Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 04.03.2022, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1383/2021
Вид
Решение № 129
Подписан
04.03.2022
В сила
20.06.2022
Състав
СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Разград, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330101383 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по първоначално предявения иск е по чл. 422, вр. с чл.

415 от ГПК, вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 286 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Предявен е насрещен иск по чл. 45 вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. Н. Д. с ЕГН-********** чрез пълномощника му адв. С. Х. при АК – София, със съдебен адрес: гр. С.****, четвърти полуетаж, офис № 4, против И. В. М. с ЕГН********** от гр. Разград, ж.к. „*******, с която се моли съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1125,00 (хиляда сто двадесет и пет) лева, представляваща дължимото адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ на основание чл. 286 от ЗЗД ведно с дължимата законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Моли се съдът да присъди на ищеца направените от него разноски по заповедното и по настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 17.09.2019 г. между страните бил сключен договор за правна помощ, по който доверителят възложил, а довереникът приел да извърши лично или чрез трето лице всички нужни действия, включително и съдебно процесуални такива, за обезпечаване получаването на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени увреждания на лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ***, собственост на ответника, увреден при настъпило на 13.09.2019 г. застрахователно събитие, реализирано по вина на водача на л.а.

„Ауди А4 Авант“ с рег.№ ****, застрахован със задължителна застраховка „ГО“ в ЗК „Лев Инс“ АД. Посочено е, че страните по договора за правна помощ са договорили възнаграждение в размер на 20% от размера на полученото застрахователно обезщетение. Твърди се, че в изпълнение на 1 договора ищцовата страна надлежно завел доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК „Лев Инс“ АД, администрирана като щета № 1601-5000-19-306393, проведена била кореспонденция с органите на МВР, както и с органите на прокуратурата, с цел снабдяване е необходимата документация за настъпилото застрахователно събитие, проведена била писмена и устна кореспонденция със ЗК „Лев Инс“ АД. По заведената доброволна претенция ЗК „Лев Инс“ АД, определил и доброволно изплатил на доверителя застрахователно обезщетение в размер на 3745,88 лева. Твърди се, че с оглед защита интересите на ответника ищецът депозирал пред ЗК „Лев Инс“ АД две жалби във връзка с размера на определеното обезщетение. В резултат на тези действия застрахователят преразгледал определения първоначален размер на обезщетението, като допълнително определил и изплатил сумата от 1879,12 лева. Твърди се, че след трета жалба до застрахователя, ищецът поискал предоставяне на подробна разбивка и мотивировка на определения размер на обезщетението, както и депозирал сигнал до КФН. Ищецът посочва, че съгласно договореното ответникът следва да му заплати сумата от 1125 лева, представляващо 20% от размера на полученото застрахователно обезщетение.

На 22.02.2019 г. ищецът отправил две извънсъдебни покани към ответника за изплащане на сумата, но дължимото плащане не било извършено. На 14.04.2021 г. било депозирано заявление от ищеца за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ЧГД № 782/2021 г. на Районен съд – Разград и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В хода на производството ответникът депозирал възражение и по указания на съда ищецът депозирал ИМ.

В срока за писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност на претенцията. Ответникът твърди, че сам е потърсил пътна помощ след ПТП да прибере л.а. от гр. Шумен след приключване на техническата експертиза, поради което дължал към момента сумата от 350 лева на Р.Г.. Твърди, че лично се е свързал със застрахователя и с техния представител Р.Д. ходил три пъти до катастрофиралия автомобил, намиращ се в автомобилната база на „Хитко“ в град Разград, за да бъдат изготвени снимки и да бъде заведена щетата. Ответникът сочи, че е трябвало отново да преживее стреса, гледайки как вещото лице разглобява, изготвя снимки и описва щетите. Твърди, че няма екземпляр от подписания договор.

Ответникът твърди, че едва след изплатено обезщетение в размер от 3745,88 лева от застрахователя, бил потърсен от ищеца, който написал единствено молба от името на ответника, че не е съгласен с определеното му обезщетение. След повече от година ответникът получил сумата от 1 879,12 лв. Признава, че дължи на ищеца сумата от 375,80 лева, представляващо 20% от изплатената му сума от 1 879,12 лв., макар и да посочва, че същата е във висок размер. Твърди също, че всеки месец след ПТП се е обаждал и разговарял с адв. Г. от същата кантора, за да се информира за придвижването на делото му. При всеки разговор бил успокояван, че нещата са задвижени.

Твърди още, че половин година след ПТП разговарял с ищеца, който след няколко обидни думи по телефона му казал, че се отказва от делото му.

Ответникът се съгласил и изискал обратно документите си и пълномощното.

На следващия ден ищецът се свързал Е. С., зет на ответника. При разговора с него ищецът се извинил и посочил, че желае да продължи работата по случая.

