Решение № 1175 от 25.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. Бургас, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.ева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501563 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против Решение № 1761 от 08.08.2022 г. по гр.д. 3433/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, с което въззивната дирекция е осъдена да заплати на Н. К. Ч., ЕГН ********** от гр.***, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.2, офис 210 - - адв. Георги Стоянов, сумата от 720.87 лева /седемстотин и двадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 87.23 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 06.06.2019г. до 09.07.2020г., 610 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 165.19 лева /сто шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 29.05.2022г., както и направените по делото разноски в размер на 400 лева. Въззивната дирекция е осъдена да заплати по сметка на РС Бургас сумите от 180.00 лв. за изготвената експертиза и 100 лв. държавна такса.

Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена ищцовата претенция, положеният от ищеца нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по 1 организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд, тъй като такъв би бил налице само, ако служителят работи извън установеното работно време. Посочено е, че обжалваното решение не кореспондира с изводите направени в решението на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., постановено по дело С262/2020 г. във връзка с отправено преюдициално запитване от PC – Луковит.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество па спора, с което да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Претендират се съдебни разноски, вкл.на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият е подал писмен отговор против въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Твърди се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено без да са налице съществени процесуални и материалноправни нарушения и противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика, поради което се претеднира същото да бъде потвърдено.

Сочи се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че поради непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №4 на МС от 17.01.2007 г., както и, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Тези изводи не следвало да бъдат променяни с оглед постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022г. по д. С-262/2020 г. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

2

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба от Н. К. Ч., против Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като мл.инспектор/старши полицай - оператор ЦАС и ПВ в ГКПП „Аерогара Бургас“ в ГПУ „Летище Бургас“ към РД „ГП-Аерогара София“, която е на структурно подчинение към ГД „ГП“-София. Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 640.08 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод, че същият е положил извънреден труд от 82 часа, който ответникът следва да му заплати допълнително и който възлиза на исковата сума.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната ГД „ГП“-МВР, в който претенциите се оспорват по основание и размер, без да се оспорват твърденията на ищеца, че в процесния период е бил държавен служител при тях, като е полагал труд на смени по график. Счита обаче, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен своевременно. Излага подробни съображения за неоснователност на претенциите.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР , които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се 3 приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР ). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за процесния период 06.06.2019г. до 09.07.2020г., са действали правилата на две последователно приети наредби на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Тези наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

Видно е обаче и е безспорен факт, че в издаваните от министъра наредби липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, 4 по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.

Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА , когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.