Определение № 22589 от 22.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22589 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510217 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. К., чрез адв. Н. Р. Н., срещу определение № 22288 от 16.06.2026 г., постановено по гр. д. № 52984/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 174-ти състав, с което производството по предявените от ищеца М. К. искове е прекратено и делото е изпратено по родова подсъдност на Софийски градски съд.

Ищецът и жалбоподател в настоящото производство намира обжалваното определение за неправилно, като счита, че съдът неправилно е преценил цената на съединените искове. Навежда доводи, че предмет на всеки от исковете са отделни обекти на собственост – по ½ идеална част от тях, поради което релевантна за определяне на цената на иска е ½ от данъчната оценка на всеки отделен имот. С оглед на изложеното счита, че приложение в случая намира разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 104 ГПК. Иска се проверка на правилността на обжалваното определение с оглед необходимостта делото да бъде разгледано от родово компетентен съд.

Обжалваното определение е постановено преди извършването на размяна на книжа, с оглед на което по делото няма конституиран ответник, респективно препис от частната жалба не подлежи на връчване и няма подаден отговор.

Въззивният съд, като се запозна с изложените от жалбоподателя доводи, въз основа на материалите по делото и закона, намира следното:

Частната жалба е редовна от формална страна, доколкото отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Същата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 275 ГПК и е насочена 1 срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, съгласно чл. 121 ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадени обективно и субективно кумулативно съединени искове за нищожност на договор за дарение на 1/200 идеални части от два имота (поземлен имот и построена в същия сграда), съединен с иск по чл. 33, ал. 2 СК за изкупуване на възмездно прехвърлената между ответниците ½ идеална част от същите имоти.

Видно от представнените по делото писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Оборище“, данъчната оценка на процесния недвижим имот е 8 322,10 евро, а тази за процесната сграда е 21 400,50 евро.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че така предявените искове са облигационни, а с оглед на посочената от ищеца в исковата молба цена на иска (25 040,30 лв.), и данъчната оценка на двата имота (29 722,60 евро), то родово компетентен, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК да разгледа делото като първа инстанция е Софийски градски съд, поради което е прекратил образуваното пред Софийски районен съд производство и на основание чл. 118, ал. 3 вр. чл. 104, т. 4 ГПК е изпратил делото на Софийски градски съд по компетентност.

Въззивният съд намира обжалваното определение на Софийски районен съд за правилно, като делото по така предявените искове е родово подсъдно и следва да бъде разгледано от Софийски градски съд по следните съображения.

Предявените с исковата молба от ищеца искове са за нищожност на дарение на 1/200 идеални части от процесните имоти – чл. 26, ал. 2 ЗЗД, както и иск за изкупуване на ½ идеални части от същите имоти, с които другият съсобственик незаконосъобразно се е разпоредил, като ги е прехвърлил на трети лица чрез договора за дарение на 1/200 ид. ч. и договор за покупкопродажба на останалите 99/200 ид. ч. от притежаваното от него право на собственост върху процесните имоти – чл. 33, ал. 2 ЗС.

Данъчната оценка на двата процесни имота (поземлен имот и построената в същия сграда) е на обща стойност 29 722,60 евро.

Цената на установителния иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, доколкото соченият за нищожен договор има за предмет прехвърляне на вещни права върху имот, се определя по правилата на чл. 69, т. 4 вр. т. 2 ГПК – съобразно данъчната оценка на имота. Доколкото предмет на атакуваната сделка е 1/200 ид. ч. от правото на собственост, то цената на иска за нищожност се равнява на 148,61 евро.

За конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС също е приложимо правилото на чл. 69, т. 4 вр. т. 2 ГПК за определяне на цената на иска. Доколкото идеалната част от съсобствеността върху процесните имоти, чието изкупуване се иска, е ½, то съгласно представените данъчни оценки цената на иска се 2 равнява на 14 861,30 евро.

Така предявените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и по чл. 33, ал. 2 ЗС са облигационни по своя характер, с оглед на което приложение при определяне на родовата подсъдност намира разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК.

Доколкото цената на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е 14 861,30 евро или 29 066,18 лева, то същата надвишава предвидената в посочената разпоредба сума от 25 000 лева, с оглед на което искът е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция. На основание чл. 104, т. 6 ГПК компетентен да разгледа делото и по съединените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е окръжен съд.

С оглед правилата за местната подсъдност, в случая компетентен се явява Софийски градски съд, поради което като е стигнал до същия извод, Софийски районен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Настоящото определение, като такова, с което се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащо определение и с оглед цената на предявените искове, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 22288 от 16.06.2026 г., постановено по гр. д. № 52984/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 174-ти състав, с което производството по предявените от настоящия жалбоподател М. Д. К. искове е прекратено и делото е изпратено по родова подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страната с частна касационна жалба пред ВКС.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя М. Д. К..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3