 25 000 лв.

3

По касационна жалба на ищеца било образувано НД № 1066/2019 г. на ВКС, което завършило с решение № 257/17.01.2020 г., с което ВКС отменил изцяло решението по ВНОХД № 275/2018 г. на Апелативен съд – София и на основание чл. 12, ал. 1 от НК оправдал Г. за извършено престъпление по чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а гражданският иск е бил отхвърлен изцяло. С определение от 02.06.2020 г., по НОХД № 1308/2017 г. на СГС, била отменена мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“, а със заповед от 30.07.2020 г. на комисар в ГД „Национална полиция“ - МВР била снета полицейската регистрация на ищеца от всички информационни фондове на МВР.

Посочено е, че наказателното производство срещу нето било отразено в публикации в електронни медии: bnr.bg („Таксиметров шофьор намушка с нож млад мъж в столицата“), bntnews.bg („Таксиметров шофьор намушка млад мъж“), btvnovinite.bg („Таксиметров шофьор намушка 25-годишен в столичния[жк]; „Оставиха в ареста таксиджията, който прободе с нож клиент в София“), dariknews.bg („Таксиметров шофьор намушка с нож клиент в столицата“; „Оставиха в ареста таксиметровия шофьор, ранил с нож клиент“), petel.bg („Таксиметров шофьор намушка с нож млад мъж в София“) и chernomore.bg („Таксиджия намушка с нож 25-годишен мъж“). От събраните гласни доказателства е установено, че наказателното преследване е повлияло негативно върху физическо и психическо здраве на ищеца, уронило доброто му име в обществото, довело и до намаляване на неговите доходи като водач на таксиметров автомобил. Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза въззивният състав е приел, че у Г. е била налице установена повишена тревожност в периода на наказателното преследване, която била обаче под критериите за поставяне на психиатрична диагноза.

За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е взел предвид, че ищецът е бил обвинен в извършването на тежко престъпление по смисъла на чл.

93, т. 7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.

Наказателното производство се е развило в две фази – досъдебна и съдебна, като е продължило общо четири години и три дена, в който период на ищеца последователно били наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“, „домашен арест“ и „парична гаранция“, а в периода от 22.11.2016 г. до 30.07.2020 г. по отношение на ищеца била взета мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Р. България без разрешение на прокурора или на съда“. Съобразено е обстоятелството, че наказателното преследване е било медийно разгласено. Отчетена е също възрастта на ищеца /58 г./, както и че незаконното преследване не е довело до трайни и необратими последици за неговото физическо и психическо здраве.

В заключение, обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразно конкретните обществено- икономически условия в страната през периода на наказателното производство, въззивният съд е счел, че обезщетение в размер от 20 000 лв. удовлетворява обществения критерий за справедливост и е достатъчно да компенсира ищеца за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство.