Решение № 172 от 27.07.2018, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 1194/2017
- Вид
- Решение № 172
- Подписан
- 27.07.2018
- В сила
- 18.09.2018
- Състав
- ТАТЯНА СТАНЧЕВА СТАНЧЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е
№: 172 / 27.7.2018г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав
На двадесет и седми юни, две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Съдебни заседатели:..............
Секретар: Веска
Христова
Прокурор: като разгледа докладваното от Татяна Станчева гр.дело № 1194 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по постъпилата искова молба на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.Кукуш № 1 с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, представлявано от адв. В.Г., САК против Ж.С.И., ЕГН **********,***, която е предявил установителен иск за сумата от 1493,42 лв., включваща главница –потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в размер на 633,16 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги в размер на 860,26 лв., за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 639/8.8.2017г. издадена по ч.гр.д № 903/2017г. по описа на КбРС по заявление по чл.410 от ГПК Твърди се в исковата молба, че между страните са били сключени три договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по договорите и ищецът се възползвал от правото да ги прекрати едностранно.
На 07.08.2017г.ищецът „Мобилтел" ЕАД е депозирал в КбРС срещу Ж.С.И. заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 903 по описа за 2017г. на съда и се снабдил със заповед за изпълнение № 639/08.08.2017г. за сумите 633,16лева – неплатени далекосъобщителни услуги, 860,26 лева – неустойка пресрочно прекратяване на договор, 8,68 лева - мораторна лихва за периода от 16.12.2014г. до 27.07.2017г., 56,41 лева- мораторна лихва за периода от 22.04.2017г. до 24.07.2017г. и 79,79 лева мораторна лихва за периода от 05.05.2015г. до 24.07.2017г.
В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът Ж.С.И. /ответник в настоящото производство/ е възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, което обосновало правния интерес на ищеца „Мобилтел" ЕАД да предяви иск за установява дължимостта на претенциите. В настоящото производство ищецът претендира сумите от 633,16лева
– неплатени далекосъобщителни услуги, 860,26 лева – неустойка пресрочно прекратяване на договор
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който прави признание на претенцията от 633,16 лв. за потребени далекосъобщителни услуги и оспорва претенцията в размер на 860,26 лв., представляваща неустойка по сключените договори. Счита така претендираната неустойка за противоречаща с чл.86, ал.1 от ЗЗД и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Ответникът представя доказателства за погасяване на част от претенцията за потребени далекосъобщителни услуги със сумата от 300лв.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца депозира молба -становище, с която моли да бъде отделен като безспорен факта, че страните са били в договорни отношения, както и да се приеме направеното признание на ответника за неизпълнение на договорните си задължения. С молбата се поддържа претенцията за неустойки по трите договора.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от упълномощен представител, който оспорва претенцията за неустойка по трите договора и моли за отхвърляне ѝ.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:
Между ищеца „Мобилтел"
ЕАД и ответника Ж.С.И. са били сключени три договора:
Договор с номер
М3872926 от дата 16.11.2013 г., ищецът се задължил да предоставя на ответницата далекосъобщителни услуги за телефонен номер ********** по тарифен план Мтел Икономичен, а ответника да заплаща ползваните услуги. В представения договор не е уговорен срок на действие. В т.5.2 от Приложение № 1 към договора не е посочен срокът на договора.
На 31.07.2014 г. ответницата
Ж.И. е сключила с ищеца договор за предоставяне па далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М4181791, с който са ѝ предоставяни услуги за телефонен номер **********. Съгласно чл.6.1 от договора срокът на същия се посочват в приложение №1., където в т.7.2 е посочено, че срокът на приложението изтича на 31.07.2016г.
Абонатът Ж.С.И. не плащала предоставените ѝ услуги, което довело до едностранното прекратяване на договорите от мобилния оператор/ ищец по делото/, на основание чл.27.2 и чл.54 от ОУ.
По договор М3872926 от дата 16.11.2013 г. са издадени две сметки № ********** от 23.03.2018г. за неустойка в размер на 179.00лева и № *********/23.03.2015г. за неустойка в размер на 150,54 лева.
По договор М4181791 от 31.07.2014г. със срок до 31.07.2016г., ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 332 лева и представя сметка № ********** от 23.03.2015г.
По договор М4196739 от дата 15.08.2014 г. ищецът претендира неустойка в размер на 198,72 лева, въз основа на сметка № ********** от 23.03.2015г., начислена за предсрочно прекратяване на договора.
