Определение № 1073 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1073 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20261100201783 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 61, ал. 3 от НПК.

Постъпила е жалба, подадена от А. З. И., чрез неговия служебен защитник адв. Н. Д., по ДП № 15291/2021 г. по описа на 03 РУ- СДВР , пр. пр.

№ 24027/2021 г. по описа на СГП. Жалбата е на основание чл. 61, ал. 3 от НПК и с нея се моли наложената на обв. А. И. мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 3000 лева“ да бъде отменена или, алтернативно, размерът да бъде намален. Изтъква се, че не били налице основанията на чл.

56, ал. 3 от НПК за подобна тежка мярка за неотклонение. И. бил с установена и известна и на разследващите органи самоличност и известен адрес, на който постоянно живеел и винаги можел да бъде открит и призован по надлежния ред за извършването на всички необходими процесуално-следствени действия с негово участие. До този момент обвиняемият по никакъв начин не бил затруднил или препятствал хода на воденото досъдебно производство.

Отделно не били взети предвид и обсъдени социалния статус на обвиняемия, семейното му положение и другите предвидени в закона предпоставки. Сочи се също, че И. бил безработен и нямал доходи, за което се представя справка от ТД на НАП. Представя се с жалбата и удостоверение за раждане, от което е видно, че обвиняемият е баща на малолетното дете В.А. И.а, родена на ********., за което полагал грижи по отглеждането и възпитанието. Същият нямал парични влогове, не притежавал недвижими имоти и живеел под наем, за което се представя договор от 19.06.2024 г. В заключение се твърди, че в 1 постановлението, с което била взета мярката за неотклонение „Парична гаранция“ липсвал и мотиви и не било взето предвид , че досъдебното производство, по което А. З. И. бил привлечен като обвиняем, било образувано преди повече от четири години, но въпреки това И. през цялото време имал добросъвестно процесуално поведение.

При преценка допустимостта на жалбата, съдът счита следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения тридневен срок по чл. 61, ал.

3 от НПК (съобразно обстоятелството, че мярката за неотклонение „Парична гаранция в размер на 3000 лева“ е взета с изрично постановление на СРП, предявено на 20.02.2026 г., а жалбата срещу така наложената мярка е депозирана в деловодството на СГС на 23.02.2026 г.), поради което същата е подадена от лице с правен интерес и е допустима.

Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя, приложените с жалбата документи и материалите по ДП № 15291/2021 г. по описа на 03 РУСДВР, пр. пр. № 24027/2021 г. по описа на СГП, счита следното:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 61, ал. 2 от НПК, при определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия. Употребата от законодателя на съюза „и“ недвусмислено сочи, че обект на преценка при вземане на мярка за неотклонение „Парична гаранция“ е не само имущественото положение на обвиняемия, но и останалите кумулативни обстоятелства, визирани в общата разпоредба на чл. 56, ал. 3 от НПК („При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия“).

В тази връзка съдът отчита, че законодателят е посочил на първо място и подлежащо на приоритетна преценка степента на обществената опасност на самото престъпление. В случая на обв. А. З. И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, предвиждащо наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години и допълнително кумулативно наказание – „глоба до двойния размер на получената сума“. Самото обстоятелство, че за престъплението се предвиждат две кумулативни наказания, както и 2 сравнително високият фиксиран долен праг на наказанието „лишаване от свобода“, определено сочат на отношението на законодателя към характеристиките на този вид престъпление, което безспорно го очертават като такова с висока степен на обществена опасност.

Преди всичко, съобразно и общите изисквания на чл. 56, ал. 1 от НПК, приложими при определянето на която и да е мярка за неотклонение, в случая може да се направи обосновано предположение обв. А. И. да е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Този извод се подкрепя по достатъчен начин от събраните до момента доказателства, сред които съдът следва да открои показанията на пострадалия (макар и починал впоследствие) Х.З., потвърдени контролно от проведените разпити пред съдия по реда на чл.

