Определение № 205 от 02.03.2018, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

205 02.03.2018г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон

Михов

Членове: като разгледа докладваното от съдия Михов търговско дело № 333 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ от П.Г.Г., ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетните си деца Н.Г.К., ЕГН **********, М.Г.К., ЕГН **********, Г.Г.К., ЕГН **********, К.Г.К., ЕГН **********, със съгласието на своята майка П.Г., И.Г.К., ЕГН **********, Л.Г.К., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез пълномощник адв. П.Н. ***, със съдебен адрес:***, против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците обезщетения за имуществени и неимуществени вреди като застраховател на починалия на 28.02.2017 г. вследствие на ПТП на 18.01.2017 г. техен родственик Георги Стоянов К., ЕГН **********, както следва:

- на П.Г.Г., сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на съпруга й;

- на Н.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия му баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер на 16 200 лв.;

- на М.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия му баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер на 23 400 лв.;

- на Г.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща й, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия й баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер на 10 600 лв.;

- на К.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща й, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия й баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер на 5 200 лв.;

- на И.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му;

- на Л.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му;

- на К.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на сина й Георги Стоянов К.;

Претендира се и законната лихва върху сумите, считано от момента на деликта – 28.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Представят и ангажират доказателства. С постановеното в закрито заседание определение № 1004/ 17.10.2017г., ищците са освободени от внасянето на държавна такса и разноски в производството.

При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищците, като им е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в срок.

Последвал е и допълнителен отговор от ответното дружество. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищците са възникнали изискуеми вземания за обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от причинено от лицата Стоян Г.К. и Петър Г. Рабаджийски пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 113 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по постоянния адрес на ищците като потребител на застрахователна услуга. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от

23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК, нормата на чл. 113 от ГПК е приложима по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/. С постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС допълва кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на деликт и част от тези лица е и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради това и ищцата П.Г. притежава легитимация от предявяване на настоящия иск.

Неоснователно е и възражението на ответната страна за недопустимост на исковете на основание чл.498 ал.3 от КЗ. Видно от кореспонденцията между пострадалите и застрахователя /л.73/, била е заведена щета № 0000-1000-01-17-7190/ 03.04.2017г. Исковата молба е заведена на 17.07.2017г. или след изтичане на 3 – месечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, в който застрахователя е бил длъжен да се произнесе. Доказателства за отговор от застрахователя в този, не бяха приложени. Впрочем дори изплащането на застрахователно обезщетение, не е пречка за предявяване на претенцията на пострадалите пред съда, ако считат, че изплатеното обезщетение е недостатъчно.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.

Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

По делото от ищцовата страна са приложени: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 282 р – 426/ 18.01.2017 г. на РУ – Карнобат към ОДМВР - Бургас; удостоверение за наследници № 117/06.03.2017 г., издадено от Община Карнобат; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 143/07.07.2003 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 101/24.04.2001 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 21/29.01.1996 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 227/07.04.1971 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 129/01.12.2008 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 225/16.11.2005 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 298/10.12.1992 г.; препис – извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 267/28.02.2017 г. на Община Бургас; писмо от ЗК „Лев Инс” АД с изх. № 1072/04.04.2017 г.; декларация за идентичност на лице с различни имена от 17.03.2017 г.; пълномощно; писмо от ЗК „Лев Инс” АД с изх. № L – 1857/19.06.2017 г., допълнително заявление и пощенски товарителници удостоверяващи дата и описание на пратката.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищците твърдят, че на 18.01.2017 г. около 16:40 часа на главен път I-6, км. 438 по посока на движение гр. Сливен към гр. Карнобат, като пътник с превозно средство лек автомобил „Мерцедес – Ц180“, с рег. № А 9684 ВР, управлявано от Стоян Г.К., ЕГН **********, Георги Стоянов К., ЕГН **********, претърпява пътнотранспортно произшествие (ПТП), в резултат на което на 28.02.2017 г. настъпва смъртта му.

Вторият участник в ПТП е влекач „Мерцедес 1844ЛС АКТРОС“, с рег. № РВ 5394 МС, с прикачено полуремарке „ШМИТЦ СКО 24“, с рег. № РВ 0014 ЕВ, с водач Петър Г.

Рабаджийски, ЕГН **********. Уточняват, че тези обстоятелства са установени с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 282 р – 426/ 18.01.2017 г. на РУ – Карнобат. Видно от същия протокол било обстоятелството, че и двата автомобила, участници в ПТП, имат валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания „Лев Инс” АД, съответно за „Мерцедес – Ц180“, с рег.

№ А 9684 ВР - полица № BG/22/116002059847, със срок на валидност от 29.07.2016г. до 29.07.2017г., и за „Мерцедес 1844ЛС АКТРОС“, с рег. № РВ 5394 МС, с прикачено полуремарке „ШМИТЦ СКО 24“, с рег. № РВ 0014 ЕВ - полица № BG/22/117000012832, със срок на валидност от 04.02.2016г. до 03.03.2017г.

(неточно посочен в исковата молба от 04.02.2017 г. до 03.02.2018 г.). Ищците заявяват, че в резултат на подадено от тях заявление, пред ЗК „Лев Инс” АД е образувана щета под № 0000-1000-01-17-7190/03.04.2017 г. Посочват, че ответника не е спазил предвидения в разпоредбата на чл. 108, ал. 3, вр. с чл. 496 от КЗ тримесечен срок за произнасяне. Въпреки че по образуваната на 03.04.2017 г. застрахователна преписка са приложили констативен протокол за ПТП и съгласно нормата на чл. 496, ал. от КЗ при представянето на този документ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение, произнасяне по претенцията и към настоящия момент няма. Ищците заявяват, че претенциите им са формирани като такива при условията на независимо съпричиняване на деликта от двамата водачи, участници в ПТП на 18.01.2017 г., които са солидарно отговорни за причинените от тях вреди. В тази връзка обосновават въпроса за отговорността на застрахователя, който отговаря за пълния размер на вредите, както и предоставената им от закона алтернативна възможност да търсят обезвреда от двамата деликвенти – заедно и солидарно, разделно от двамата – според приноса им, или от техните застрахователи. Според ищците, първата от тях П.Г. е живяла при условията на фактическо съжителство със загиналия Георги Стоянов К., 28 години и е майка на всички негови деца. Н.Г.К., М.Г.К. и Г.Г.К. са техни малолетни деца. К.Г.К. е непълнолетната им дъщеря, а И.Г.К. и Л.Г.К. са пълнолетните им синове. Последната К.Г.К. е майка на загиналия.

Според ищците всички от тях попадат в кръга от лица с право на обезвреда за нанесените им имуществени и неимуществени вреди.

Ищците твърдят, че преживяват много тежко внезапната загубата на техния фактически съпруг, баща и син. Първата ищца живеела на фактически начала с починалия от 28 години, като заедно са построили дома си, отгледали и възпитавали общите си деца. Той се грижил за издръжката, прехраната и осигурявал посрещането на всички битови нужди на цялото семейство. Той бил опора за всички тях, обединяваща фигура в семейството им, както и съветник на вече порасналите му пълнолетни синове. Поддържал финансово и емоционално майка си – ищцата К.К.. Заявяват, че преживените от тях душевна болка и страдание ще останат завинаги и не могат да бъдат преодолени. Освен безспорната родствена връзка помежду им, ищците са свързани със загиналия и посредством особена духовна и емоционална близост, която прави загубата още по-непреодолима и тежка. Представят и прилагат писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Разпечатката съдържа 37 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0af7252e-8858-4681-85fa-cf2236284df7