Решение № 360 от 17.11.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. ХАСКОВО, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500249 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община *** против Решение № 260029/21.02.2022 г., постановено по гр. дело № 2348/2021 г., по описа на Районен съд – Хасково, с което е прието за установено по отношение на Община ***, ЕИК 000904261, че Г.Д. Г., ЕГН **********, от гр. ***, и П. Д. Г., ЕГН **********, от ***, са собственици на основание давностно владение и наследяване на следните недвижими имоти, а именно:

Незастроен УПИ *** в кв.*** по плана на с.***, Община ***, с площ от 770 кв.м., при съседи на поземления имот: улица и имоти XVII и XIII и Незастроен УПИ XIII в кв. *** по плана на с.***, Община ***, с площ от 1020 кв.м., при съседи на поземления имот: улица и имоти XVII, XVIII и VI-43.

Недоволен от така постановено решение е останал въззивникът Община – ***, който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, поради необоснованост, както и че същото е постановено в противоречие със закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба са изложени доводи, обосноваващи неправилното приложение на пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г. /, предвиждащ спиране на давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31 1 декември 2007 г. Впоследствие срокът на мораторуима бил продължаван многократно без никакво прекъсване, като съгласно последното му изменение с ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г. той бил продължен до 31 декември 2022 г. Според въззивника твърдяното от ищците давностно владение попада изцяло в периода на посочената законова забрана по пар. 1 от ЗДЗС, но в мотивите на решението липсвало каквото и да било обсъждане от страна на първоинстанционния съд на това основно за спора обстоятелство, за което бил длъжен служебно да следи. В тази връзка се изтъква още, че съдът изобщо не обсъдил представените от ответника доказателства, че двата имота са били общинска /държавна/ собственост още от 1990 г. Вместо това съдът се концентрирал върху доводите и доказателствата на ищцовата страна и най-вече върху гласните такива, обслужващи неговата теза за придобиване на двата имота по давност, без да обсъди и други съществени за делото въпроси, каквито били доколко събраната доказателствена съвкупност установява по безспорен начин осъществяването на владението именно на процесните имоти, които били общинска собственост съгласно представените по делото актове за частна общинска собственост. По-нататък, жалбоподателят съзира противоречия и неясноти между писмените и устните доказателства. Така и двамата свидетели на ищците посочили на предявените им в с. з. скици, че имотите УПИ XIII и XVII са собствени на ищците, а според св. Д. УПИ XVIII бил застроен с две къщи. Сочените данни противоречали на всички събрани по делото доказателства, според които поземлените имоти били незастроени. От друга страна съдът пропуснал да обсъди несъответствията в събраните многобройни писмени доказателства досежно обстоятелството кои точно имоти приживе декларирал наследодателят на ищците, респ. заплащал данъци на общината. С горните оплаквания жалбоподателят аргументира наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, а оттук и необоснованост на постановеното решение.

Изразява се несъгласие и с възприетото в мотивите на обжалвания акт, че едва с предприемане на действия по снабдяване с нотариален акт през месец октомври 2020 г. и подаването на декларация до Община ***, последната съставила актове за общинска собственост. Този извод противоречал на приетите по делото Акт № 1198/08.11.2013 г., Акт № 1199/08.11.2013 г. и други писмени доказателства, сочещи, че общината заплаща съответните местни данъци и такси за описаните в тях имоти от 2013 г. до момента на завеждане на настоящия иск. Това становище противоречало и на обстоятелството, че още през 1990 г. ответникът е считал процесните имоти за свои /държавни според съществуващата правна уредба към онзи момент/, като се е разпоредил с тези имоти, учредявайки право на строеж в полза на трети лица. С оглед изложеното се прави искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд - Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения установителен иск. Претендират се и присъждането на разноски по делото.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Г.Д. Г. и П. Д. Г., чрез пълномощника им адв. Ж. Г., с който се оспорва подадената въззивна жалба.

Твърди се, че ангажираните по делото доказателства установявали владението на 2 процесните имоти, като на този извод сочили и показанията на доведения от ответника свидетел – В. К.. От представените вносни бележки и други писмени материали било установено, че данъкът за недвижимите имоти бил платен по идентификационен номер, кореспондиращ с партида № ***, под който номер бил заведен незастроения деклариран имот, а декларираната площ била приблизително равна на площта на процесните имоти, което според въззиваемите може да се приеме за допусната техническа грешка при попълване на декларацията и следователно посоченото в справката била индикация за обстоятелството, че при самия ответник имота е заведен като такъв на наследодателя Д. Д. – в противен случай общината не би изисква заплащане на данък. По отношение на актовете за частна собственост от 2020 г. се твърди, че същите са издадени без да има законово основание и не можели да се противопоставят на давностното владение. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд - Хасково, като правилно и законосъобразно. Претендират се и присъждането на разноски по делото.

С оглед направеното възражение във въззивната жалба за липса на идентичност между процесните имоти съдът назначи съдебно-техническа експертиза. Пред въззивната инстанция е прието като доказателство по делото и копие от удостоверение за наследници на Г.Д. Г. с изх. №18 от 05.01.2015 г.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищците Г.Д. Г. и П. Д. Г. срещу Община ***, с искане да бъде прието за установено между страните по делото, че ищците са собственици на основание давностно владение и наследяване на следните недвижими имоти, а именно: Незастроен УПИ XVIII в кв.** по плана на с.***, Община ***, с площ от 770 кв.м., при съседи на поземления имот: улица и имоти XVII и XIII и Незастроен УПИ XIII в кв. *** по плана на с.*** , Община -***, с площ от 1020 кв.м., при съседи на поземления имот: улица и имоти XVII, XVIII и VI-43.

В обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят, че на основание наследство и придобивна давност са собственици, при равни квоти, на следните горепосочените недвижими имоти. Излага се, че имотите са владени и ползвани от баща им, без противопоставяне от трети лица, от 24.02.2000г., когато починала майка им, както и че след смъртта на баща им на 04.07.2013г. продължили необезпокоявано да ползват двата имота, като ги орали, почиствали и отдавали под аренда, и заплащали съответните данъци и такси-смет. Ищците сочат, че на 14.10.2020г. са заявили пред Община*** издаването на удостоверение във връзка със снабдяване с нотариален акт за собственост на двата недвижими имота, като представили и молба-декларация за признаване претендираното от тях право на собственост по наследство и давност, но с писмо-отговор от 16.10.2020г. били уведомени от ответника, че двата недвижими имота са актувани с актове за частна общинска собственост, издадени на 14.10.2020г. С изложеното обосновават правният интерес от 3 предявяване на иска, инициирал настоящото производство. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд (л. 94 от ГД) се конкретизира ищцовата претенция, като се сочи началния период на владението, който бил от 50-те години на миналия век до настоящия момент.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявения иск като неосновател. Твърди, че процесните имоти са собственост на общината, като същите били актувани още през 2013 г. с АОС с номер 1198 и 1199 от 08.11.2013 г. В тази връзка се представят сочените актове, както и други доказателства, от които се установявало заплащането на данъци и такси от ответника в качеството му на собственик на тези имоти, считано от 2013 г. Оспорва се твърдението за осъществено владение, доколкото назначената от представляващия общината комисия от наличните писмени материали констатирала, че върху процесните имоти има учредено право на строеж в полза на трети за спора лица, а при посещение на място било установено, че учреденият сервитут не е реализиран, като имотите били изоставени. От друга страна, предпоставките за придобиване по давност не са били налице и по причина, че сочения от ищците период попадал по време с периода на забраната за придобиване на имоти държавна и общинска собственост, въведена първоначално с чл. 86 от ЗС редакцията към 1990г. и по-късно, считано от 01.06.2006 г. - с пар. 1 от ЗДЗС. Оспорват се представените от ищците 12бр. приходни квитанции. Твърди се, че същите не установяват заплащането на данъци и такси именно за процесните имоти.

Видно от удостоверенията за наследници с изх. № 18 от 05.01.2015 г. и изх. № 008 от 23.09.2020 г. ищците Г. Д. Г. и П. Д. Г. са наследници на баща си Д. Г. Д., който е наследник на дядо им Г.Д. Г. Последният е бил собственик на имот с пл. № ***, кв. *** находящ се в с. ***, общ.***, по кадастралния и регулационен план, одобрени със заповеди № 586 и 587 от 1939 г. За имота са отредени УПИ с номера I-43 II-43 и улица о.т.64-70-83.

С изменение на регулационния план през 1967 г. улицата е закрита и са отредени парцели IV-43 и VI-43. Парцел VI-43 е записан на бащата на ищците – Д. Г. Д., починал 04.07.2013 г. Този имот, ведно с построената в него жилищна сграда е бил предмет на разпоредителна сделка с нотариален акт за покупко-продажба на НИ със страни ищците, като продавачи и Х.М., като купувач (л.103 от ГД). Двата парцела са отредени за югоизточната част от имот с пл. №***, идентична с част от парцел*** по първоначалния план преди изменението. За останалата западна част от имот *** няма отреждане, идентична с *** и част от парцел ***. По действащия план в югоизточната част на имот пл.

№*** са оформени парцели IV-43 и VI-43 в кв.***. Със заповед от 1988 г. северозападната част от имот пл. *** е разделена на три парцела XVII, XIII и XVIII, като последните два са предмет именно на настоящото производство. Дворното място с площ от 770кв., представляващо УПИ XVIII е било актувано с АДС от 03.08.1990 г. /л. 89/. Със заповеди от 1990 г. и от 1992 г. на съответните местни органи към посочения момент в полза на трети за спора лица е било учредено право строеж за всеки от трите УПИ XVII, XIII и XVIII, представляващи част от северозападната част от имот пл. ***. Такъв не е бил реализиран в 4 процесните имоти, които през 2013 г. са били актувани с актове за общинска собственост, а впоследствие през 2020 г. – преактувани.

От заключението по назначената съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че процесните XVII и XVIII, описани в исковата молба са идентични с имотите, показани на скиците и актувани с АОС от 2013 г. на основание чл. 2, ал.1, т. 1 и 2 ЗОбС и АОС от 2020 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОбС. Същите са в северозападната част на имот с пл. ***, който е бил собственост на дядото на ищците. Според констатациите на експерта спорните имоти са за жилищно застрояване, но в тях не е извършено строителство, а единствено са оградени с мрежа и дървени колове към съседните имоти и към улица о.т. 63-43. Установява се също така, че УПИ XIII и XVIII не са разделени с ограда. Това дворно място е изорано през пролетта на 2022 г. и част от терена е засят с царевица. При ответника не са установени преписки за отчуждаване на процесните имоти или други части от имот пл. *** за общински и други мероприятия.

Разпечатката съдържа 24 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0afb46a0-373e-423d-b6ae-5c9a92f7e3df