223 от НПК на банковите служители Д.Б. и С.А., приложената документация за откритата банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД на името на пострадалия Х.З. и предоставената му дебитна карта и осъществените общо 59 тегления на значителни суми посредством тази дебитна карта през АТМ устройства за сравнително кратък период между 27.08.2021 г. и 25.10.2021 г. на обща стойност 100 700 лева, както и от заключенията на две видеотехнически и една комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертизи, сочещи, че почти всички тегления от АТМ устройства са осъществени именно от обв. А. И..

При наличната доказателствена обезпеченост на обоснованото нарушение, следва да се направи кумулативната преценката по чл. 57 от НПК за опасност от укриване или извършване на престъпление. Вярно е, че обв. И. е неосъждан и досъдебното производство продължава вече повече от четири години, макар и не само поради определено мудните темпове на разследване, но и предвид фактическата и правна сложност на делото и други непредвидени обстоятелства, каквото е смъртта на пострадалия. Тези две обстоятелства обаче единствено могат да оправдаят прекомерността на двете най-тежки мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

Както бе посочено по-горе, обект на първостепенна преценка на обстоятелствата по чл. 57 от НПК и в частност тези по чл. 61, ал. 2 от НПК, е преди всичко конкретната обществена опасност на деянието и дееца и едва след това неговото имуществено положение. В тази връзка, наред с 3 отчетените от законодателя характеристики на самото престъпление по чл.

249, ал. 1 от НК, в случая са налице значителни отегчаващи обстоятелства на конкретното деяние и сочещи на една значително по-завишена обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с други подобни случаи. Тези отегчаващи обстоятелства са налице в много посоки: на първо място, значителната по размер получена парична сума (над 100 000 лева) в резултат на противоправното ползване на чужда платежен инструмент (дебитната карта на пострадалия Захариев); на второ място, самият факт, че продължаваното престъпление е осъществено с огромен брой отделни деяния – 59, свидетелстващо за проявената престъпна упоритост; на следващо място, самото укоримо обстоятелство, че деянието е осъществено спрямо възрастен човек (на 75 години) и възползвайки се от неговото безусловно доверие. Това са все факти, недвусмислено сочещи, че обжалваната мярка за неотклонение е съобразила тази конкретна обществена опасност на деянието и дееца и е насочена към евентуално осъществяване на престъпление от страна на обвиняемия, каквото може да е вещно укривателство или унищожаване на документи.

По отношение на размера на паричната гаранция от 3000 лева (определена в левове преди въвеждането на еврото), съдът не намира, че той е прекомерен или непосилен за обвиняемия, независимо, че разследващият орган не е положил особено старание при установяване на имущественото му положение. От приложените с жалбата доказателства действително се установява, че обвиняемият не получава доходи от трудов договор, живее под наем и полага грижи за малолетно дете. Същевременно фактите по делото сочат, че той осъществява свободна дейност като „брокер“, за която не е необходимо сключването на трудов договор, притежава средства, за да живее под наем, намира се в млада и трудоспособна възраст, без изтъкнати данни за здравословни проблеми или нетрудоспособност, като самият размер на паричната гаранция е около средната заплата за страната през 2025 г.

Това, че обв. А. И., преди привличането му като обвиняем, се е отзовавал на уведомления и призовки, не може да се окачестви като добро процесуално поведение, доколкото явяването му пред разследващия орган, когато е призован, е негово нормативно предвидено задължение.

Горните факти определено сочат, че липсват основания за изменение на 4 така наложената мярка за неотклонение в по-лека, като отделно съдът следва да посочи, че размерът на паричната гаранция (след преобразуването в евро) е съответен на тежестта на престъплението и останалите изтъкнати от съда обстоятелства.

Предвид горното и на основание чл. 61 ал. 3 от НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата, подадена на 23.02.2026 г. от А. З. И., чрез неговия служебен защитник адв. Н. Д., по ДП № 15291/2021 г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр. пр. № 24027/2021 г. по описа на СГП.

ПОТВЪРЖДАВА наложената с постановление, предявено на 20.02.2026 г., мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 3000 лева“ (със съответната към днешна дата равностойност в евро) по отношение на обв. А. З. И., ЕГН **********, по ДП № 15291/2021 г. по описа на 03 РУСДВР, пр. пр. № 24027/2021 г. по описа на СГП.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5