В насрещна искова молба ответникът предявява претенция към ищеца за изплащане на имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 880 лева, 2 както следва 500 лева за причинени му неимуществени вреди, както и 380 за причинени му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019 г. Като обстоятелства посочва, че след реализирането на ПТП сам е потърсил пътна помощ след ПТП да прибере л.а. от гр. Шумен след приключване на техническата експертиза, поради което дължал към момента сумата от 350 лева на Р.Г.. Твърди, че лично се е свързал със застрахователя и с техния представител Р.Д. ходил три пъти до катастрофиралия автомобил, намиращ се в автомобилната база на „Хитко“ в град Разград, за да бъдат изготвени снимки и да бъде заведена щетата. Ответникът сочи, че е трябвало отново да преживее стреса, гледайки как вещото лице разглобява, изготвя снимки и описва щетите. В тази връзка излага становище, че ищеца му е причинил неимуществени вреди в размер на 500 лева и имуществени в размер от 380 лева, от които: 350,00 лева цената по устен договор, която трябва да плати и дължи и до момента за превоз на автомобила му след ПТП от гр.

Шумен, както и 30 лева, представляващи разходи за транспорт на вещото лице за огледи на лекия автомобил. В срока за писмен отговор по насрещната искова молба, ищецът по първоначалния иск оспорва претенциите за изплащане на изплащане на обезщетение за имуществени вреди, като посочва, че липсва правно основание, по силата на което той да дължи изплащане на тези вреди. Посочва, че по договора за правна помощ липсва клауза, с която той е задължен да заплаща разходите във връзка с репарирането на автомобила или да покрива разходите за транспорт на вещото лице-оценител.

Посочва, че същите следва да бъдат изискани от застрахователя. Оспорва твърдението, че същите са действително сторени като необходими от ищеца по насрещния иск и че намират в причинна връзка с договора за правна помощ. Оспорва по основание и размер предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева. Посочва, че липсва причинна връзка между действията му и хипотетично твърдените от ищеца по насрещния иск неимуществени вреди. Твърди, че е изпълнял стриктно и професионално задълженията си по договора за охрана интересите на другата страна. Твърди, че липсва действие или бездействие от негова страна в причинна връзка с посочените от другата страна неимуществени вреди. Оспорва и предявения иск за заплащане на законна лихва като неоснователен.

Ищецът по първоначално предявения иск поддържа ИМ и моли съда за уважи предявените искове. Претендира направените разноски, като прилага се списък с разноски на основание чл. 80 от ГПК.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва претентциите по първоначално предявения иск и моли съда за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Моли се съда да уважи насрещно предявения иск. Претендира направените разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните, че на 13.09.2019 г. възникнало застрахователно събитие, реализирано по вина на водача на л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег. № ****, застрахован със задължителна застраховка „ГО“ в ЗК „Лев Инс“ АД, в резултат на което били причинени увреждания по лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ***, собственост на ответника.

На 17.09.2019 г. между страните бил сключен договор за правна помощ, 3 по който доверителят М. възложил, а довереникът адв. Н.Д. приел да извърши лично или чрез трето лице всички нужни действия, включително и съдебно процесуални такива, за обезпечаване получаването на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени увреждания на лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ***, собственост на ответника, увреден при настъпило на 13.09.2019 г. застрахователно събитие, реализирано по вина на водача на л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег. № ****, застрахован със задължителна застраховка „ГО“ в ЗК „Лев Инс“ АД. Страните по договора за правна помощ договорили възнаграждение в размер на 20% от размера на полученото застрахователно обезщетение. В изпълнение на договора ищецът Д. завел доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК „Лев Инс“ АД, администрирана като щета № 1601-5000-19-306393. Проведена била и кореспонденция с органите на МВР, както и с органите на прокуратурата, с цел снабдяване е необходимата документация за настъпилото застрахователно събитие. Проведена била писмена кореспонденция със ЗК „Лев Инс“ АД. По заведената доброволна претенция ЗК „Лев Инс“ АД, определил и доброволно изплатил на доверителя застрахователно обезщетение в размер на 3745,88 лева. След разговор с ответника, с оглед защита интересите на ответника, ищецът депозирал пред ЗК „Лев Инс“ АД две жалби във връзка с размера на определеното обезщетение. В резултат на тези действия застрахователят преразгледал определения първоначален размер на обезщетението, като допълнително определил и изплатил сумата от 1879,12 лева. С платежни нареждания от 16.07.2020 г. и 02.10.2020 г. на ответника са преведени 5625,00 лв. След трета жалба до застрахователя ищецът поискал предоставяне на подробна разбивка и мотивировка на определения размер на обезщетението, както и депозирал сигнал до КФН. С оглед изплатеното обезщетение ищецът следвало да заплати сумата от 1125,00 лева, представляващо 20% от размера на полученото застрахователно обезщетение. Доколкото ответникът М. не изпълнил задължението си, на 22.02.2019 г. ищецът отправил две извънсъдебни покани към ответника за изплащане на сумата, но дължимото плащане не било извършено. На 14.04.2021 г. било депозирано заявление от ищеца за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ЧГД № 782/2020 г. След издадена заповед, ответникът М. депозирал възражение, че не дължи плащане.

С оглед дадените обяснения и свидетелските показания съдът приема, че ответникът и ищец по насрещния иск М. сам е потърсил пътна помощ след ПТП да прибере л.а. от гр. Шумен след приключване на техническата експертиза, а за услугата и към момента дължи на свид. Г. сумата от 350 лева.

Заедно с представителя на застрахователя И.М. ходил три пъти в автомобилната база на „Хитко“ в град Разград, където се намирало МПС след ПТП, с цел изготвяне на снимки и да бъде заведена щетата. Признава, че е получил почти година след ПТП единствено сумата от 3745,88 лв. от застрахователя.