По делото ищецът, въпреки указанията на съда, не представи договор с номер М4196739 от дата 15.08.2014 г., с който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен номер **********, поради което за съда е невъзможно да установи срокът, за който е бил сключен договора и съответно уговорката за неустойка.
Неустойките са начислени за предсрочно прекратяване на договорите. По отношение на претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договор номер М3872926/16.11.2013 за мобилен номер **********, ищцовото дружество твърди, че е прекратен на 23.03.2015 г. с издаването на фактура № *********/23.03.2015 г. Като доказателство е представена сметка за сумата от 179 лева в която са нечислен неустойка – 50лева и неустойка -129 лв./лист дело 39/. По договор № М3872926/16.11.2013 е представена и сметка № *********/23.03.2015 г. с начислена неустойка по в общ размер от 150,54 лв. По договор М4196739 от дата 15.08.2014 г. е представена сметка №********** от 23.03.2015г. /лист дело 41/ с начислена неустойка в размер 198,72 лева. По договор М4181791 от 31.07.2014г. се претендира неустойка в размер на 332 лева като доказателство е представена сметка №********** от 23.03.2015/лист дело 42/.
С отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства -фискален бон за извършено на 23.11.2017 година плащане в магазин на „Мобилтел" ЕАД гр.Карнобат на сумата от 300 лева. От представения фискален бон /лист дело 103/, става ясно че ответникът е погасил задълженията:
По договор М3872926 плащане по документ № *********/23.03.2015г за сумата от 179,00лева /неустойка/;
По договор М4196739
- частично плащане по документ № ********* –сумата от 66,65 лева/услуги/, плащане по документ № *********/12.11.2014г. изплащане на стока-лихва –сумата от 0,72 лева, плащане по документ № *********/12.11.2014г. стока-главница –сумата от 12,18 лева;
По договор М4181791 плащане по документ № *********/01.11.2014г.-28,42 лева/услуги/, плащане по документ № *********/01.12.2014г.
–сумата от 9,79 лева/услуги/, частично плащане по документ № *********/01.11.2014г. изплащане на стока-лихва – 0,17 лева, изплащане на стока- главница – 3,07лева. Предвид представения фискален бон, ответникът е извършил частично погасяване на дължимите суми по договорите за предоставени далекосъобщителни услуги в размер на 104,86 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 и чл.
92 от ЗЗД.
Предвид признанието, направено от ответника на претенцията в размер на 633,16 лева за ползвани далекосъобщителни услуги, съдът приема че между страните е съществувала облигационна връзка основана на договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги М3872926 от дата 16.11.2013г., М4181791 от 31.07.2014г. и М4196739 от дата 15.08.2014 г.
Претенцията следва да бъде уважена за размера 528,30 лева, като на основание чл.235, ал.3 от ГПК се вземе предвид извършеното от ответника частично погасяване на дължимите далекосъобщителни услуги със сумата от 104,86 лева.
По отношение на претендираните неустойки по трите договора, съдът счита, че същите са недължими, като мотивите за това са следните:
По претенцията за неустойка съдът взе предвид задължителните разяснения в ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което решаващият съд служебно следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави и с принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, предвид действителността на договора и на отделните негови клаузи.
В т.5.3.1 на
Приложение № 1 към договор номер М3872926 от дата 16.11.2013, е записано, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в приложението бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване/аналогично в т. 7.3.1 от договор номер М4181791 от 31.07.2014г./, а в т.27.2 от ОУ е предвидено правото на Мобилтел да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неплатени дължими вземания към Мобилтел
В рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една от тях. Допустимо е страните да уговорят и неустойка за вреди от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите ѝ обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, в противен случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. При уговорена от страните неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън от по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
На следващо място ответницата по иска е физическо лице, на която по силата на сключените договори са предоставени далекосъобщителни мобилни услуги.
Договорите не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност от ответницата, поради което тя има качеството на потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, а ищецът, като доставчик на далекосъобщителни мобилни услуги е търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗПотр.
Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП, неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Съгласно чл.
143 ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни мобилни услуги. Договорите са бланкови и не са предмет на предварително договаряне между страните, като ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Клаузите за неустойки не са били индивидуално договорени, а съгласно чл.
Разпечатката съдържа 56 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0af7976e-a765-4d76-a928-9d4a945609c9