Решение № 68 от 14.06.2022, Окръжен съд - Хасково

Мотиви към Решение № 68 от14.06.2022 г. по ВНАХД № 189/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С Решение № 2 от 01.02.2022 г., по АНД № 73/2021 г., по описа на РС-Ивайловград, съдът е признал В. Х. О., с ЕГН **********, роден на 24.09.1979 г. в гр. Х., ********* гражданин, със ******* – ****** образование, *******, ******, ***** на *** – И., ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.05.2019 г. в гр. И. по време на футболна среща между отборите на ФК „Раковски“ – И. и ФК „Топлика“ – с. М. б., обл. Х., причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на лявата мишница, причинило болка и страдание, без разстройство на здравето на длъжностно лице – С. Н. Д., с ЕГН **********, при изпълнение на службата му като ***** ****** на футболен мач - престъпление по чл. 131 ал.1, т.1, пр.1 и т.12, пр.1, вр. с чл. 130 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание – „глоба” в размер на 1 000 лв.

Недоволен от постановеното решение е останал защитникът на обвиняемия В. О. – адв. М. Р., който в законоустановения срок го обжалва. В жалбата се излагат твърдения за недоказаност на обвинението и необоснованост на постановения съдебен акт. Сочи, че събраните по делото доказателства, с изключение на заинтересованите показания на пострадалия и делегата на мача, установяват липсата на извършено деяние от обективна страна, а оттук и на субективния елемент на престъпния състав. Срещу тези показания стояли показанията на всички други участници в мача и от двата отбора, на охранителя на мача, на медицинското лице на мача, но съдът без каквото и да е основание изцяло ги игнорирал. Твърди, че е възможно това да е мотивирано от компрометирани писмени доказателства, които очевидно били съставени тенденциозно и не по начина и във времето, предвидени в Наредбата за първенствата и турнирите по футбол на БФС за сезон 2018/2019 г. По изложените в жалбата доводи се иска решението да се отмени, вместо което да се постанови ново, с което обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият В. О., редовно призован, не се явява. Явява се защитникът му, който поддържа депозираната жалба.

Окръжна прокуратура – Хасково не взема становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание.

Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания. Съдът служебно допусна разпит на вещото лице д-р Х. Е., поради необходимостта от изясняване на фактическата обстановка в пълнота.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество е 1 основателна.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 375 и сл. от НПК. Образувано е било по внесено в съда постановление с предложение Х. О. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

Обвиняемият В. Х. О. е роден на **.**.**** г. в гр. Х., ******** гражданин, със ****** – ****** образование, ******, ******, ****** на *** – И.

На 19.05.2019 г. от 17:00 часа на стадиона в гр. И. се провела футболна среща между отборите на ФК „Раковски“- гр. И., като отбор домакин и ФК „Топлика“- с. М. б., като гостуващ отбор. От ‘‘Български футболен съюз“ – Хасково за ***** ****** на футболната среща бил назначен св. С. Н. Д., за ****** ******-свидетелите К. Д. и К. С., а за ***** на ‘‘БФС‘‘ за срещата - св. В. П. За събитието била осигурена охрана, както и медицинско лице в случай на необходимост от оказване на медицинска помощ.

Футболната среща протичала нормално до 85-та минута, когато състезател от отбора на домакините от наказателното поле на гостуващия ФК „Топлика“ отправил удар с футболната топка към вратата на последния, при което топката се ударила в гърдите на защитник на противниковия отбор.

Играчи от отбора – домакин ФК „Раковски“ претендирали, че топката се спряла в ръката на защитник от ФК „Топлика“. Това било изразено с жестове с ръце и с думи: „Дай дузпа“ към ****** ***** – св. С. Д. Обвиняемият О.***** на отбора ‘‘Раковски‘‘, се отправил към Д., за да иска обяснение за решението му и претендирал, че следва да бъде отсъден наказателен удар в тяхна полза. Същите действия предприели и свидетелите Д., К., К. и други участници от отбора-домакин, които се приближили до ръководещия футболния мач и настоявали, че следва да констатира нарушението. При устния сблъсък между Д.-от една страна, и футболистите на ФК Раковски-от друга, настанала суматоха. Свидетелят Д. бил обграден от 7-8 човека, към тях се отправили и другите участници във футболния мач, публиката реагирала с нецензурни изрази спрямо съдията, като същият е бил стиснат силно в областта на мишниците, след което показал червен картон на обв. О. и го отстранил от участие в срещата. След този момент спорът приключил, като футболният мач продължил още няколко минути до изтичане на редовното време.

След приключване на футболната среща е съставен Съдийси протокол № 145 от 19.05.2019 г., в който е вписано, че обвиняемият е получил предупреждение, представляващо наказание наложено, поради оспорване на съдийското решение към 36-та минута на мача, а след това към 86-та мин. - и отстранен от играта, като основание за наказанието е посочено ‘‘удари с крак и ръка срещу главния съдия‘‘. Протоколът е бил подписан от св. Д. и П.

Същевременно във връзка с така възникналия спор свидетелите Д. – ****** *****, Д. – ****** *****, С. - ****** ***** и П. - ****** ***** на 2

БФС, съставили доклади с дата 19.05.2019 год. до Дисциплинарната комисия на ОС на БФС-гр. Х., като в същите са посочили, че обвиняемият О. под № 2 в играта, при спор, породен от претенции за наказателен удар в полза на ФК ‘‘Раковски‘‘, нанасесъл удари на св. Д., стиснал го за ръцете и го завъртял, ритал го в глезените, а когато на терена влезнал страничният съдия К. С.

/грешно посочено и в трите доклада като С./, за да ги разтърве, обвиняемият започнал да псува, блъска и рита и него, като му насинил глезена. Посочено е още, че след края на играта св. Д. се оплакал, че го боли ръката, като в съдийската стая я показал на св. П., който видял, че му е посиняла. На следващия ден - 20.05.2019 г. Д. е бил освидетелстван и се снабдил с медицинско свидетелство 165/2019 г. /л. 36, том I от ДП/, в което е удостоверено, че същият е получил кръвонасядания на лявата мишница. По повод постъпилите доклади на 21.05.2019 г. било проведено извънредно заседание на Дисциплинарната комисия на БФС, като за същото бил съставен Протокол, видно от който, след като комисията се е запознала с докладите и съдебномедицинското удостоверение, на обв. О. било наложено наказание “лишаване от състезателни права“ за срок от 1 година.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни от издаденото медицинско удостоверение от 20.05.2019 г., по която вещото лице д-р Е. е дало заключение, че С. Д. е получил кръвонасядане на лявата мишница, като посоченото увреждане е причинено от действие на твърд тъп предмет и може да се получи при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. При първоинстанционното разглеждане на делото по съгласие на страните медицинският експерт не е изслушан в съдебно заседание и заключението е приобщено към доказателствената съвкупност чрез прочитането му на основание чл. 282, ал. 3 от НПК.

В хода на производството пред настоящата инстанция съдът служебно допусна разпит на вещото лице, което поддържа констатациите, обективирани в изготвеното заключение. Установено е кръвонасядане на ръката на св. Д., което е възможно да бъде причинено при силно стискане.

Разяснява се, че първото, което се случва при травма от твърд предмет, стискане/удар, е усещане за болка, а първата видима реакция върху кожата на мястото на притискане е зачервяването, предизивикано от раздразване на дактилните рецептори по повърхността на кожата. При такава травма, като защитна реакция кръвообращението в съответната зона се забавя, съдовете се напълват с кръв и започва да прозира зачервяването вследствие на напълнени с кръв кръвоносни съдове. На по-късен етап, след поне 30 – 60 минути, е възможно да се оформи видимо кръвонасядане, т.е. кръвта, която се е изляла вече от разкъсани кръвоносни съдове инфилтрира тъканите в подкожието и започва да се вижда през кожата. Допълва се, че в случая увреждането не е констатирано непосредствено след мача, а в един по-късен момент, на следващия ден, т.е. при окончателно оформено кръвонасядане към момента на освидетелстването.

