Решение № 1769 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1769 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100508367 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение от 29.04.2025 г. по гр.д. №38265/2024 г. на Софийския районен съд, 66 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С. Х. Ц. искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на следни суми, както следва: сумата от 447,58 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, аб. №341879, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 85,92 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2020 г. - м.04.2022 г. в размер на 6,50 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 1,61 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 29.11.2023 г., срещу П.-К. Х. Ц. искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на следни суми, както следва: сумата от 447,59 лв. - представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, аб. №341879, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 85,91 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2020 г. - м.04.2022 г. в размер на 6,49 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 1,62 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 29.11.2023 г., срещу Е. Х. Ц. искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на следни суми, както следва: сумата от 447,59 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, бул. ****, аб. № 341879, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със 1 законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 85,91 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2020 г. - м.04.2022 г. в размер на 6,49 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 1,61 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 29.11.2023 г., срещу А. П. Ц. искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на следни суми, както следва: сумата от 1342,75 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, аб.

№341879, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 257,74 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2020 г. - м.04.2022 г. в размер на 19,48 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 4,84 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 29.11.2023 г.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот, респ. че между страните не е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите С. Х. Ц., П.-К. Х. Ц. и Е. Х. Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендират разноски.

Въззиваемата А. П. Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците за заплащане на доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ съответно за периода мес.05.2020 г. мес.04.2022 г. и мес.10.2020 г. – мес.04.2022 г., за имот, находящ се в гр. София, бул. „Христо Смирненски“ №50, вх.1, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2021 г. - 29.11.2023 г. и 16.12.2020 г. – 29.11.2023 г.

Ответниците С. Х. Ц., П.-К. Х. Ц. и Е. Х. Ц. в срока за отговор по чл.131 ГПК 2 оспорват предявените искове, като твърдят, че не са живели в апартамента през процесиня период, респ. не са ползвали топлинна енергия. Не оспорват, че наследодателят им Донка Х.

Ц. е била собственик на 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот. Релевират и възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът А. П. Ц. в срока за отговор по чл.131 ГПК не взема становище по предявените искове.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2020 г. – мес.04.2022 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответниците топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №1, находящ се в гр. София, бул. „Христо Смирненски“ №50, вх.1, с абонатен №341879.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Въз основа на събраните по делото доказателства - разделителен договор от 16.03.1955 г., удостоверение за наследници, изх. №РЛЦ19-ТД26-2078/21.10.2019 г., издадено от СО, район „Лозенец“, удостоверение за родствени връзки, изх. №РЛЦ24-ВК081266/06.08.2024 г., издадено от СО, район „Лозенец“, и списък на живущите в жилищна сграда в кв. „Лозенец“, бул. „Христо Смирненски“ №50, както и като взе предвид направеното от ответниците С. Х. Ц., П.-К. Х. Ц. и Е. Х. Ц. признание в отговора на исковата молба, настоящият въззивен състав намира, че наследодателят на ответниците Донка Х. Ц. е била собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, респ. ответниците са съсобственици на процесния имот при следните квоти – по 2/12 ид.ч. за С. Х. Ц., П.-К. Х.

Ц. и Е. Х. Ц., и 6/12 ид.ч. за А. П. Ц.. Ирелевантно е дали потребителите са живели в имота, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че през процесния период технологичните разходи в АС са отчислявани от доставената в АС топлинна енергия и тези технологични разходи са били за сметка на ищеца, ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна 3 уредба при начисляване сумите за имота на ответника. От заключението се установява още, че за периода мес.05.2020 г. - мес.04.2022 г. начислените и дължими от ответниците суми за ТЕ, включително с отчитане на изравнителните сметки, възлизат в общ размер на 2685,53 лв. Вещото лице сочи още, че топломерът, монтиран в АС, е преминавал на периодичен метрологичен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2020 г. – мес.04.2022 г. ответниците не са заплатили потребената топлоенергия, цената на коятовъзлиза на сумата от 2685,53 лв., а за дялово разпределение – на 38,96 лв. Съгласно чл.61 ал.1 Наредба №16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва възмездно. Съгласно чл.22 ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите/.

Поради изложеното и доколкото съдът достигна до извода, че ответниците се явяват съсобственици общо на 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот, то и приема, че исковете са основателни съответно за сумата от 1342,77 лв. – топлинна енергия, и за сумата от 19,48 лв.

– дялово разпределение, или припадащата се част на всеки един от четиримата ответници е съответно за топлинна енергия – сумата от по 223,80 лв. за ответниците С. Х. Ц., П.-К. Х. Ц. и Е. Х. Ц., и сумата от 671,39 лв. за ответника А. П. Ц., и за дялово разпределение - сумата от по 3,24 лв. за ответниците С. Х. Ц., П.-К. Х. Ц. и Е. Х. Ц., и сумата от 9,74 лв. за ответника А. П. Ц..