Решение № 389 от 08.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Велико Търново, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20224110102130 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и осъдителни искове по чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че на 29.06.2020г. между страните е сключен договор за потребителски кредит ********за сумата 13 100лв., която ищцовото дружество предоставило на ответника по посочена от нея банкова сметка. Сочи се, че договорът бил сключен при ГЛП 41% и ГПР-49,61%. Излагат се твърдения, че общата сума по кредита възлиза на 30 848,77лв., включваща главница в размер на 13 100лв. и договорна лихва в размер на 17 748,77лв. Сочи се, че кредитополучателят се задължил да върне получения кредит на 60 погасителни вноски, съгласно погасителен план, като падежът на последната погасителна вноска е 20.06.2025г. Излагат се твърдения ,че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не са били заплатени от ответника погасителни вноски по номера №7 до №19 вкл. Ищецът заявява, че неизплатената част на задължението на ответника възлиза на 7020,02лв. към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, както следва: 1348,84лв.-главница по 13 броя неплатени вноски за периода 20.01.2021г.-20.01.2022г., сумата 5363,97лв.-договорна лихва по 13 броя неплатени вноски за периода 20.01.2021г.-20.01.2022г., сумата 307,21лв.- лихва за забава, за периода 21.01.2020г.-27.01.2022г. За горепосочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания ищецът предявил настоящите положителни установителни искове за горепосочените суми. Ищецът предявява и осъдителен иск за изискуемата и неплатена 1 главница в размер на 11 300,69лв., както и сумата 2246,95лв., представляваща шест броя вноски по договорна лихва ,които са падежирали към момента на подаване на исковата молба, но не са били падежирали към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 11 300,69лв., дължима главница, от която 851,27лв.-шест броя незплатени вноски за периода 20.02.2022г.20.07.2022г и 10 449,42лв.-предсрочно изискуема главница и сумата 2246,95лв.-договорна лихва по шест вноски, дължими за периода 20.02.2022г.-20.07.2022г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание на 09.02.2023г. ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В молба от 08.02.2023г. пълномощникът на ищеца „*********** е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Д. П. П., при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата общо 7020,02 лв.- включваща 1348,84лв.-13 броя неплатени вноски по главницата по кредита по договор за кредит №М0000001433/29.06.2020г., за периода 20.01.2021г.-20.01.2022г., 5363,97лв.-13 броя неплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, за периода 20.01.2021г.-20.01.2022г.,307,21лв.-лихва за забава за периода на просрочие от 21.01.2021г.-27.01.2022г.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 11300,69лв., от която 851,27лв.-6 броя неплатени вноски по главницата по договора за кредит за периода 20.02.2022г.-20.07.2022г. и 10 449,42лв.-предсрочно изискуема главница по договора за кредит от 29.06.2020г., както и ответникът да бъде осъден да заплати и сумата 2246,95лв.представляваща 6 броя неплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, за периода 20.02.2022г.-20.07.2022г.

С оглед основателност на претенциите за главница, основателна е и претенцията за установяване дължимост на законната лихва за забава върху главницата по установителния иск, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /16.05.2022г./ до окончателното изплащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати и законната лихва за забава върху 2 главницата по осъдителния иск, считано от подаване на исковата молба/23.08.2022г./ до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 721,24 лв., от които държавна такса в размер на 140,40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 580,84 лв. В исковото производство дължимата по установителния иск държавна такса е 721,02 лв. и 1376,40 лв.-адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 2818,66 лв., като с оглед уважаване на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2818,66 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. П. П. с ЕГН **********, с адрес с********** ДЪЛЖИ на ищеца "********“ АД с ЕИК **********, седалище и адрес на управление ********, сумата от 1348,84лв. / хиляда триста четиридесет и осем лева и 84 ст./- представляваща 13 броя неплатени вноски по главницата по договор за кредит № *********.; сумата от 5363,97 лв./ пет хиляди триста шестдесет и три лева и 97 ст./- представляваща 13 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва за периода 20.01.2021 г.- 20.01.2022 г.; сумата от 307,21лв. /триста и седем лева и 21 ст./- представляваща лихва за забава от 21.01.2021 г.- 27.01.2022 г., ведно с ъ с законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/16.05.2022 г. / до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №500 от 18.05.2022г. по частно гр.дело *****. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА Д. П. П. с ЕГН **********, с адрес с.******** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца "***********“ АД с ********* сумата 851,27лв./осемстотин петдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/-представляващи 6 броя неплатени вноски по главницата по договора за кредит за периода 20.02.2022г.-20.07.2022г.; сумата 10 449,42лв./десет хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/-предсрочно изискуема главница по договора за кредит от 29.06.2020г.; сумата 2246,95лв./две хиляди двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/- представляваща 6 броя неплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, за периода 20.02.2022г.-20.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба/23.08.2022г./до окончателното изплащане.

3

ОСЪЖДА Д. П. П. с ЕГН **********, с адрес ******** да заплати на "*********“ АД с ЕИК ****** , седалище и адрес на управление ********** сумата общо 2818,66 л в . /две хиляди осемстотин и осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща разноски за дължима държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по частно гр.дело ******** по описа на ВТРС и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се приложи по частно гр.дело ********. по описа на ВТРС.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4