Настоящата инстанция прие за установена горепосочената фактическа обстановка, след като извърши собствен анализ на събраната в 3 хода на първоинстанционното и настоящото производство доказателствена съвкупност.

Съдът кредитира показанията на св. С. Д. в частта относно заеманата от него длъжност, мястото, където се е провеждала футболната среща, възникналия спор с играча на ФК "Раковски"- О., поради несъгласие на последния и съотборниците му със решението на ръководещия мача Д. за липса на нарушение, обстоятелството, че О. е бил най-активен и прямо манифестирал своето недоволство, скупчването на голяма част от играчите около него, отстраняването на обвиняемия от играта, както и че срещата е продължила след този момент. Същевременно съдът не даде вяра на показанията на този свидетел в частта, в която същият твърди, че е бил нападнат с удари с ръце и ритници, както и силно стиснат за мишниците именно от обвиняемия О., като последното действие му причинило инкриминираното увреждане, което било видимо още след приключване на футболния мач. Същите се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели Д., К., П., Н., Т., К., Б., П., Т., М., както и тези на Х., Х. и К.

Въззивният съд не съзира наличие на заинтересованост от страна на посочените свидетели, а дадените от тях сведения са изцяло еднопосочни и непротиворечиви с останалата доказателствана съвкупност. От фактическите данни, съдържащи се в тези гласни доказателствени средства се установява, че действително е имало конфликтна ситуация, поради неотсъждане на наказателен удар за очевидно нарушение, като сред претендиращите го бил и обвиняемият в качеството му на капитан на ФК "Раковски". Същата тази ситуация обаче е приключила без да е имало физическо съприкосновение между съдията и обвиняемия, който е бил отстранен от играта. В тази връзка съдът не споделя извода на районния съд, че показанията на тази част от горепосочените свидетели, които са били съотборници на обвинямия, са заинтересовани и представляват защитна версия, целяща неговото оневиняване. Напротив, информацията от тези доказателствени източници не е изолирана и напълно кореспондира с останалите доказателства. Така свидетелят Х.-играч от противниковия отбор с категоричност излага, че не е имало физически сблъсък при възникналия вербален конфликт. Все в тая насока са и данните изнесени от св. Х., който е бил ангажиран да осигурява безопасното провеждане на въпросната футболна среща. Същият разяснява, че като охранител задълженията му се състоят в пропускане на футболистите до стадиона от съблекалнята и да наблюдава публиката за агресивно поведение. При възникнала ситуация в пределите на игрището, свидетелят сочи, че може да се намеси единствено по разпореждане на делегата. В случая такава необходимост не възникнала и той не бил изпратен на терен, нито извикан. Същият този свидетел добросъвестно разказва още, че съдийският протокол, в който е вписано, че обв. О. е наказан с отстранение от играта, поради посегателство срещу главния съдия, го е подписал преди началото на играта. Действително и подписът е положен в началото на протокола, преди отбелязванията за наложени наказания, срещу ‘‘отговорник охрана‘‘. В този смисъл е и информацията, изнесена от св. К., подписала съдийския протокол преди започване на футболния мач в качеството й на медицинско лице, което 4 ще присъства на него за осъществяване на медицински надзор. Свидетелката е била на стадиона през цялото време на играта, с видимост към участници и ги е наблюдавала. Необходимостта от оказване на помощ се преценявало от футболния съдия и при сигнал от него тя предприемала съответните дейтвия, а до тогава чакала в готовност. На срещата с инкриминираното деяние нужда от медицинско съдействие не възникнала и свидетелката не оказала такова.